Те ти, булка, Спасов ден

Православието чества Възнесение Господне (Спасовден) днес. Празникът се отбелязва винаги в четвъртък, четиридесет дни след Великден.

Според вярванията след възкресението си Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден, припомня БГНЕС.

В народния календар седемте четвъртъка след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.

Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват самодивите. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади.

Народните вярвания гласят още, че само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Безплодната жена трябва да преспи тогава под растението росен с придружител, с когото няма кръвна връзка и с когото „лекува“ безплодието. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Преди първи петли трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. А ако жената зачене, се приема, че е станало по магичен начин, не с прелюбодеяние. С това поверие е свързан и изразът „Те ти, булка, Спасовден“.

Вярва се още, че ако на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - обилна.

Честит празник на именниците! Денят е и празник и на хлебарите и сладкарите.