Слава на стероиди

В днешно време е много лесно да станеш известен. Особено у нас. Който не е пожелал, той не е станал. Не се изисква нито талант, нито подвиг, нито дори естествена красота. Достатъчно е да речем да си направиш видеоканал в youtube и ако си жена, да месиш тесто с голи гърди. Примерно. Хората те взимат на подбив, разменят си линкове с твои изпълнения, броячите тракат, а на теб ти се струва, че ставаш знаменитост, защото имаш някакви качества.

Или пък завърташ афера за една нощ с някой наистина известен и започваш да плащаш на жълтите медии непрекъснато да пускат новини за теб. Те може да са лоши и унизителни, важното е да ти изписват името правилно и винаги да има твоя снимка за илюстрация.

Ако пък си безхарактeрен и лесно манипулируем човек, те взимат в някакво риалити шоу. Там в праймтайма те наливат с алкохол, държат те гладен или на студено, карат те да се въргаляш в кал, защото иначе няма да ядеш и няма да имаш топла вода. И - готово! Клюкарските сайтове те подемат и те правят още по-известен. И обратното захранване работи - продуцентите на риалити форматите често се оглеждат из първите две групи при кастингите на поредното си шоу.

Така се появиха Митьо Пищова, близначките Вяра, Надежда и Любов, Джорджано, Гонзовица, Златките... Тяхната порода продължава да се радва на нестихващ медиен интерес и да ни съветва по най-различни въпроси на битието и духовността от сериозни публицистични трибуни на уж уважавани медии. От същата реколта е и главната героиня на новина №1 от последните дни - Анита Мейзер, за която от прокуратурата твърдят, че е убила мъжа си при неизяснени засега обстоятелства и след това е опитала да подкупи полицаите, за да потулят случая.

Анита Мейзер е точно такава измислена знаменитост, от която нямаме никаква нужда. След последния обрат в живота й стана безпощадно ясно какъв празен живот водят тя и всички подобни на нея хора. Фитнес, силикон, партита, екстремен секс, анаболи, хранителни добавки, отвратителен личен живот, солариуми, пластични операции, бутане пред камерите, позиране. Всичко в името на това да “изглеждаш”, а не да “бъдеш” наистина нещо. И странната заблуда, че вече си по-висока категория човек, че можеш да си платиш и да ти се размине убийство, че правосъдие не те лови, че затворът е само за “нисшите”, от които ти вече отдавна не си част благодарение на статуса си на знаменитост.

Имам лоша новина за всички кандидат-знаменитости от типа на Анита Мейзер - бързото постигане на известност върви със също толкова светкавичното й губене. Което пък води след себе си тежки депресии и усещане, че светът постъпва несправедливо с теб. Не, не постъпва несправедливо, тъкмо обратното. Колкото и да е полудяло, човечеството все още има инстинкти за самосъхранение и бързо се чисти от случайниците. Забавлява се с тях за кратко и ги изхвърля на боклука. Но преди това задължително ги унижава, като гледа как се мятат като риби на сухо в усилията си да запазят мимолетната си 15-минутна слава. И се погрижва да оставят само лошия спомен за себе си, за да знаят хората как да не постъпват.

Славата е изключително изпитание за личността. В началото изглежда приятна и вдига самочувствието, след това те ограбва. И си струва да се подложиш на нея само ако наистина имаш какво да кажеш на света, ако каузата, на която си се посветил, е по-голяма и по-важна от личното ти щастие. Ако да “бъдеш” е по-важно от това да “изглеждаш”.

Сигурна съм, че след онази фатална нощ, в която съпругът й бе убит, Анита Мейзер вече горко съжалява за всички напъни, които е правила, за да стане известна - а тя такива през годините направи доста. Защото и този път човечеството се погрижи да я унижи публично, преди да я захвърли на боклука. Съжалява и за измамата, с която се яви на конкурса “Мисис Свят”, съжалява за всички снимки, в които си разголва гърдите, за всичките си медийни приятелства, чрез които се тикаше пред камерите, за всички интервюта и пробутани “новини” за себе си. Защото това ще й излезе през носа, ако влезе в затвора.

Каквото и да се е случило в онази нощ, каквото и да реши съдът, тя е завинаги смазана и публично разтерзана и по вичко личи, че няма сили да го понесе. Защото нейната известност винаги е била на стероиди, никога не е била истинска и заслужена. А само истинската и заслужена слава дава сили да понесеш ограбването от вечното присъствие под светлината на прожекторите.

Ще кажете - като не ти харесват тези знаменитости, не чети за тях, не гледай телевизия. Не го правя, обаче непрекъснато ми ги завират през уж сериозните канали на информация, които искам да следя. А това има един много лош ефект. То снижава критериите ни към всички публични личности. Прави допустими недопустимите прегрешения на политици, писатели, актьори. Притъпява чувствителността ни да изискваме от елита всичко, което трябва да има той - талант, добри маниери, човечност, смиреност. Заразява с кич и сериозните сфери, очалгарява цялата атмосфера. И крайният резултат е влошеното качество на публичната среда като цяло. Такива измислени знаменитости има навсякъде по света, но никъде не ги пускат във високия пласт, оставят ги в калта. Ние прекаляваме с това да ги омешваме с елита. Дори някои хора наистина вече вярват, че те са елит, че са примери за подражание.

В този смисъл случката с Анита Мейзер може да има отрезвителен и пречистващ ефект за обществото ни. Защото тук вече не останаха никакви заблуди, маските паднаха. Стана ясно каква гротеска е славата на стероиди и колко унищожителен може да е ефектът от самозабравянето. Дано момиченцата, които търсят лесния, но пагубен път към известността, се стреснат от това. И да вземат да прочетат по някоя книга или да научат истинска професия и да се прочуят с майсторството си в нея, вместо да си правят канал в youtube, в който да пускат клипчета как месят тесто с голи гърди.