Възходът на дигиталните номади

Идеята, че пътуването предлага ценни, формиращи преживявания за цял живот, е широко приета. Доскоро обаче се смяташе, че дългите задгранични пътувания са територия, запазена за младите, които все още не са се „установили”, или за възрастни двойки, които вече са отгледали децата си.

Стереотипът за дигитално номадско преживяване е: младежи в началото на двайсетте с малки раници на гърба, в които е побрано само най-необходимото и задължително лаптопа. Нещата обаче се променят и все повече семейства тръгват на път, пише ВВС.

Едно от тях е семейството на 38-годишния актьор Джоел Йънг, който от разстояние управлява продуцентската си компания. Със съпругата си Джена (39 г.) и двамата си синове на 8 и 14 г. той 6 месеца в годината обикаля САЩ с кемпер, убеден, че така може да обогати и разкрие света пред децата си.

„Двамата с Джена израснахме във фермерски общности в селскостопански район на Охайо. Не бях се качвал на самолет до 17-годишна възраст. Иска ни се да бяхме видели и изпитали повече, преди да направим критични житейски избори. Искаме децата ни да имат предимството да видят всичко… Това просто води до по-добро ниво на вземане на решения“, убеден е Йънг.

Младите са част от нарастващото желание за мобилност на родителите, които са избрали да пътуват за дълги периоди от време с децата си. Неотдавнашно проучване на Lonely Planet и онлайн платформата за услуги и временна работа Fiverr сочи появата на нова порода дигитални номади, които вместо да са фрилансъри, предпочитат да такава стабилна работа, която им позволява да бъдат там, където пожелаят. От анкетираните 1400 души от 67 националности, 54% са идентифицирани като пътуващи работници, като 70% от тях са родители, които са взели децата си със себе си.

„Семействата номади, които познавам, бяха по-малко преди пандемията“, споделя наблюденията си Сара Стокинт, редактор в Lonely Planet. Според нея две ключови обстоятелства промениха нагласите:  много повече хора могат да работят гъвкаво и повече родители са с опит в обучението от разстояние в електронна среда. „Пандемията показа на много родители как може да изглежда дистанционното обучение. Тя показа и на самите тях как могат да издържат семействата си по различен начин“, посочва Стокинт.

Родителите, които приемат такъв авантюристичен начин на живот, вярват, че децата им могат само да спечелят от усвояването на езици, сблъсъка с нови култури, придобиването на важни умения като гъвкавост, адаптивност, устойчивост или просто апетит за приключения. Не всичко обаче изглежда розово. Експертите предупреждават, че при номадския живот децата са лишени от подкрепата и привързаността към общността и приемствеността, които идват с израстването на едно място.

Разбирането на потенциалните капани на номадството може да бъде ключ към използването на неговите предимства.

Ученето никога не спира

Семейство Йънг току-що е приключило поредното пътешествие, по време на което изминало 2424 км от дома си в Синсинати, Охайо, до националния парк Йелоустоун в Монтана, преминавайки през Скалистите планини и разглеждайки националните паркове на Юта. Джена планира маршрути, които интегрират възможностите за обучение за момчетата.

Двамата със съпруга ѝ вярват, че децата им научат повече пътувайки, отколкото в класната стая. „Усвояването на знания е далеч по-лесно в естествена среда, отколкото в класната стая. Всеки ден се опитваме да им покажем нови възможности, за да могат един ден да кажат: „Някой ще е готов да ми плати, за да направя това, в което съм добър”, казва Джоел.

Луси Александра Спенсър е учителка в Education Boutique, компания, базирана в Обединеното кралство. Тя често придружава семейства при дълги пътувания. Спенсър напълно споделя тезата, че усвояването на знания в реалния живот е изключително полезно. „Една от причините е, че давате да децата свобода на мислене. Става дума за това да помогнем на децата да осъзнаят колко отворен е светът и колко различни възможности има в него. Това те кара да осъзнаеш, че ученето никога не спира и продължава през целия живот”, изтъква Спенсър

Някои семейства също вярват, че никога не е твърде рано да започне обучението, базирано на пътуване. Сара Хоули и съпругът ѝ Джо са страстни пътешественици, преди да се появи синът им Лука. Сега, когато той е на 14 месеца, 41-годишната Сара, съосновател на платформата за работа от разстояние Growmotely, и 34-годишния ѝ съпруг, бивш играч от НФЛ, който сега ръководи собствена консултантска фирма за личностно израстване, делят времето между домовете си в Остин и Колорадо и поне два месеца в годината обикалят САЩ със своя кептер. Плановете им стигат и по-далеч – да обиколят Австралия и да поживеят на Бали, като са уверени, че това ще направи невръстният им син любознателен и емоционално адаптивен, да развие междукултурно разбиране и толерантност.

Среда и приятели

Не всичко е идилия и красиви залези. Експертът по детско развитие д-р Джоди ЛеВос предупреждава, че липсата на рутина и по-широка мрежа за подкрепа може да бъде пагубна за децата, дори когато те са потопени в разнообразни културни преживявания.

„Малките деца жадуват за познати неща и сигурност. Това е истинско предизвикателство, когато непрекъснато сменяте часовите зони, физическата среда и социалните контакти“, предупреждава д-р ЛеВос, която е и главен директор в Компанията за обучение на специалисти BEGiN в Оукланд, Калифорния.

Луси Спенсър счита, че поне един родител трябва да се посвети изцяло на децата в училищна възраст или да възложи това на учител.

Семейство Хоули и Йънг твърдят, че вземат предвид тези условия. Бавачката на Лука често пътува със сем. Холи, а когато не е с тях Сара и Джо се грижат на смени за малкия. „Дори и на път си имаме режим и ритуали”, твърди Хоули.

В дългосрочен план двамата с Джо вече проучват възможностите за домашно обучение за Лука и планират да се сближат и с други семейства-номади. „Прекарваме голяма част от времето си, гостувайки на приятели, които също пътуват с нас. Така създаваме и поддържаме чувството за общност. Всички от този кръг работим от разстояние”, разказва Сара.

Режимът на децата Йънг е по-различен – семейството пътува само два месеца през годината, като периодите са съобразени със спортния сезон на децата, уроците са по-структурирани; децата следват съпоставима учебна програма с връстниците си в класната стая, което ще им позволи да отговорят на изискванията на стандартизираните изпити за влизане в колежа след време. „Децата ни са на тази възраст, когато развиват по-трайни приятелства и искат да общуват с тях по-дълго. Да си на път три-четири месеца, прави това доста трудно. Така че съкратихме пътуванията, за да дадем повече свобода и гъвкавост на децата“, разказват Йънг.

„Всяко семейно пътуване изисква дълго проучване и внимателно планиране. Но когато осъзнахме, че разполагаме с достатъчно време през лятото да изберем мястото и да се потопим в живота там, като поддържаме работните си графици, това промени всичко”, споделя Сара. Според нея настъпват големи промени и това е вълнуващо.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка