Деветият принцип на Тойота  

Защо ли статистиките на Националния статистически институт (НСИ) не ми носят очакваното спокойствие? Дали причината е в съдържанието и формата на представената информация или просто в липсата на дълбочина, в която е представена? Ще оставя на вас да размишлявате. Но нека прибавя още една възможна причина – скоростта на обработка на данните от НСИ. Днес е 13.11.2024 г., а все още липсват актуални данни за третото тримесечие относно новорегистрирани правни единици и брой правни единици в процедура по несъстоятелност. Последната им публикация е от 17.07.2024 г. – но кого ли пък всъщност го интересува броят на новосъздадените фирми и тези, обявили несъстоятелност в България?  

Според последните достъпни данни, за второто тримесечие на 2024 г. броят на фирмите, обявили фалит е нараснал до 1005, увеличавайки се само с 13 спрямо предходния период (992). За сравнение, през второто тримесечие на 2023 г. този брой е бил 984, което сочи негативен ръст от 21 компании. Някой би казал, че новорегистрираните фирми са с 2,7% повече спрямо миналата година. Това, което липсва, обаче, е анализ на причините, които са довели тези компании до фалит. Продуктивността е ключов фактор, но ние няма да открием данни, свързани с него в статистиките на НСИ. 

В изявленията на компаниите, обявяващи несъстоятелност, често срещаме обяснения, свързани с липсата на квалифицирани кадри и нестабилната политическа обстановка. Сякаш проблемът никога не се крие в управлението, нито на средно, нито на високо ниво. Вместо това, обвинението пада върху външни фактори. Но задайте си въпроса – кога за последно видяхте вашия пряк ръководител активно да работи върху изграждането на екипа, да предоставя индивидуални насоки за развитие и да вдъхновява служителите към продуктивност? Обратната връзка е в основата на успешната екипна работа и ангажираността – тя е критичен инструмент за оптимизиране на организационната ефективност и повишаването на мотивацията за работа на служителите. 

Концепцията за значението на обратната връзка

датира още от Фредерик Тейлър (1911 г.) и е доразвита от професор Мейо (1868–1949 г.), който доказва значението на междуличностните отношения за повишаване на производителността. Днес успешните компании по света са изградили култура на открита и конструктивна обратна връзка – култура, която, изглежда, често липсва у нас. 

Тази статия всъщност не е за НСИ. Не е за „Леони“ в Плевен или „СЕ Борднетце – България“, въпреки че общият фактор при всички тях е „човекът“. С позволението на мой съученик пиша тези редове, посветени на служители, които не са имали най-сериозния подход в училище. Такъв е и моят съученик – човек, който в младостта си не се отличаваше с особено академично старание, но въпреки това всички обичаха неговата практичност. Той направи осъзнат избор като реши да усъвършенства практичните си умения и да надгради себе си в работна среда, развивайки компетенции чрез постоянство и упорита работа. Но вместо да получава честна и градивна обратна връзка от своите преки ръководители и колеги, той чуваше единствено какво се говори зад гърба му. 

Това е послание към средния управленски етаж, който би трябвало да изгражда култура на доверие и ангажираност, но вместо това често позволява създаването на интриги и клюки „зад гърба“. А това е първият гвоздей в ковчега на всяка компания. Част от този управленски етаж е тръгнал по пътя на „лесния успех“, избирайки да следва статуквото, без да полага усилия за развитие, като получава бързи назначения и повишения, които не са подкрепени с реални умения и устойчив принос. 

Българският ръководител трябва да осъзнае, че ефективността на работното място се гради най - вече върху способността му да стимулира откритата комуникация и да изгражда среда, в която служителите могат да разкрият своя истински потенциал. Липсата на обратна връзка в една организация е симптом за нездравословна работна култура – признак за отсъствие на доверие, прозрачност и интерес към развитието на служителите. Това често показва и нежелание за инвестиране в човешкия капитал, което е индикатор за по-дълбоки управленски проблеми. Лошите лидерски умения са нещо, което нито един предприемач или инвеститор не бива да толерира. 

За да излекувате организацията си

трябва първо да идентифицирате правилните служители, след което да инвестирате в тяхното развитие. Това означава да работите на тактико-стратегическо ниво, а ключът към успеха е ефективното използване на обратната връзка. Без нея е нереалистично да очаквате устойчиви бизнес резултати. В България, за съжаление, все още преобладава нагласата сред много мениджъри, че обратната връзка е формалност и загуба на време. Ако някой служител допуска грешки, той често автоматично бива записан в графата „този не става“ и следва поръчка към HR отдела „да ми намерят друг“. Резултатът? Липса на кадри. А с такъв тип отношение трудно ще се управлява екип, който създава един от най-сложните компоненти в превозните средства, какъвто е кабелният комплект. 

И накрая, ще си позволя да перифразирам принципите на „Тойота“ и да напомня, че първо трябва да изградите правилната философия, а после – „изключителни хора и екипи, които следват философията на вашата компания“. Не можем да постигнем това без обучение, укрепване на организационната култура и упорита работа. Нека през 2025 г. все повече български компании се вдъхновят от деветия принцип на „Тойота“, който гласи: „Създайте ръководители, които разбират задълбочено работата, вдъхват живот на философията и я преподават на другите“. В противен случай ще продължаваме да се чуваме онлайн с нашите близки и познати казвайки си: „о-о-о, аз напуснах и сега съм в... където имам възможност за развитие“.