Защото отказите помагат на бизнеса

За повечето успешни хора не е трудно да се откажат от неизгодна сделка, от проект, който изглежда губещ, от дела, които не съответстват на приоритетите им.

Но им е трудно да възразят, когато съмненията им не почиват на чак толкова очевидни причини или когато организацията им е желязно настроена да изпълни даден план. В някои ситуации е политически рисковано да се съмняваш или да задаваш прекалено много въпроси. Много ръководители са склонни да отлагат неприятните разговори с подчинените си, когато предмет на разговора са неясни стандарти, неадекватно поведение или пък вредни навици.

Но колкото и да е трудно, отказите са ключов елемент на ефективното лидерство. Неспособността да отказваш, води до размиване на ценностите на компанията и задълженията пред клиенти и служители, подрива системата за безопасност, финансовата дисциплина, социалната и екологичната отговорност. При това, този процес се развива постепенно и незабележимо. Да кажеш „Не” в такъв момент е най-добрата стратегия за успех.

А за начало е добре да се научи да се разпознават типичните ситуации, в които възникват такива проблеми. Ето пет момента, в които е критично важно да направиш пауза и да вземеш добре обмислено решение на базата на задълбочено анализиране на вариантите и последствията.

1. Подтикват ви да дадете обещание, което не можете да изпълните.

Макар и в краткосрочна перспектива да е възможно хората да бъдат разочаровани, далеч по-добре е реалистично да се обозначи какво можете да направите и какво не и така да съхраните доверието на околните, както и своя авторитет. Няма нужда да отказвате грубо, използвайте метода на „Позитивното Не” на Уилям Юри: заявете готовността си да отчитате интересите на хората с помощта на „да” от страна на мнозинството и предложете алтернативен вариант. Например: „Бих искал/а да се съглася и да кажа „Да”. Но, ето какъв риск виждам… Защо вместо това не опитаме вариантът Х?”

2. Чувствате неясна тревога.

Хората често изпитват съмнения или неприятно предчувствие, изправени пред нездравословен компромис. В такъв момент, направете пауза и размислете.  Какво точно ви безпокои в тази ситуация? Какви биха били най-далечните последствия от вашите настоящи действия? Ако ви се струва, че всичко е наред, но някой друг на когото вярвате, се съмнява, също направете пауза и изяснете какво го тревожи. И след това сверете данните, за да разберете основателна ли е тревогата.

3. Струва ви се, че нямате избор.

„Тук няма как да откажеш”, ми казват често ръководители, които се намират под силен натиск и изпитват потребност да покриват високите очаквания. Но всъщност, избор винаги има – просто понякога залозите са много високи. И ние, като истински професионалисти сме длъжни да разпознаваме кога има нещо по-важно от това да се реализира даден проект или да се спази до секундата последния срок.

4. Вашият план е заживял собствен живот.

 Когато поемеш определен курс, обикновено си склонен да продължаваш да го следваш дори и фактите да сочат, че те очаква поражение. За да се противопоставят на тази склонност, в отрасли с висок потенциален риск от човешка грешка като здравеопазването, авиацията и др. се разработват специални протоколи, които изискват в определени моменти да спреш и отново да разучиш подробно информацията до момента. Как се прилага този модел в бизнеса? В една компания, с която работех, изпълнителният директор поиска още едно маркетингово изследване преди пускането на нов продукт на пазара, което помогна на екипа да открие голяма грешка и да я предотврати.

5. Виждате как започва да нараства опасен тренд.

Скандалите и катастрофите често започват с малки компромиси, които обаче с времето се натрупват. Ако забележите повтарящ се модел в решения и поведения, които могат да застрашат безопасността, качеството, защитата на данните, вниманието към клиентите, професионалната етика, направете крачка назад и проучете до какъв резултат може да доведе това. Конкретен пример: шефът на департамент за обслужване на клиенти в една компания, произвеждаща хранителни продукти, забелязал, че ръководителите губят повече време за маркетинг, отколкото за производствени процеси и осигуряване на качеството. В резултат, компанията започнала да получава повече жалби от потребители, но мениджърите не им обръщали никакво внимание. В крайна сметка се стигнало до масово отзоваване на продукти от магазините, което от своя страна сринало бранда на компанията и за възстановяването му впоследствие били нужни няколко години.

Когато сте готови да забелязвате такива ситуации и да действате правилно, рязко пада опасността да пропуснете критичния, повратен момент. Когато тренирате да казвате „Не” или конструктивно да поставяте въпроси, увеличавате положителното си влияние над организацията.

Елизабет Доти, основател на консултантска компания Leadership Momentum, бивш изследовател в Харвардския университет за s+b Blogs