Противопожарната стена за еврото: ниска или висока?

Как хем да се увеличи защитата на еврото, хем да не се дават нови германски финансови жертви? На тази сложна политическа еквилибристика са посветени усилията на канцлерката Меркел. В Европа това не я прави много обичана, коментира „Дойче веле”.

Съпротивата на Берлин срещу разширяването на Спасителния фонд за еврозоната постепенно отслабва. До края на март, страните-членки би трябвало да преодолеят разногласията си по въпроса. Постоянният спасителен фонд за еврото - Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ) трябва да влезе в сила през лятото. Основната му цел е да се пресече разпространението на дълговата криза върху други страни от еврозоната. Затова някои го наричат "противопожарна стена". Колко висока трябва да е тази стена, това е въпрос по който в ЕС се спори вече от месеци.

Ще успее ли Меркел да се наложи?

Първоначално германският канцлер Меркел настояваше горната граница на отпусканите кредитни гаранции да не надминава 500 милиарда евро. Тя успя да се наложи и по друг пункт: окончателното решение по обема на ЕСМ да се приеме на срещата на финансовите министри в края на март в Копенхаген.

Почти всички правителства на 17-те страни от еврозоната междувременно са на мнение, че таванът от 500 милиарда евро е твърде нисък. Валутният комисар на ЕС Оли Рен настоява обемът на фонда да бъде почти удвоен до ниво от общо 940 милиарда евро.

Това означава обаче също, че кредитните гаранции от страна на Германия със сигурност трябва да надхвърлят досегашната рамка от 211 милиарда евро. Меркел искаше да избегне тази стъпка, защото тя би означавала разправии в  управляващата коалиция: СвДП и част от консервативния ХДС са против увеличаването на германските гаранции.

Затова финансовият министър Шойбле, без много шум, изготви един план за предпазливото увеличаване на обема на ЕСМ. Шойбле, който още през ноември бе категорично против подобна стъпка, сега предлага старият спасителен фонд и новият ЕСМ да действат известно време паралелно. Така кредитният обем ще набъбне на 600 милиарда евро, без съществено нарастване на германския дял в спасителния риск.

"Тайно финансиране на държавни дългове"

Най-здравата противопожарна стена е издигната в момента от Президента на Европейската централна банка Марио Драги. Той отпусна на европейските банки общо 1000 милиарда евро с минимални лихви, за да стумилира кредитния бизнес и закупуването на държавни облигации.

"Принудени бяхме да действаме", заяви Драги в интервю за в. "Билд": "Най-лошото вече е зад гърба ни, но все още има някои остатъчни рискове". Драги посочва още, че стопанският растеж и бюджетната дисциплина на Германия са пример за останалата Европа.

Президентът на Германската централна банка обаче разкритикува заливането на банките с евтини пари. Йенс Вайдман предупреди, че това представлява тайно финансиране на държавните дългове с помощта на пресата за печатане на пари. Според него тази политика крие опасност от обезценяване на парите и компрометиране на финансовата стабилност.