Ключова дума
|Автори
|Advertorial
|Фотогалерия
|Финанси
|Реклама
|Политика
|Лидерство
|Компании
|България
|Стил
|Свят
|ПР и събития
|Политика
|Общество
|Енергетика
|Бизнес
|Туризъм
|Общество
|Лица
|Култура
|Криейтив
|Класации
|Техники за успех
|София
|ЕС
|Екран
|Банки
|Мениджмънт
|Светска хроника
|Технологии
|Хороскоп
|Маркетинг
|На днешната дата
|Любопитно
|Всичко от деня
|Цитат на деня
|Job Мениджър
|Виц на деня
|Коментари
|Жената е ...
|За нас
|Реклама
|ISO 9001-2015
|Fractal Games
|Декларация за поверителност
|Икономика
|M Events
|M Видео
|Коментари
|Избори за местна власт/2023
|Политика за бисквитки
|Неуверена Европа
Ангела Меркел беше предрекла, че ЕС ще излезе от кризата по-укрепнал отколкото преди разразяването й. Това може да е вярно по отношение на Германия, но в останалата част на Европа преобладават основно съмнения и скептицизъм, коментира „Дойче веле”.
Европейската статистическа служба оповести тези дни, че през февруари над 17 милиона души в 17 европейски страни са били без работа - един твърде тъжен рекорд. Средно за Европейския съюз нивото на безработицата възлиза на 10,2%, което отговаря на 24,6 милиона безработни.
Информацията за положението на европейския пазар на труда може да се тълкува като закъсняло ехо на съмнение в думите, казани от канцлера Меркел през декември. Тогава тя заяви, че Европа ще излезе от кризата по-силна. По отношение на Германия Меркел може и да се окаже права. В момента Европа с удивление наблюдава второто германско икономическо чудо от Втората Световна насам. По отношение на ЕС и валутния съюз обаче, в момента преобладават съмнения и скептицизъм: кризата има стратегически последствия, почти всички от които са в общи линии отрицателни.
Британският въпрос
До този извод, който отива много по-далеч от баналната констатация, че дълговата криза е засегнала много тежко ЕС, стига и Центърът за изследвания по въпросите на сигурността към Техническия университет в Цюрих. Според проучването, озаглавено "Стратегически тенденции 2012", вследствие от заболяването на Европа, съотношението на силите в ЕС трайно се е променило, и то така, че ролята на ЕС като стабилизационен фактор се оказва трайно накърнена. Освен това дълговата криза е ускорила дългосрочното глобално изоставане на Европа.
Общата външна и военна политика се посочва като пример за безсилие, намаляващи ресурси и отслабващо доверие сред партньорите от ЕС. Кризата е оставила следи и в полето на отбраната, където се прогнозира спад на военните разходи.
Очевидно кризата е засилила процеса на изместване на влиянието в посока към отделните страни-членки. Според швейцарските автори никога след края на Втората световна война авторитет на Германия не е бил по-голям. Огледалното отражение на това развитие е относителната слабост на Франция и Англия. Ако "германският въпрос" е актуален, то "британският въпрос" е два пъти по-актуален: на Острова евроскептицизмът е извънредно популярен, правителството в Лондон самó се маргинализира, а наблюдателите смятат, че идеята за излизането на страната от ЕС не е повече една обикновена химера.
Всичко е икономика
Ако добавим към казаното увеличаващото се разстояние между Севера и Юга, между кредитори и длъжници, малки и големи страни, то резултатът може да бъде само един - много, много неувереност. И това не е всичко: правителствата на страните извън Еврозоната се опасяват, че Съюзът може да се изроди в едно двукласово общество, което ще разбие неговото единство. Тази опасност е също така реална, както и намаляващата подкрепа на избирателите.
Европейците трябва колкото се може по-скоро да преодолеят сегашната си неувереност. Следователно трябва да овладеят дълговата криза - което няма да стане от днес за утре. Освен това те трябва да се откажат от идеята за нов конституционен кръг. Последният опит в това отношение, т.нар. Лисабонски договор, днес се преценява като разочароващ дори от онези, които преди го превъзнасяха до небесата. Икономиката е и си остава централният въпрос.
Ключови думи
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.