Неразбории с европейските пари

Новият бюджет на ЕС трябва да осигури финансирането на различните дългосрочни проекти и програми на съюза за следващите 7 години. Многото и разнородни национални интереси обаче правят постигането на съгласие трудна задача, коментира "Дойче веле".

Седем от страните-членки, основно най-големите платци в общия бюджет, подкрепят предложението на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой за съкращаване на бюждета с 80 милиарда евро. Друга група от 14 държави смята, че ван Ромпой отива твърде далеч. 11 страни пък са обединени от настояването аграрните субсидии да не се пипат в никакъв случай. Накратко - задачата за постигане на споразумение изобщо не е лесна. Но дори и да не се намери решение все пак съществуват механизми, по които финансирането на програмите и проектите да продължи.

Отделните страни имат нужда от конкретни програми

Около 80 процента от бюджетните средства на ЕК постъпват обратно в страните-членки под формата на субсидии и насърчителни програми. Останалите 20 на сто са предназначени за общи европейски задачи като външната политика, за различните институции, парламента и администрацията. Двете най-големи разходни пера в бюджета са аграрните субсидии и средствата за насърчаване на структурните реформи.

"ЕС искаше да предвиди повече разходи за изследвания, иновации и трудова заетост, но се натъкна на съпротивата на тези, които бяха най-облагодетелствани до момента", обяснява финансовият експерт Раймер Бьоге. Според него ЕС се нуждае от конкретни програми за отделните страни като Испания, например. Там младежката безработица е над 50 на сто, т.е. има нужда не от инфраструктурни проекти, а от проекти за борба срещу безработицата, повишаване на квалификацията и професионалното обучение.

Половината от ЕС, а другата половина?

Със своите насърчителни програми за строеж на пътища, мостове и индустриални паркове, Европейският съюз импулсира и извършването на допълнителни инвестиции от страна на държавите-членки. В повечето случаи се практикува т.нар. съфинансиране - половината от средствата са от общата европейска каса, а останалата част се предоставя от съответната страна-членка.

Изключение от това правило представлява само аграрният бюджет - земеделските стопани получават директни субсидии. ЕК твърди, че тези субсидии са жизнено важни за европейското селско стопанство и са значително по-ниски от субсидиите в САЩ. "Франция настоява аграрният бюджет да не се променя, защото 30 до 40 процента от доходите на повечето земеделски производители са зависими от тези директни плащания. Това обаче означава, че средствата за изследвания и политика за развитие ще бъдат съкратени", казва Раймер Бьоге.

Липсата на нов бюджет не би била фатална

Британският премиер Дейвид Камерън призова Европейската комисия да даде личен пример в правенето на икономии. Според него е недопустимо 16 процента от европейските чиновници да получават над 100 000 евро годишно. Франция и Испания също заплашиха с вето, но по съвършено различни причини.

Пазарлъците сигурно ще продължат още дълго. "Ако не се вземе решение, това няма да доведе до европейска криза. Просто ще работим с други цифри, в съответствие с договора", казва Раймер Бьоге. В случай на липсата на нов седемгодишен план, договорът от Лисабон предопределя оставането в сила на последния валиден бюджет.