Прословутият оптимизъм на американците се топи

Вече не се усеща почти нищо от толкова превъзнасяния оптимизъм на американците. Вместо завладяващото ”Yes, we can” сега примиренчески се казва ”Нищо вече не върви". От петролната катастрофа в Мексиканския залив и войната в Афганистан до безработицата и непрестанното нарастване на бюджетния дефицит - проблемите са много и трудно разрешими, коментира швейцарският в. "Бернер цайтунг".

Петролната чума е само един пример. Близо два месеца след експлозията на сондажната площадка проблемът още не е овладян. Катастрофата разкрива нагледно границите на модерната техника и възможностите за действие на едно правителство. Вярно, че човек може да литне до Луната, но не е в състояние да спре петролната зараза, която се превърна в най-тежката екологическа катастрофа в историята на САЩ.

Не по-розова е ситуацията и в икономиката. Месеци след като бе обявено преодоляването на рецесията, последните данни за заетостта показват, че ужасяващо високата безработица все още не е овладяна. И това при положение, че правителството постоянно уверява, че не отделя на нито един друг проблем толкова внимание, колкото на безработицата.

И във външнополитическата сфера не всичко върви по план. След близо десетилетие война в Афганистан, САЩ и техните съюзници все още не са победили талибаните. Вашингтон все още не успява да подтикне Иран и Северна Корея да преустановят оспорваните си атомни програми. И въпреки десетилетните посреднически усилия на САЩ, мирът в Близкия Изток така и не настъпва.

Президентът Обама уверява хората, че споделя техните страхове от това, че все още не може да се разреши проблемът с петролния разлив. На драго сърце бих използвал повече време, за да дам воля на своя гняв, заяви Обама в интервю на CNN. "Но моята задача е да разреша този проблем. В крайна сметка аз не съм важният, нито пък е важно колко голям е моят гняв”, каза Обама.