Кръговата икономика отдавна надхвърли границите на екологичната реторика. Тя е в основата на европейската индустриална политика, но дали наистина успява да трансформира реалността? Данните показват, че кръгът се затваря… само на места.

Кръговата икономика се утвърди като централен елемент в политиката на ЕС за устойчив растеж. Целта е ясна – ограничаване на отпадъците, ефективно използване на суровини и изграждане на по-устойчива, конкурентоспособна икономика. От първия План за действие през 2015 г. до новия Пакт за чиста промишленост, представен през 2025 г., Европейският съюз последователно надгражда стратегическата си рамка за тази трансформация. Тези усилия са част от по-широката визия на Европейския зелен пакт, който цели не само климатична неутралност до 2050 г., но и цялостна промяна в модела на икономическо развитие – от линеен към устойчив и кръгов.

Въпросът днес не е дали посоката е вярна, а доколко тя се реализира на практика – и с каква скорост. Затова нека надникнем в данните – те разкриват интересна и на моменти изненадваща картина.

Анализът се основава на официална статистика на Евростат, като за всеки от показателите се използва най-актуалната налична информация за периода 2004–2023 г., в зависимост от началото и честотата на съответната статистика. Във фокус попадат четири измерения: отпадъци на човек, вътрешна ресурсна обезпеченост, зависимост от внос на суровини и кръгово използване на ресурси.

Отпадъци: нарастване там, където се очаква намаление

Един от ключовите индикатори за успеха на кръговия преход е количеството отпадъци на човек от населението. В периода 2004–2023 г. данните показват противоречиви тенденции. Докато страни като Кипър, Унгария и Люксембург успяват да намалят генерираните отпадъци с между 40 и 50%, България попада сред държавите с най-значителен ръст – 87%, изпреварена само от Ирландия.

Тези стойности пораждат сериозни въпроси относно ефективността на прилаганите политики, както и относно културните, институционалните и пазарните бариери пред прилагането на устойчиви практики. Увеличението на отпадъците в страни с високи екологични амбиции говори не само за пропуснати възможности, но и за структурни проблеми.

„България бележи 87% ръст на отпадъците на човек – втора най-висока стойност в ЕС след Ирландия. Кръгът не просто не се затваря – той се разширява.“

Самодостатъчност по отношение на суровини: селективен напредък

Постигането на стратегическа автономност в достъпа до критични суровини е сред водещите цели на ЕС в контекста на Зеления пакт и прехода към дигитална и нисковъглеродна икономика. Данните за периода 2011–2022 г. показват значително увеличение на самодостатъчността по отношение на определени материали, като кобалт (+375%) и литий (+18%), свързани с производството на батерии и електроника.

„ЕС постига 375% ръст в осигуряването от вътрешни източници с кобалт, но губи позиции при алуминия и медта. Стратегическият баланс остава крехък.“

В същото време обаче наблюдаваме спад при суровини от базово значение за широк кръг индустрии – алуминий (-35%), стомана (-10%), мед (-9%). Това насочва вниманието към необходимостта от балансирано стратегическо планиране и допълнителни усилия за рециклиране и вътрешен добив там, където е възможно.

Точно в тази посока Европейската комисия стартира през 2024 г. Пакта за чиста промишленост (Clean Industrial Deal) – нова инициатива, насочена към изграждането на по-самостоятелна, нисковъглеродна и устойчива индустриална база в ЕС. Част от пакта е и Законът за индустрия с нулеви нетни емисии (Net-Zero Industry Act), който цели да ускори разгръщането на стратегически технологии чрез облекчени регулации, национални хъбове и рециклиращи вериги за суровини. Така кръговата икономика се превръща в неотделим компонент от дългосрочната икономическа трансформация на Европа.

Външна зависимост: геополитическо предизвикателство

Темата за зависимостта на ЕС от внос на суровини придобива все по-централно място в икономическите и политическите дискусии. Данните за периода 2008–2023 г. показват, че някои страни членки, като Гърция (+91%) и Ирландия (+56%), са увеличили значително своята зависимост. Това ги прави по-уязвими към глобални шокове, ценови колебания и геополитически ограничения.

„Финландия и Румъния намаляват зависимостта си от внос на суровини с над 20%, докато Гърция и Ирландия я увеличават с над 50%.“

Обратно, Финландия, Румъния, Швеция и България успяват да намалят външната си зависимост, което говори за успешни политики в областта на локалния добив, рециклирането или диверсификацията на доставките.

Кръговото използване на ресурси: впечатляващи резултати… за някои

Положителен сигнал идва от показателя за вторично използване на ресурси, който измерва дела на рециклираните материали в икономиката. Малта бележи ръст от над 400%, а България – 172%, нареждайки се сред лидерите по този показател.

„България е сред лидерите по ръст в кръговото използване – 172% между 2012 и 2023 г. Но в половината от ЕС показателят изостава.“

Тези резултати са значими, тъй като показват нарастваща способност на някои икономики да интегрират повторната употреба в производствения цикъл. Все пак общата картина остава разнопосочна: други държави, включително Финландия и Румъния, отбелязват спад, което отново подчертава нуждата от по-целенасочена подкрепа от страна на държавата и обмен на добри практики.

Повече последователност и измеримост

Политическите амбиции на ЕС по отношение на устойчивостта и ресурсната ефективност са безспорно високи – доказателство за това е не само Зеленият пакт, но и новите инициативи като Пакта за чиста промишленост, които целят по-устойчив, стратегически автономен и нисковъглероден производствен модел.

Данните обаче показват, че напредъкът в прилагането на кръгови модели е фрагментиран и неравномерен както между отделните държави, така и по отношение на различните показатели. Това създава рискове не само за екологичните цели, но и за конкурентоспособността на ЕС в глобален мащаб.

За да се преодолее този разрив между стратегии и реалност, е необходимо по-добро интегриране на политиките на ЕС на национално и регионално ниво, систематичен подход към мониторинг на резултатите, стимулиране на частния сектор чрез финансови и регулаторни механизми и най-вече – формиране на институционална култура, която възнаграждава устойчивостта не като изключение, а като норма.

Кръговата икономика може и трябва да бъде основа за нов модел на растеж – но само при условие че кръгът се затвори не в декларациите, а в практиките. Това изисква устойчивост не само в ресурсите, но и в политическата воля, координацията и институционалната памет.

Проф. д.ик.н. Виржиния Желязкова е ръководител на секция „Международна икономика“ в Института за икономически изследвания при БАН, преподавател по кръгова икономика във Висшето училище по застраховане и финанси и водещ експерт по устойчиви финанси. Има близо 20-годишен опит от международната банкова сфера, където е отговаряла за разработването и прилагането на екологични политики. Член е на Зеления център на Българската фондова борса.