„Тихите повишения“ и проблема с тях

Пренасочване на вътрешни таланти към покриване на спешни нужди, вместо наемане на външни хора. Звучи като хитър бизнес ход. Бързо, рентабилно и находчиво, нали? Не точно.

Тази тенденция, наречена „тихо повишение“, може да предложи краткосрочно решение. Но в дългосрочен план тя може тихо да разрушава морала, ангажираността и доверието на вашия екип в ръководството. Ако разчитате твърде много на вътрешни бързи повишения, може да спестите пари, но това ще бъде за сметка на най-добрите ви таланти. Ето как се случва това и защо е грешка, която твърде много компании правят:

Какво представляват тихите повишения и защо се случват?

Тихото повишение се случва, когато една компания възлага на съществуващите служители нови роли или допълнителни отговорности, често без промяна на длъжността, официално повишение или признание. Вместо да открива нова позиция или да привлича външни таланти, ръководството разчита на вътрешните членове на екипа „да се издигнат“.

Понякога е временно. Понякога е за неопределено време. Така или иначе, често се прави без прозрачност, подкрепа или допълнително възнаграждение.

Отвън изглежда ефективно. Наемането е скъпо и отнема време. Вътрешните служители вече познават системите, културата, целите. Защо да не ги използваме за запълването на празнина?

На теория това е интелигентна стратегия по време на замразяване на наемането или бюджетни ограничения. На практика често се използва като пряк път за избягване на трудни решения – като инвестиране в нови роли, предефиниране на отговорностите или отказване от  нереалистични бизнес цели.

Защо тихите повишения могат да имат обратен ефект

Истината е, че хората нямат нищо против да се издигнат в длъжност. Това, което не им се нрави, е да се издигнат в длъжност, без да бъдат забелязани.

Когато тихо повишавате хора без изрично признание, адекватна подкрепа или справедливо възнаграждение, това създава ефект на домино в целия ви екип. И тези ефекти се виждат в данните. Това, което от Harvard Business Review наричат „сухи повишения“, е класически пример за безсмислени практики. Компаниите спестяват пари от увеличения на заплатите, но губят много повече от последващото текучество на служителите.

С други думи, може да избегнете едно скъпо наемане днес, само за да загубите разочарован висококвалифициран служител, който се дразни от недостатъците на тихо повишение на по-късен етап, а след това да похарчите още повече, опитвайки се да го заместите.

Ето какво пропускат лидерите, когато разчитат на тихи повишения:

• Поражда негодувание. Поемането на повече работа без повишение или промяна на длъжността създава чувство у служителите, че някой ги подвежда. Служителите забелязват, когато усилията им не биват признати или компенсирани подобаващо.
• Ускорява прегарянето. Не можете да удвоите нечие натоварване, без да съкратите нещо друго. Когато не коригирате приоритетите, хората бързо се изтощават и започват да търсят нова работа.
• Уврежда доверието. Тихите повишения обикновено се случват без разговор. Един ден си вършите работата, а на следващия управлявате екип или ръководите проект, който не сте искали. Това не е възможност, а нежелана изненада.
• Убива ангажираността. Хората искат да се развиват, а не просто да се разтягат. Ако няма ясен път напред, това разтягане започва да се усеща като напрежение.
• Вреди на фирмената култура. Най-добрите изпълнители забелязват, когато усилията им не бива възнаградени. И щом най-добрите ви хора не се чувстват ценени, те няма да останат дълго при вас.

Как да осъществявате вътрешна мобилност по правилния начин

Вътрешният растеж не е проблем. Проблемът е в начинът, по който подхождате към него. Ето какво да направите вместо тихо повишение:

• Проведете нужния разговор. Попитайте, преди да възложите. Споделете бизнес нуждите, очертайте възможността и дайте право избор. Автономията е от съществено значение за ангажираността.
• Свържете новите отговорности с ясни предимства. Ако някой поеме повече ангажименти или нова работа, трябва да последва нещо, независимо дали е титла, повишение или определен кариерен път.
• Поставете ясни очаквания и подкрепа. Не приемайте, че служителите могат просто да се справят. Предложете обучение, менторство или намалени отговорности в други области, за да освободите място за новите дейности.
• Повишавайте отвътре, публично и гордо. Вътрешната мобилност трябва да се усеща като победа, а не като предупредителен знак.
• Проследявайте представянето и напредъка. Уверете се, че новите отговорности не се добавят просто за неопределено време. Проверявайте често, коригирайте натовареността и направете прехода истинска стъпка напред, а не просто временно решение.

Тихите повишения може да изглеждат като умен начин да разтегнете ресурсите, с които разполагате, но те изпращат грешно послание – че  от хората се очаква допълнителна работа, която не се възнаграждава. Че хората са взаимозаменяеми. Че повишаването в длъжност не води доникъде.

Ако искате да запазите най-добрите си таланти, трябва да признавате приноса им подобаващо. Защото, когато служителите се чувстват уважавани и подкрепяни, те няма просто да останат при вас, те ще ви поведат към по-светло бъдеще.

………….

Манди Гилбърт, основател и главен директор на Creative Niche, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев