Колонката на мениджъра: Оцеляваме или успяваме?

Аз съм дете, съзнателно израснало през 90-те, и много добре помня живота, който живеехме в беззаконие, безпътие и безбъдеще. Тогава имахме контрол върху малко неща, които можеха да променят бъдещето ни – образованието, знанията и уменията ни.

Но и това не беше толкова лесно, защото трябваше да се вземе решението да смениш безпътието с път, който води навън – извън държавата, семейството, приятелите и средата. За повечето от нас, които взеха това решение, крайната цел беше да се установиш и намериш по-добър живот на Запад.

Така направих и аз през 2003 г., когато заминах да уча първо в Германия, а след това и в САЩ.

През 2006-2007 г. се върнах за кратко в България. Бяха минали само 3 години, но заварих една много по-различна страна с перспектива. Страна с много нови чуждестранни инвестиции, които от половин милиард долара в края на 90-те достигаха 2 милиарда през 2003 г. и продължаваха да растат (основно западни и по-конкретно немски и австрийски), с предстоящ прием в ЕС и с усещане за много повече оптимизъм, и най-вече с по-реалистична възможност за добра кариера и живот в България.

Така само за три години в моите очи България се превърна от държава, в която можеш да оцеляваш, до такава, в която можеш да успяваш.

Днес често си мисля точно за тази трансформация. Ако тогава само за 3 години една страна, която за младите хора е била без посока и път единствено навън, може да се промени до място за възможности и избор, то тогава положителното развитие е напълно възможно и може да бъде постигнато отново.

Но няма развитие без кадри.

Няма и предприемачество без кадри. Особено в държава, в която хората са най-ценният ресурс, защото нито разполага с огромна територия, нито с много природни ресурси.  Държава като България, в която най-големият ни ресурс са хората и техният талант, умения и качества.

Предизвикателството е, че този толкова силен за нас ресурс не е неизчерпаем. Очаква се до 2045 г. населението ни да намалее с около 17% до 5,5 млн. Заедно с това населението не се и подмладява – от средна възраст 45 г. днес, само след 20 г. тя ще бъде 50 г. (данни на ООН).

Състезанието с демографията е трудно, но се надбягваме с още един опонент, когато говорим за този най-ценен за нас ресурс – таланта. Той трябва непрекъснато да се развива и то не самоцелно, а за да затвори една превърналата се вече в клише пропаст между нуждите на бизнес и образователната подготовка.

Защото е важно не просто да имаме кадри, а да имаме кадри, които има къде да се реализират и да допринасят за развитието на бизнес, среда, екосистема.

За съжаление последните години ни изправиха пред още светкавични предизвикателства, които изискват дори още по-бърза реакция -  автоматизацията, дигитализацията и изкуствения интелект.

Днес средата не е като през 90-те години и имаме много избори и възможности да реагираме на тези промени. Имаме таланта, но трябва да му помогнем да реализира потенциала си.

Икономиката ни се движи само от около 2.94 млн. заети, а  до тях има 1 млн. икономически неактивни, от които

• по-голямата част жени​
• 3.6 % обезкуражени 15-64 г.​
• 35.8 % с висше образование 25-34 г.​
• 9.3 % рано прекъснали образование 18-24 г.​

Това е ситуацията и предизвикателствата, пред които сме изложени – България е държава с възможности и път, но имаме един ценен ресурс, който има нужда от развитие, надграждане, а част от него – да му посочим и пътя.

Именно на този фон седи и един от най-важните въпроси - готови ли сме ние, като държава, като работодатели, като служители, да посрещнем днешните и утрешните предизвикателства? И по-важно, какво можем да направим днес?

Образованието и продължаващото обучение са голяма част от отговора.

За нуждата от радикална промяна на настоящите образователни програми и интеграцията на знания и умения за бъдещето​ се говори много. Към тази тема, също толкова важно е какво правим и извън формалната образователна система, защото ученето нито приключва в 20-те г., нито опасността за отпадане от пазара на труда се предрешава до тази възраст. Според данни на IBM уменията имат живот по-малко от 5 години, а за технологичните умения пада до 2.5 години. Тенденцията е уменията ни да губят давност дори по-бързо.

Нужно е инвестираме в обучения, преквалификация и доквалификация на работната сила. С други думи, професионалните (базирани на умения) обучения през целия живот трябва да са национален, корпоративен и личен приоритет.

Само инвестицията в до-/преквалификация е достатъчна да изградим успешна икономика и общество, защото където ​има добре подготвен талант, има чуждестранни инвестиции, капитал, иновации и развита икономика.

В България имаме поне 1 млн. души, които с до-/преквалификация ще отключат потенциала си​. Още 2 млн. души в пенсионна възраст, голяма част от тях с рескилинг могат да бъдат професионално активни дълго (60-75 г.). Или с други думи още около 3 млн. души могат да останат адекватни на пазара на труда с повишаване на уменията или преквалификация през целия живот​.

Промяната може да звучи невъзможно, но истината е, че всеки от нас може да постави началото в две стъпки и два ключови въпроса, които да си зададем сега и да продължим да го правим в следващите години.

Първият въпрос: „Развивам ли всеки ден себе си и екипа или колегите си?“ Част от вас вече са много успешни предприемачи, за други – успехът тепърва предстои. Но никога не е твърде рано да започнем да работим както за себе си, така и за средата, за хората около нас и за развитието им.

Като предприемачи  сме свикнали да преследваме амбициозни цели и резултати, бюджети, прогнози. Колко от нас обаче имат и още една фундаментална, перманента цел, която да следим и мерим развитието ни спрямо вчера, миналото тримесечие, миналата година, какво влияние имаме върху средата и хората, какъв е приносът ни?

Не е ли време към счетоводния баланс да добавим и още един нематериален актив – този на нашето въздействие? Не е ли това може би е най-важната инвестиция, която можем да направим, защото когато средата е по-добра, всички сме по-добре. Когато тя буксува в калта, рано или късно това ще има последствия за всички.

Вторият въпрос: „Имам ли полезно знание и опит, което да е от ползва на повече хора?“

Ако да, вие сте важна движеща сила за таланта - споделяйте. Има много полезни знания, умения, процеси и практики, които днес живеят само в отделни професионалисти или компании, предават се от уста на уста, но досегът им все още остава ограничен.

За да направим огромния скок, от който се нуждаем, имаме огромна нужда от дълбоки познания и широко приложение на практики и процеси, най-вече свързани с роли и дисциплини, в които в България нямаме дълбоки традиции - изграждането, структурирането, управлението на бизнес и всички процеси, маркетинг, продажби.

Споделяйте, учете хората около вас, предавайте нататък, помагайте на таланта, защото той е това, което чертае и ще продължи да чертае пътя напред.

 Защото от четирите фактора на иконoмически растеж – земя и природни ресурси, труд, капитал и предприемачество (визионери и иноватори) –  с изключение на земя и природни ресурси, останалите са изцяло в наш контрол​.

От всички нас зависи, защото каквото и да се изправи пред нас, няма да е по-голямо от колективното нас и целеустременото ни движение в правилната посока.

България все още има голям потенциал за успех, но трябва да започнем днес, за да не се събудим отново в едно утре, в което просто оцеляваме.

***

За автора: Александра Мечкова е главен изпълнителен директор на водещата обучителна компания "Телерик Академия". Тя има над 15 години опит в технологичния сектор, а през последните 6 години като CEO на "Телерик Академия", успешно трансформира организацията в печеливша и бързо растяща компания с глобални амбиции и множество отличия, включително награди за "Компания на годината" и "Работодател на годината".