Мениджърски трикове, за да предпазим децата от компютърна пристрастеност

Има само един сигурен начин да предпазите децата си от компютъра - като не внасяте компютър в къщи. Всичко друго е като да пуснете чумен вирус в хола и да се надявате, че заразата ще ви се размине.

Дори и да нямате компютър вкъщи, не е сигурно, че децата няма да го обикнат някъде навън. Затова не пробвайте да се преборите с неизбежното, а като добри мениджъри се опитайте да преговаряте, да се спазарите и да контролирате изпълнението на сделката.

Ето пет правила:

1. Създайте "корпоративна" култура - в разговор обяснете границите, които не бива да бъдат преминавани. Много родители правят грешка, като се фиксират само върху времето, което децата могат да прекарат с компютъра. Много по-важно е да обясните какво не бива да правят - в какви сайтове да не влизат, на какви съобщения да не отговарят, каква информация за себе си и за семейството да не споделят и т.н. Съгласете се, ако всичко това не е ясно, даже само половин час на компютъра може да бъда много опасен.

Колкото до разрешеното време, то е въпрос на конкретна преценка, която родителят трябва да направи в зависимост от възрастта и заетостта на детето. Във всеки случай за почивните дни разрешете повече време. Те затова са почивни - всеки да прави, каквото му харесва.

Много добър подход е да договорите общо времетраене на различните видове електронни занимания - за компютъра, телевизора, плейстейшъна и каквото още има.

2. Контролирайте спазването на ограниченията. Колкото и добро да е детето ви, не мислете, че ще се удържи само да не се увлече в игри или чат. Вие с лекота ли избягвате от съблазните си - да ядете сладко, да пушите, да пазарувате, или от собствената си компютърна пристрастеност? Така че проверявайте спазва ли детето границите, които сте договорили за използването на компютъра. И вие ще сте по-спокойни, и малчуганът ще разбере, че нещата са сериозни. Ако се налага, сложете забрани и ограничения по различните системи за родителски контрол.

При тийнейджърите е малко по-сложно. Никой няма да ви позволи да ровите в компютъра му, така че трябва да се сдобиете с информация в разговор.

3. Не се примирявайте, за нарушения наказвайте. Каквото и да ви разправят колеги, правещи се на модерни, не подценявайте опасността от пристрастяване. Милиони родители са били принудени да лекуват децата си в специализирани клиники, защото са объркали виртуалния и реалния живот. Както можете да се досетите, виртуалният живот е много по-лесен от реалния и затова изкушението е голямо. Не допускайте детето ви да го предпочете. Няма рецепта как. Както във всичко във възпитанието, трябва да намерите собствения си начин да се справите със собственото си дете.

Добре е да предпазите и себе си от разочарование. Не очаквайте, че като насила откъснете детето от компютъра, то ще седне да си учи уроците, да чете "Мамино детенце" или да спортува. Вероятно ще седи и ще се цупи известно време. Но нищо. Клаузите в договора трябва са спазват. 

4. Насочете интересите. Така и така детето е на компютъра, покажете му какви сайтове да разглежда и чете в зависимост от интересите му. Много ще му е полезно още от малко да го научите как да търси и проверява информация, да използва речници. Изключително вредно ще е, ако малчуганът възприема компютъра само като уред за игра и комуникация с приятели.

5. Делегирайте права, т.е. използвайте го. Вместо да се сърдите, че детето не похваща никаква домашна работа - не обича да изхвърля боклука и дори не си разтребва стаята, измислете какво да направи за семейството, но на компютъра. Например да опише домашната библиотека, филмотека, фонотека, да направи телефонен указател, да подреди снимки, да класифицира документи.   

Помнете - никое увлечение не е страшно, докато се управлява. Родителският мениджмънт е сложен, но няма начин да не се справите, ако вложите достатъчно време, търпение и творчество.