Притча за истината

 След края на земния си път един мъдрец се озовал пред портите на Рая.

 - Как изживя живота си? – попитал го един от ангелите-пазители на райските порти.

-  В търсене на истината.

 - Това е добре! – похвалил го ангелът. – Но, разкажи ми, какво правеше, за да откриеш истината?

 - Знаех, че мъдростта, трупана от човечеството е запазена в книгите и много четях – казал мъдрецът.

Ангелът се усмихнал.

 - Небесната мъдрост се предава на хората посредством религията. Затова изучавах свещените книги и посещавах редовно храмовете. – продължил да разказва мъдрецът.

Усмивката на ангела станала още по-светла.

 - Много пътешествах в търсене на истината. – продължавал мъдрецът, а ангелът благосклонно кимнал с глава.

 - Обичах да беседвам и споря с други мъдреци. В нашите спорове се раждаше истината – добавил мъдрецът и ангелът отново кимнал с глава. 

Тук обаче, мъдрецът замълчал, сякаш нямал какво повече да каже. Лицето на ангела помръкнало.

- Нима съм постъпвал неправилно? – учудил се мъдрецът.

- Не, всичко дотук е вярно, но нищо не ми каза за любовта. – отвърнал ангелът.

- Нямах време за любов – аз търсех истината! – гордо извикал мъдрецът.

- Там, където няма любов, няма истина! Голямата истина се ражда само от голяма любов! - изрекъл с тъга ангелът и захлопнал райските порти.