Промяната в начина на мислене, която прави екипите по-креативни

Когато бях в колежа, един приятел ме убеди да взема курс по импровизационна комедия. Интроверт по природа, бях извън зоната си на комфорт. В първия ден бях толкова нервен, че си мислех, че ще припадна. Но в крайна сметка ми хареса и научих много. В допълнение към глупавите шеги, открих магията на „Да, и...“.

В импровизацията „Да, и“ е повече от просто фраза; това е манталитет - да приемаш всяка идея или предложение, което ти се подхвърля, независимо колко е необичайно, вместо да го отхвърляш. Тази мантра помогна за осъществяването на нашите импровизирани изпълнения, но се оказа и чудесен житейски урок. От този момент нататък се опитах да я практикувам и извън сцената.

На работното място „Да, и“ означава да си оптимист - да се опитваш да видиш стойността в нечия идея, вместо да я отхвърляш като рефлекс. Както открих, песимизмът може да бъде коварна сила, която тихо се вкоренява в екипите и потиска производителността, екипния дух и креативността. На индивидуално ниво изследванията показват, че песимистите е пет пъти по-вероятно да страдат от бърнаут от оптимистите, по-малко вероятно е да бъдат силно ангажирани на работното място и по-малко вероятно да имат силни взаимоотношения с колегите си.

Лидерите играят ключова роля в промяната на начина на мислене от песимизъм към оптимизъм. Но е необходимо повече от мотивационни цитати.

Ето три практични начина за насърчаване на оптимизма на работното място.

Моделирайте начин на мислене, ориентиран към решения

Нека започна с уточнението, че песимизмът не е по своята същност негативен. Някои експерти казват, че песимистите носят уникални лидерски силни страни, поставяйки фокус върху защитата на ресурсите и коригирането на курса при нужда. Работата на песимистите е по-задълбочена, точна и внимателно обмислена.

Проблеми обаче възникват, когато негативното виждане не предлага алтернативно решение, като например, когато отхвърлите предложена концепция за нов продукт, защото приемате, че пазарът вече е наситен.

Като отговарят на предизвикателствата с любопитство, вместо с цинизъм, лидерите задават тон, който екипите им се научават да следват. В горния пример, вместо да отхвърляте направо идеята, бихте могли да проучите какво би могло да разграничи вашата версия от останалите или да откриете ниша, която конкуренцията е пренебрегнала.

Мисленето, ориентирано към решения, не означава да приемате всяка идея. То означава да определите корена на вашата опозиция и да останете отворени за възможности, които да движат дискусията напред.

Признайте предизвикателствата, без да наблягате на тях

Както всичко друго, има такова нещо като прекомерен оптимизъм. Днес това се нарича токсичен позитивизъм – когато хората са принудени да се държат оптимистично, дори и нямат причини да изпитват подобни чувства, или  когато са помолени да игнорират реалността.

В най-добрия случай токсичният позитивизъм е безполезен, а в най-лошия случай – вреден. Например, представете си екипен проект, който е бил забавен изключително много поради причини, които са били извън контрола на неговите членове. В същото време ръководителят настоява да се спази очевидно невъзможен краен срок. Този вид сляп оптимизъм може да мотивира екипа да продължи напред, но е по-вероятно да доведе до нови грешки и прегаряне, както и да подкопае доверието.

Истинският оптимизъм не е токсичен позитивизъм. Лидерите трябва да се стремят към баланс между честност и далновидни планове: да признават предизвикателствата, без да бъдат парализирани от тях. Поставят си реалистични цели и коригирайте крайните срокове, когато е необходимо, без да позволяват на инерцията да отслабва.

Празнувайте напредъка

След две десетилетия като главен изпълнителен директор, аз твърдо вярвам, че пълният провал е изключително рядък. Дори събития, които на пръв поглед изглеждат като пълни неуспехи, често съдържат малки победи, които си струва да се празнуват.

Като лидери е изключително важно винаги да търсите победи, независимо колко малки са, и да ги признавате. Например, да кажем, че вашият маркетингов екип стартира смела кампания, която не достига желания момент на вирусност. Все пак си струва да се отбележи иновацията на екипа, като същевременно се размишлява какво е могло да се направи по различен начин. Това ще помогне да се гарантира, че екипът е готов да експериментира със смели идеи в бъдеще, виждайки всяко усилие като част от по-голяма визия за усъвършенстване.

Честването на напредъка изгражда инерция дори при загуби и напомня на екипите, че усилията им са ценени. Можете да дадете „Да, и“ на тяхната креативност, дори ако идеята не се е превърнала в огромния успех, на който сте се надявали. В дългосрочен план това ще ви помогне да култивирате реалистично оптимистична перспектива.

…………….

Айтекин Танк, основател на JotForm за FastCompany.com

Редактор: Георги Георгиев