ЕК и България ще организират Среща на върха за регионалната свързаност

Ще организираме Регионална среща на върха за свързаност с министър-председателя на България, каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по време на годишната си реч за състоянието на Европейския съюз, предава БТА. 

Днес мога да обявя нов международен проект за свързаност. Той ще свърже Южен Кавказ и Централна Азия директно с европейския пазар - това, което наричаме „Средният коридор“, посочи председателят на ЕК. Тя обясни, че чрез инициативата Global Gateway ще се стремят да привлекат до 12 милиарда евро публични и частни инвестиции.

Нашата цел е да разнообразим маршрутите, да утроим търговските потоци и да съкратим значително времето за транзитно превозване на товари до 2030 г., посочи Фон дер Лайен. В тази епоха на повратни моменти нашето благоденствие и сигурност няма да се гради само у дома, добави тя. 

Фон дер Лайен отбеляза, че тази година са подписани споразумения за свободна търговия с Индия, Меркосур, Мексико, Австралия и Индонезия. "Сега имаме сключени търговски споразумения с повече от 80 държави — повече от всеки друг в света. А бизнесът ни иска още", каза тя. 

На влизане в пленарната зала председателят на Европейския парламент Роберта Мецола коментира пред журналисти, че "представянето на речта за състоянието на Европейския съюз от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен днес е най-важният момент от годишния ни календар".

За 19 години, откакто председателите на ЕК произнасят своите годишни речи "За състоянието на Съюза", с изключение на годините, в които се произвеждат избори за Европейски парламент, България е споменавана няколко пъти, сочи справка в архива на БТА.

През 2016 г. в речта "За състоянието на Съюза" на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, произнесена на 14 септември 2016 г. в Страсбург пред Европейския парламент, България е спомената в контекста за охрана на външните граници на ЕС и миграционната криза.

През 2017 г. председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер отново споменава България в годишната си реч в контекста на присъединяването на България към Шенгенското пространство и еврозоната. Тогава той заявява, че е крайно време България и Румъния да бъдат приети в Шенгенското пространство за свободно движение и настоява всички в ЕС да имат отговорност за опазването на външните граници на Общността.

В речта си „За състоянието на Съюза“ на 13 септември 2023 г. пред депутатите в Европейския парламент  Урсула фон дер Лайен се обръща към депутатите и призовава България и Румъния да бъдат присъединени към Шенген без повече отлагане. "Те го доказаха: България и Румъния са част от нашето Шенгенско пространство. Така че нека най-накрая да ги присъединим към ЕС - без повече отлагане", казва. Фон дер Лайен лично благодари на двете държави, че са показали добри практики за предоставянето на убежище и за връщането на незаконно проникналите в ЕС мигранти.

Идеята за свързаност и общоевропейските транспортни коридори

Идеята за свързаност е посочена още в Договора от Маастрихт, подписан на 7 февруари 1992 г. и в сила от 1 ноември 1993 г. В него е заложено Европейският съюз да създаде и да развие трансевропейски мрежи в областта на транспорта, телекомуникациите и енергетиката,  с цел развитие вътрешния пазар, засилване на икономическото и социалното сближаване, както и свързване на регионите без излаз на море и периферните региони с централните региони на ЕС и доближаване на територията на страните в ЕС до съседни държави, припомня отдел „Справочна“ на БТА.

Двe паневропейски конференции нa европейските миниcтpи нa тpaнcпopтa, eднaтa cъcтoялa ce в Kpит от 14 до 16 март 1994 г., и дpyгaтa – в Xeлзинĸи, Финландия, oт 23 до 25 юни 1997 г., ca ocнoвнитe зa oпpeдeлянe нa дeceттe Общоевропейски тpaнcпopтни ĸopидopи, oт ĸoитo пeт - 4, 7, 8, 9 и 10, минaвaт пpeз тepитopиятa нa Бългapия.

Първата паневропейска транспортна конференция на министрите е проведена в Прага от 29 до 31 октомври 1991 г. съвместно от  Европейския парламент и Европейската комисията под егидата на тогавашния президент на Чехословакия Вацлав Хавел. С участието на близо 30 европейски държави от Общността, Европейска асоциация за свободна търговия страните (ЕАСТ) и страните от Централна и Източна Европа на конференцията са обсъдени настоящото и бъдещото развитие на транспорта в Европа, както и проблемите, които трябва да бъдат решени, за да се  улесни обменът в контекста на новата ситуация в Европа след промените.

Втората паневропейска транспортна конференция е проведена в Крит от 14 до 16 март 1994 г. и в нея участват над 700 представители на 42 европейски и средиземноморски държави. В конференцията участват  представители на различни институции на ЕС, правителства и парламенти на европейските страни, международни транспортни организации, транспортната индустрия и финансови институции, както и делегации от държави от Централна и Източна Европа, Средиземноморието и Черноморието. На преден план в дневния ред на конференцията е проблемът със задръстванията по границите и необходимостта от подобряване на транспортните маршрути, свързващи Източна Европа със страните от ЕС. Конференцията в Крит определя девет приоритетни транспортни коридора като основа за по-нататъшна работа.

