Кръговата икономика отдавна надхвърли границите на екологичната реторика. Тя е в основата на европейската индустриална политика, но дали наистина успява да трансформира реалността? Данните показват, че кръгът се затваря… само на места. Кръговата икономика се утвърди като централен елемент в политиката на ЕС за устойчив растеж. Целта е ясна – ограничаване на отпадъците, ефективно използване на суровини и изграждане на по-устойчива, конкурентоспособна икономика. От първия План за действие през 2015 г. до новия Пакт за чиста промишленост, представен през 2025 г., Европейският съюз последователно надгражда стратегическата си рамка за тази трансформация. Тези усилия са част от по-широката визия на Европейския зелен пакт, който цели не само климатична неутралност до 2050 г., но и цялостна промяна в модела на икономическо развитие – от линеен към устойчив и кръгов. Въпросът днес не е дали посоката е вярна, а доколко тя се реализира на практика – и с каква скорост. Затова нека надникнем в данните – те разкриват интересна и на моменти изненадваща картина. Анализът се основава на официална статистика на Евростат, като за всеки от показателите се използва най-актуалната налична информация за п�...