Новата година вече чука на вратата ни и процесът на планиране тече с пълна сила. Изпращаме 2023-та с изненадващо висок растеж спрямо прогнозите в края на миналата година, но и с нови активни военни конфликти. България е малка отворена икономика и е силно зависима от външните тенденции. За да отговорим на въпроса какви очаквания ще заложим, ще преминем от глобалните трендове, през Европа и ще стигнем до нашата родина.

Светът

Глобалният растеж ще се забави през 2024 г. до около 2.5% и ще бъде под потенциала си. Борбата с инфлацията и най-агресивния цикъл на покачване на лихвите от централните банки в света ще натежи на икономическата активност. Големите развити икономики ще регистрират покачване на БВП от под 1%, с изключение на САЩ, където може да има позитивна изненада. Развиващите се страни се радваха на попътен вятър през миналата година, но той отслабва. Отделни икономики имат потенциал за силен растеж, движен от вътрешно търсене, но ефектът им в глобален мащаб е малък. Дебатът дали сме в период на забавяне в средата на икономическия цикъл или вече сме в последната фаза на растежа за мен има ясен отговор. Голяма част от данните сочат към второто, но има и положителни сигнали.

Върху този базов сценарий влияние имат няколко фактора. Първият е дали и кога ще видим рецесия в САЩ. През третото тримесечие на 2023 г. ръстът на БВП беше близо 5%. Икономиката не завива бързо като спортна кола, а бавно и дълго като танкер, и не е удачно да говорим за рецесия преди лятото на 2024 г. В САЩ предстоят президентски избори и може да очакваме стимулиращи мерки – управляващите не биха искали да загубят заради гласуване по време на криза. Това прави избягването на рецесия възможен сценарий, което от своя страна би довело ръста на глобалния БВП до близо 3%.

Вторият фактор са рисковете пред китайската икономика. Вътрешните са спад на инвестициите в дълготрайни активи с 1/5 под дългосрочния им тренд, срив на строителния сектор и забавен растеж на доходите на домакинствата. Външните рискове са изнасянето на производства от Китай и ограничаване на достъпа до най-напредналите технологии. За разлика от Щатите, тук вторият най-вероятен сценарий е по-лош спрямо базовия и би понижил очаквания глобален растеж до малко над 2%.

Трябва да отбележим и обтегната геополитическа обстановка. Войната в Украйна продължава без изгледи за мир, а вече имаме и нов конфликт в Близкия изток, който може да ескалира и въвлече повече държави във всеки момент. 2024 г. ще стартира с избори за президент в Тайван. Това би могло да е катализатор за провокации от страна на Китай, а в най-лошия случай и стартирането на трети регионален военен конфликт. В края на годината ни очакват и изборите за президент на САЩ. Не бива да подценяваме и растящите вълни на популизъм и национализъм, които виждаме в целия свят. Предстоят тежки дни за дипломатите и повече тъмни облаци над глобалната икономика.  

Европа

Основният губещ на Стария континент е Германия, която ще регистрира най-ниския растеж в Европейския съюз. Показателен пример за проблемите там е преместването на редица немски бизнеси в САЩ, поради високите разходи за енергия. В същото време се откроява и трендът от основен пазар за европейската индустрия, Китай да се превръща в голям конкурент. Негативни последици ще се разпрострат и върху веригите за доставки в Европа, които са разположени в източната част на континента. Прогнозата ми за ръст в Европейския съюз от под 1% изглежда песимистична на фона на последните очаквания на Европейската комисия и Международния валутен фонд (1.3% и 1.2% съответно). Това не изключва и по-лошо развитие, ако Европейската централна банка продължи да вдига лихвите в условия на стагниращ растеж. По-високата инфлация и все още силният трудов пазар ще поставят Кристин Лагард и колегите й в деликатна ситуация. Позитивния сценарий може да се материализира, ако САЩ избегне рецесия и ценовите индекси на Стария континент се укротят по-бързо. В идеалния вариант, бърз край на войната в Украйна ще понижи натиска върху енергийния пазар в Европа, а възстановяването на разрушената от конфликта инфраструктура ще стане с участието на множество европейски компании и това ще има силен стимулиращ ефект за икономиката.

България

Страната ни приключва 2023 г. с висока заетост и относителна политическа стабилност. Добрите новини обаче свършват до тук. Лихвените равнища у нас са все още относително ниски, но ефектът от повишенията на Европейската централна банка тепърва ще се усеща. Ниската безработица е индикатор за късния цикъл на икономиката и вече се появяват новини за съкращение в различни сектори. На този фон прогнозата за ръст на БВП от над 3%, заложена в бюджетната рамка, изглежда оптимистична и постижима само при материализиране на позитивните ми сценарии за САЩ, Китай и Еврозоната. При негативно развитие цифрата може и да е наполовина. Базовият ми сценарий включа забавяне на строителния сектор и експортно ориентираните индустрии, повишение на цената на кредита в икономиката и плавно повишение на безработицата, което ще свали растежа ни до около 2.5%, но с ясни рискове в негативна посока.  

Ивайло Пенев е изпълнителен директор в ЕЛАНА Фонд Мениджмънт. Кариерата му започва в банковия сектор, където се занимава с търговия с дългови инструменти и валута, преди да се присъедини към групата ЕЛАНА, където от 2009 г. ръководи дейността по управление на инвестициите. Завършил е специалност Финанси в УНСС и MBA програмата на WU Executive Academy с изнесено обучение в Harvard University. Притежава професионална квалификация CFA.