Кратка история на рекламата 6

На Мадисън авеню в Манхатън, Ню Йорк се появил реалния образ на безумния рекламист от популярния тв сериал “Mad Men” (2007 г.). Това разказват авторите в MediaKnowal. Те смятат за значително достоверен сюжета на сериала, който се развива в измислената рекламна агенция „Стърлин Купър” през 1960 г., разположена на Мадисън авеню. Там криейтив директорът Дон Дрейпър и неговите колеги работят в лъскави, престижни офиси, но преследвайки външния блясък, дълбоко в себе си са нещастни. Филмът отразява динамиката на промените в обществените нрави в САЩ през 60-те години на 20 век.

Въпреки че рекламните агенции започнали да прииждат в офисите на Мадисън авеню преди Втората световна война, чак в годините на поствоенния просперитет в Америка те превърнали улицата във фактическа щаб квартира на американската рекламна индустрия.

В края на 40-те години и началото на 50-те голям брой сгради с над 20 етажа били построени на Мадисън авеню. Тези престъжни работни места високо в небето привлекли агенциите, които се стремили да излъчват блясък и показност (и които искали да се възползват от всичките прекрасни ресторанти наблизо).

Към 1950 г. рекламата в САЩ вече била смятана за сериозна професия. Не само за допълнителна наемна работа на някой провалил се вестникар или поет, който трябвало да напише маркетинг съобщение. Тя привличала както мъже, така и жени, които искали да използват творческото си дарование, "за да направят малко сериозни пари".

Задъханият от работа (сърдечните удари били често явление), постоянно пиещ алкохол, алтернативен и неморален човек станал разпознаваем архетип на модерния рекламист, лице на нещо ново и "готино".

Мнозина смятат, че англичанинът Дейвид Огилви е бил въплъщение на този типичен образ. Той създал в Америка своя собствена рекламна агенция и от самото начало предлагал чара и личността си като марка на агенцията. С успех използвал британския си акцент като предимство, с което се отличавал от тълпата.

Рекламният характер на Огилви включвал дръзка креативност и желание да се поеме риск. Той много добре разбирал, че основната и всъщност единствена функция на рекламата е да продава. Ето защо според него крайното съобщение и снимките трябвало да бъдат ясни, опростени и да създават директен контакт между клиента и марката. В ранните години на работата си той специализирал в грабването на вниманието с кампании, които повече разчитали на умната идея, отколкото на големия бюджет.

Една от първите му, най-успешни кампании била за ризите Hathaway Shirts. Също както рекламния екип на Arrow Shirts почти половин век по-рано, Огилви заложил на образ, който внушава определен стил на живот и не е просто "лице на изчистената яка". Той добавил към образа на модела асоциация с леко разпуснат,  начин на живот. Заинтригувал публиката с история, в което тя трябвало да прочете какво се случва с образа. И хората се хванали на тази стръв.

Мъжът в рекламата на Hathaway се появил в различни сценарии (в операта, купувайки творба на Пиер-Огюст Реноар, карайки трактор и т.н.). Всъщност този образ бил въплъщение на барон Джордж Рейнджъл – руски аристократ. Огилви пуснал рекламите с него само в сп. „Ню Йоркър”. Въпреки това ефектът от тях бил поразителен. Hathaway станала най-продаваната марка ризи в света.

Много е писано за Огилви. Особено за това, че той бил първият човек в рекламата, който открил, че ако създаваш история около една кампания, получаваш много безплатна реклама. Той направил агенцията си част от разказването на историята в рекламните кампании. Въпреки че не обичал да го наричат така, Огилви бил провъзгласен за гений на времето си и повече от десетилетие след смъртта му все още е смятан за гуру на модерната реклама.