Целта на Третата паневропейска транспортна конференция, организирана от Европейския парламент и Европейската комисия в Хелзинки, Финландия, от 23 до 25 юни 1997 г., е да направи равносметка на развитието в транспорта след втората конференция в Крит на 14-16 март 1994 г. и да се съсредоточи върху развитието и използването на трансевропейските транспортни системи и мрежи. Конференцията надгражда работата на конференциите в Прага и Крит през 1991 г. и 1994 г., които признават значението на съвместната работа за справяне с проблемите на задръстванията, безопасността и екологичните щети, както и на оперативната съвместимост на мрежите, като окончателно са определени десетте общоевропейски коридори. Постигнато е съгласие относно необходимостта от сътрудничество при оценката и прилагането на резултатите от научните изследвания, при разработването на нови информационни системи и системи за управление на трафика.

Общоевропейски транспортни коридори, свързани с България

Общоевропейският транспортен коридор № 4 е основната пътна и железопътна ос, която свързва Централна Европа с Югоизточна Европа – през Чехия, Австрия или Словакия, Унгария, Румъния и България, с разклонения към Гърция (Солун) и Турция (Истанбул). По него минава значителна част от транзитния поток север-юг в региона и затова е ключов за планиране на срокове, разходи и капацитет при доставки между Централна Европа, Румъния и България и излазите към Солун и Истанбул.Коридорът осъществява международните потоци между Румъния, България и Гърция посредством българския участък Видин – София – ГКПП „Кулата“, а транзитните потоци към Турция се движат по направлението София – Пловдив – Свиленград – ГКПП „Капитан Андреево“. Маршрутът му е Дрезден/Нюрнберг – Прага-Виена /Братислава – Гьор – Будапеща – Арад –Констанца/Крайова – София – Солун/Пловдив – Истанбул.

Коридорът се използва по-интензивно като най-къса връзка между река Дунав и Бяло море, която е и удобна връзка между Европа и Азия. В най-голяма степен това се отразява на развитието в Северозападния район за планиране, тъй като ще осигури интегрирането му в националната транспортна мрежа, респективно в общия процес на регионално развитие. Югозападния и Южен централен райони на планиране също ще бъдат благоприятно повлияни в това отношение.

Общоевропейският транспортен коридор № 7 свързва Северно море с Черно море чрез речния канал Рейн – Майн – Дунав. От р. Дунав като вътрешно континентална връзка между Западна, Централна и Източна Европа, се свързва Европа и Азия, като през Черно море се осъществява директна връзка с вътрешната канална мрежа на Русия и страните от Каспийския басейн. Коридорът обхваща почти цялата северна граница на България (границата с Румъния), като посредством изградените пристанищни комплекси дава възможност за интензивно включване на страната в международния превоз на товари по вода, а също така и допълнителен тласък за вътрешнорегионалните процеси в Северозападния, Северния централен и Североизточния райони за планиране. Българският участък на коридора е с дължина 471 километра.

Общоевропейският транспортен коридор № 8 очертава ново трансконтинентално транспортно направление изток-запад, което целта да е да се възстанови „Пътят на коприната”, свързващ Европа и Азия. Международните потоци от и за Балканите до и от Централна и Западна Европа се осъществяват посредством участъка на българска територия ГКПП „Гюешево“ –  Кюстендил – София – Пловдив – Бургас – Варна. Пристанищните комплекси Бургас и Варна, както и сега, ще изпълняват функциите си на комплексни ГКПП, докато в западната част на страната направлението София-Гюешево ще бъде само пътна връзка. Това е най-дългото трасе на коридора на българска територия и функционирането му ще повлияе на всички райони за планиране в южната част на страната - Югозападен, Южен централен и Югоизточен райони за планиране. Маршрутът му е Дурас – Тирана – Скопие – София – Пловдив – Бургас –  Варна.

Общоевропейският транспортен коридор № 9 осъществява връзка между Румъния, България и Гърция посредством българския участък Русе – Велико Търново – Стара Загора – Димитровград – Свиленград – ГКПП „Ново село“. Преминаването на коридора през южната граница на България  в най-голяма степен оказва влияние на регионалното развитие в Южния централен район за планиране, както и в Северния централен район за планиране. Маршрутът му е Хелзинки – Санкт Петербург – Москва/Псков – Киев – Любашевка – Кишинев – Букурещ – Русе – Димитровград – проход Маказа – Александруполис. 

Общоевропейският транспортен коридор № 10 осъществява връзка между Европа, България и Турция  посредством българския участък ГКПП „Калотина“ – София – Пловдив – Свиленград – ГКПП „Капитан Андреево“, като осигурява връзка между Европа и Азия. Направлението на коридора през българската територия е едно от най-интензивните и отдавна утвърдено в международния транзит, което в най-голяма степен отговаря на международните стандарти, но също се нуждае от доизграждане и модернизация на съставната инфраструктура, особено в участъка София –западната граница, където се очаква и най-прякото му въздействие на територията на Югозападния район за планиране. Маршрутът му е Залцбург – Любляна – Загреб – Белград – Ниш – София. (отдел „Справочна“, БТА)