Най-зловещите туристически дестинации в света

Търсачите на силни усещания могат не само да скачат с парашут и да се надбягват с лавини. По-малко спортните граждани, склонни повече към пътешествия, отколкото към напрягане на мускулите, предпочитат да ходят на странни и страшни места, каквито не липсват на нашата планета. Това не са само места на катастрофи като Фукушима. Това са места, за които се носят легенди. Ето класацията на най-зловещите туристически дестинации, съставена от портала Adme.ru.

Имението „Уинчестър”

Калифорния, САЩ

160 стаи, 40 стълбища и една голяма тайна. Ето какво представлява имението „Уинчестър” – грамадна постройка в Сан Хосе, където преди време е живяла една луда вдовица и цяло семейство призраци – или поне такава е легендата. Всичко започнало с това, че Сара Уинчестър загубила мъжа си и наследила многомилионното му състояние. Една нощ й се явил духът на покойния, който носел лоша новина – парите му били спечелени с цената на човешка кръв, всички от рода Уинчестър са прокълнати и призраците на невинните ще си отмъстят. Вдовицата можела да се помири с духовете само, ако построи огромна къща, при това без да спира. Защото ако ударите на чуковете стихнели, жената щяла да умре.

Сара веднага се заела за работа. Новоизпечената милионерка откупила старо имение в Калифорния и наела работници. В полурухналата къща започнали да се появяват нови стаи, коридори, балкони и потайни проходи. Паяжина от стълбища оплела етажите, но стълбите често не водели наникъде – постепенно полудяващата мисис Уинчестър просто искала да държи призраците далеч от себе си. Къщата растяла като гъба, строителството никога не спирало за повече от ден и продължило цели 38 години! Днес в грандиозното имение се изреждат хиляди любопитни туристи. Но не е желателно да се откъсвате от групата – иначе веднага ще се загубите в лабиринта от чудновати стаи. А в тях, нашепва легендата, призраците още чакат своите жертви.

Гората Аокигахара

Япония

Мрачната гора в подножието на Фуджияма е просто идеална за снимки на филм като „Проклятието Блеър”. Сред гъстите клони на националния парк почти не проникват слънчеви лъчи, а компасите тук престават да работят. Самите японци наричат мястото „Гората на самоубийците”, защото от 50-те години на миналия век насам над 500 души са сложили точка на живота си именно тук. По брой на самоубийствата пред Аокигахара се нарежда само мостът „Голдън гейт” в Сан Франциско.

Вместо табелки „Не замърсявайте!” в гората висят обяви с молба да помислите за роднините и близките си. Навсякъде са изписани телефонните номера на служби за психологическа помощ. Провежда се денонощно видеонаблюдение. Но хората (най-често това са измъчени от тежкия труд в офисите чиновници в делови костюми) продължават да си умират най-редовно – от време на време миролюбивите туристи се натъкват на телата на загиналите или на „оръдията на самоубийството” – таблетки и бесилки. Изобщо, Япония ви желае приятна разходка!

Мостът Овертон

Шотландия

Старият каменен мост се намира близо до шотландското селце Милтън. До него се издига грамадното имение Овертон, което прилича на убежище на десетки гневни привидения. Но ние нямаме претенции към сградата, а само към моста. В средата на 20 век върху него започнали да се случват странни неща – десетки кучета внезапно се хвърляли в самоубийствен бяс от 15-метровата му височина, падали на камъните и умирали. Оживелите се връщали и повтаряли опита. Мостът се превърнал в истинско лобно място за четириногите. За десет години там загинали няколкостотин песа. И всички скачали от един и същи парапет. Никой не можел да разбере какво тласка животинките към смъртта. Над зловещата тайна скубали коси зоолози, ветеринари и други специалисти. Скоро станало ясно, че под моста живеят мишки, върху които може би се хвърляли ловджийските кучета. Съществува обаче и друга версия – мистиците пускат слухове, че мостът се намира на някаква граница между света на живите и света на мъртвите. Усещайки зова на паранормалното, псетата се хвърляли към следата и понасяли наказанието за любопитството си.

Градът-призрак Сан Жи

Тайван

Разкошният крайморски курорт бил построен специално за нуждите на местните богаташи. Вилите във футуристичен стил с кръгли стаи и извити стълбища били предназначени за онези, на които е омръзнал праволинейният живот. Но още на етапа на строежите станало ясно, че върху Сан Жи тегне проклятие. Десетки работници умирали при странни обстоятелства – чупели си вратовете, падайки отвисоко (въпреки мерките за безопасност), загивали под паднали кранове. Местните жители били убедени, че градът е заселен със зли духове. Разпространявали се сърцераздирателни разкази за японския „лагер на смъртта”, който някога се намирал на прокълнатото място.

