Да бъдеш безценен мениджър

Част от широкия обхват на борбата за деца и демографската криза е самото потребление на обществото, казва Виктория Георгиева, член на УС на фондация "Майки за донорството"

- Госпожо Георгиева, как оценявате позицията на фондация "Майки за донорството" след повече от една година от старта й?

- Смело мога да споделя, че донорите са много повече, отколкото сме си и представяли. Много работа има още, разбира се, а за информационните кампании, които реално популяризират този хуманен акт, ни трябват дарители. Обществото ни винаги е имало нужда от повече време, за да свикне с нещо, непознато за него. Първо го отрича, после се решава да се запознае, като търси нередности и уловки, и едва когато е преминало през всичко, е готово да приеме "новото" като част от нормалния живот. Да кажем, че в момента обществото е разделено и преобладават приемащите и все още тези, които се запознават с донорството.

- Имате събития в различни градове на страната, където се срещате с потенциални дарители - кой е най-добрият начин да представите каузата си, какъв език, какви маркетингови средства използвате, за да спечелите доверие?

- Търсим различни начини да представяме каузата си, защото хората са различни и ако едно нещо ще заинтригува даден човек, то съвсем друго ще задържи вниманието на друг. Събитията по градовете са ни особено важни. Срещите сами по себе си са доверие. Излизаш сред хората, запознаваш се и общуваш с тях като с приятел, чиито тревоги или радости си готов да чуеш точно в този момент. Хората обичат живия контакт очи в очи. Да им стиснеш ръката, да видят усмивката ти или емоционалните ти сълзи. Да видят, че си човек не по-различен от тях и се бориш за нещо, което е толкова свято. Показваш им, че си струва.

Донорите ни вярват, защото сме с тях във всичко. В битовизми, в проблеми или нужда от помощ, в ежедневието.

По-трудно е с намирането на финансови дарители. До тях трудно се стига през общ имейл на сайт или телефон на администрация, а всъщност веднъж достигнем ли до мениджър или собственик, никой не ни е отказвал помощ. Ние, разбира се, ги включваме в рекламната част на информационните кампании и навсякъде, където е възможно. Те винаги получават много повече от обикновена рекламна удовлетвореност. Получават усещане за престиж. За нас е престижно да участваш в създаването на нов живот.

- Каква институционална подкрепа успяхте да получите и как тя ще подпомогне работата ви?

- Първата най-важна подкрепа е на Изпълнителната агенция по трансплантации, която я заяви още със създаването на фондацията. Работим много добре и дори може да се каже, че и ние сме подкрепа на агенцията. След това на много общини в България, които приеха идеята да се финансират и донорски инвитро процедури от местния бюджет. Най-голямата подкрепа дойде от Столична община, която се погрижи за своите граждани с репродуктивни проблеми, нуждаещи се от донорска яйцеклетка. Това е единствената община в България, която финансира само донорско инвитро. С тази програма Общината даде институционална подкрепа на Държавния фонд за асистирана репродукция вместо обратното. Много силно решение според нас. Държавата може само да вземе пример и да включи и донорските инвитро процедури в заложеното финансиране от ФАР. Всички заедно обединени можем да преборим демографската катастрофа, в която се намира България.

- От каква друга подкрепа се нуждаете?

- Борбата с репродуктивни проблеми има нужда и от частна подкрепа - тази на бизнеса. Неизменно нещата са свързани и докато доскоро фирмите не искаха млади жени служители, защото ще забременяват тепърва и ще отсъстват от работа, то вече тенденциите са към обратното. Много водещи фирми залагат на разменното заместване на служителите си в отпуск по майчинство и залагат на добрата социална политика във фирмата. Спокойствието на служителя по време на този отпуск носи бъдещи дивиденти и много висок процент на ефективност на служителя след завръщането му от тази неизменна част от живота на жената.

Не всички фирми са заложили на този начин на управление, но бъдещето и по света е на социалната фирмена политика.

Друга важна част от широкия обхват на борбата за деца и демографската криза е самото потребление на обществото. Стоките и услугите на бизнеса, свързани с деца, няма да имат толкова много потребители, ако няма много деца. И не само. Хиляди неща са свързани едно след друго от икономическа гледна точка с раждането на деца. Считаме, че в тази борба трябва да се включват активно всички. Отговорно и единно участие в бъдещето - това е формулата.

- Вие сте и координатор на фондация "Искам бебе" - какви са мотивите ви да се занимавате точно с тези проблеми? Каква е вашата лична кауза?

- Личната ми кауза е простичка. Да се раждат деца тук и сега, в България. Станах координатор на фондация "Искам бебе" преди години, защото и самата аз съм се борила с репродуктивен проблем и знам какво е да ти протегнат ръка и да те изведат. Вярвам, че заедно можем повече отколкото поотделно. Останах в каузата донорство, защото това е една от най-хуманните и чисти каузи. Донорите са дами и господа, на които аз лично се възхищавам. Те са надмогнали предразсъдъци и его. Вярват, че могат и ще променят нещата.

Продължаваме напред с идеи и реализирането им. Целим се не просто в донорство, което да ражда деца, но и в подпомагане на повече семейства. Цел ни е превенция и профилактика на женското здраве, както и детското здравеопазване.

- Как се управлява такъв тип фондация - какви трудности от мениджърска гледна точка срещнахте и на какво се научихте в движение?

- Фондацията като юридическо лице с нестопанска цел в обществена полза си има своите административни отговорности и задължения. Ние сме екип и за нас е много важна и отговорността ни пред обществото. Дейността ни е публична, с особен характер предвид популяризирането на донорството като хуманен акт и подлагащ тялото на промяна. Носим много по-голяма отговорност с действията си и думите си от тази на стопанските лица. Набираме средства за двойки с репродуктивни проблеми и доверието на нашите дарители е от изключително значение. Мотивацията, когато липсват средства за възнаграждения, е особена, но пък най-чиста. Не можем да се сърдим на никого, ако не е деен или няма времето да помага. Не можем обаче и да си позволим за дейността на фондацията да се дава възнаграждение. Всяка от нас работи на своята работа, чрез която се прехранва, а останалото време отделя на дейността на фондацията. Често каузата ни отделя от семействата, работата и дори от децата.

Отскоро "Майки за донорството" има координатори и във Великобритания. Изключителни дами, които прегърнаха каузата и за няколко месеца организираха две събития и ежедневно помагат да се събират средства за двойките тук, в България. Освен сърцати жени те са и бизнес дами с високо положение в средите и ние сме трогнати от отдадеността им в каузата да се раждат деца. В България.

- Ако можехте да опишете ценностите на обществото ни през съдбите, които срещате, какви ще са те?

- Съдбите, които срещаме, са толкова еднакви и също толкова различни. Имаме честта да срещаме съдби на донори, които имат деца и помагат, както и на семейства, които нямат деца и се борят за тях. Понякога правим паралел, друг път съпоставяме реакции и действия. Има моменти, в които искаме да избягаме от срещата с тежки съдби, а в други считаме, че те са с място и цел в живота ни.

Най-силно се отличава любовта към детето. Тя е достатъчен и най-мощен мотив за една жена да бъде донор. Детето бива и силен мотив за живот, когато за някоя жена е мечта.

Съпричастност. Себеотричане. Смиреност. Добротворство. Благородство. Жаждата да оставиш след себе си следа, която да отгледаш и научиш на добро. За да няма същата болка или страдание. За да има щастие и усмивки. Това са безценностите на обществото, които срещаме.           

Повече за дейността на фондацията на: maikizadonorstvo.com

Мила Добринова