В края на 80-те години строежите замрели. Инвеститорите чакали купувачи за „космическите” си апартаменти, но никой не идвал. Суеверните тайванци научили за зловещите особености на вилната зона и отказали категорично да влагат пари в недвижимостта. В крайна сметка курортът се превърнал в град-призрак. Издутите къщи пустеят, прекрасните плажове са зловещо безлюдни, а пътеките обрастват с жилава трева. Властите на страната даже искали да разрушат призрачния курорт, но ги спряла вълна от протести – местните жители се страхували, че след рухването на вилите злите духове ще се заразхождат из близките селца.

Остров Повелия

Италия

Мъничкото островче Повелия се намира недалеч от Венеция и е обкръжено от гъста мъгла от ужасяващи истории. В течение на няколко десетилетия през 14 век, по време на бушуващата в страната „Черна смърт”, тук докарвали заразените от чума хора – безнадеждно болни, на които не оставал много живот. На острова била построена „братска могила”, която покривала хиляди тела. Говори се, че труповете не били погребвани, а изгаряни, от което почвата на Повелия вече се състои на 50% от човешка пепел.

Това обаче е само началото на ужаса. През 1922 г. на острова била построена психиатрична болница. Почти всичките й пациенти скоро започнали да страдат от кошмарно главоболие и се оплаквали, че клиниката буквално бъка от призраците на умрелите чумави. Вероятно виновник за това бил главният лекар, който тъпчел пациентите с тежки лекарства и провеждал с тях експерименти. И до днес скелетът на клиниката се извисява над острова и плаши със зарешетените си прозорци и останките от медицинско оборудване. Тук е и камбанарията (днес фар), от която, според легендата, на финала на историята се хвърлил полуделият лекар.

Джатинга

Индия

Селцето Джатинга в планините на индийския щат Асам отдавна носи прякора „птичето гробище”. И неслучайно. Всеки август в небето над местната долина се появяват огромни пернати ята, които със сърцераздирателни писъци падат на земята. Масовото самоубийство трае няколко дни подред. Част от птиците умират на място, а останалите, сякаш хипнотизирани, се оставят на хората да ги вземат в ръце. Селяните наричат зловещия феномен „нощите на падащите птици” и специално се събират през летните вечери, палят огньове и наблюдават непрестанния птицевалеж. Индийците вярват, че това е подарък от боговете. Орнитолозите вече дълги години изучават феномена Джатинги. Според една от версиите вина за него носят геофизични аномалии, които отклоняват птиците от курса им. Друга версия предполага, че пернатите попадат в мощни въздушни потоци, губят сили и падат към селцето. Когато виждат разпалените огньове, те се устремяват към светлината и се пребиват, без да успеят да преценят правилно разстоянието до земята.

Островът на куклите

Мексико

В това ацтекско царство на страха може да попаднете само на лодка през прочутия канал Сочимилко. Гледките ще са по вкуса на най-върлите поклонници на филмите за куклата-убиец Чъки – всяко дърво и къща на островчето са обвесени със зловещи кукли с пусти очни кухини, изпочупени крайници и раздробени глави. Всичко това е дело на човек на име Хулиан Барера. Веднъж, след като малко момиченце се удавило в канала, той случайно намерил кукла на мястото на смъртта й. Повярвал, че играчката е свързана с душата на покойницата и я оставил на острова. А после намерил втора кукла. И вече не могъл да се спре – продължил да събира изхвърлените на боклука играчки и да ги беси на дърветата на острова в продължение на цели 50 години.

Откачилият мексиканец, любител на алкохола, даже построил на острова колиба, където отишъл да живее. Колекцията от уродливи играчки продължавала да расте. Един ден водата заляла острова, както често се случва в дъждовно Мексико, а когато той изплувал, Барера вече го нямало. Останали само куклите, които днес смелите туристи обичат да погледат.

Капанът „Мери Кинг”

Единбург, Шотландия

Преди 400 години кварталът Мери Кинг (така се казвала собственичката на повечето местни сгради) бил едно от най-оживените места в Единбург. Ситуацията се променила, когато чумната епидемия похлопала на портите на града. Легендата разказва, че за да предотвратят разпространението на болестта, властите изолирали всички заразени в този район, след което го опасали със стена без врати. По време на няколко различни епидемии болните били отнасяни в Мери Кинг, където и умирали без каквато и да било помощ отвън. Сред тях било и нещастното момиченце Ени, откъснато от родителите си и затворено в „града на мъртвите”, защото било заразено. Вече е ясно, че част от тази легенда е измислица, защото зловещата стена никога не е съществувала. Карантина за болните, при които идвал само лекарят, обаче наистина е имало.

Днес подземните квартали на Единбург, над които е построен новият град, са превърнати в туристическа атракция. Това обаче не ги прави по-малко зловещи. По-добре не ходете сами в каменните лабиринти и си носете батерии за фенерчето – без светлина сте загубени в подземията. Носят се слухове, че квартал Мери Кинг бъка от призраците на мъртвите, а призракът на Ени прегръща през коленете някои „щастливци”.