Недостигът на работна ръка на българския пазар започва да се усеща все по-осезаемо в някои браншове. Това важи особено за сферата на услугите – най-вече през туристическия сезон, – но и в други професии, които изискват основно работници без висше образование.

Едно от възможните решения за все по-фрапиращия недостиг на нискоквалифициран персонал е привличането на работници от страни извън ЕС. Този процес дълго време беше по-сложен не само заради визовите процедури и разрешенията за работа в страната, но и заради нагласите на самите предприемачи и обществото.

Държавните органи адресират многократните призиви на представители на българския бизнес за улесняване на процедурите по внос на работници, включително с някои промени през последните няколко месеца. Такива са отпадането на изискването за дипломи на сезонните нискоквалифицирани работници и съкращаването на срока на проверките, които се извършват. В момента временни служители от трети страни могат да се наемат краткосрочно за 90 дни, сезонно – до максимум 9 месеца, както и дългосрочно – 3 години, като промените позволяват всеки от тези периоди да бъде удължен еднократно след изтичане на работната им виза, без да се налага наетите да се връщат в страната по пребиваване (както беше преди). Представители на заинтересованите браншове не закъсняха да приветстват това решение. Реалността след началото на туристическия сезон обаче е друга.

Големи забавяния

Положението е трагично в ритейл сектора, посочва Виктор Бакуревич, изпълнителен директор на компанията, управляваща веригите магазини „Берьозка“. Предприемачът разказва, че изпитва непосилни трудности в разширяването на бизнеса си основно заради липсата на персонал. Той твърди, че не може да намери работници за най-новите си обекти заради „нулевата безработица“ и нежеланието на неактивните българи да се върнат на пазара на труда – дори при по-високо заплащане. Обяснява, че проблемът е споделен и добре познат в бранша им, както и за някои от доставчиците им.

Подобна картина обрисува и Елена Иванова, зам.-председател на Съюза на собствениците на хотели в Слънчев бряг, където са разположени и някои от най-големите работодатели на сезонен труд от страни извън ЕС. Иванова, която също е и зам.-председател на Българската туристическа камара, подчертава, че туристическият бранш вече е трайно зависими от вносна работна ръка. Тя обяснява също, че нейните компании са изградили връзки и отношения с определени страни с посреднически агенции в тях, като процесът по подбор вече е сравнително изгладен.

Въпреки това и двамата мениджъри станаха нескрито емоционални в разговора, когато стигнахме до мнението им как се случват процесите на практика. Независимо от законодателните промени, процедурите за издаване на разрешителни за работа очевидно се проточват много повече от очакваното. Тясното място, изглежда, е човешкият капацитет на българските консулски служби в други страни да осигурят адекватно време за обработка на заявките. Това води до месеци непредвидено удължаване на процеса, като понякога процедурата се проточва дори 9 месеца, посочва Бакуревич. Срокове, които не отговарят както на потребностите на сезонно натоварените бизнеси в един сравнително кратък сезон, така и са неприемливи за компании като „Берьозка“, която среща трудности да убеди кандидати от други държави да чакат толкова дълго. Хаосът в процедурите води понякога дори до допълнителни загуби за работодателите. Същината на проблема бе потвърдена при запитване и от представители на други компании за подбор на персонал.

Много посредници, малко персонал

Бизнесът с осигуряване на работници от чужбина за български работодатели, изглежда, се развива. 2000 компании в България имат лиценз за подобна дейност, посочва Слави Славов, ръководител екипи в една от тях – Human Power. Фирмата се специализира в осигуряването на работници от Индия, Бангладеш и Непал за клиенти от различни браншове у нас, включително производство, логистика и земеделие. В разговорите с други работодатели и консултанти стана ясно, че и Средна Азия също е една от популярните дестинации, в които се оглеждат работодателите тук. Чухме и за внос на работна ръка от Филипините и дори от Южна Америка. Интервютата се случват онлайн, като предвиждат част за демонстриране на технически умения и кратко събеседване. Замесените агенции посочват като критерии за избор на дестинациите подходящи за България културни особености, които предполагат по-лесна адаптация, наличие на много заинтересована работна ръка, както и трудолюбие и надеждност.

Славов посочва и друг критерий – ниското средно заплащане в страните по произход. Той смята, че колкото по-голяма е разликата спрямо българските надници, толкова по-удовлетворени ще са чуждестранните работници в дългосрочен план, като целта е да се изграждат дългосрочни партньорства.

Въпреки големия брой посредници на хартия работниците от страни извън ЕС, които са дошли да се трудят в България, са между 4,5 и 5 хиляди, коментира експертът по подбор. България се конкурира с други страни за тях – особено с тези на Арабския полуостров и в Източна Европа. В Румъния например назначенията на чужденци през партньорите на Human Power са около 6–7 пъти повече.

Неудобните въпроси

Представителите на бизнеса имат надежда, че броят на гостуващите работници ще се увеличава и в България. Пристигащите от трети страни не вземат работни места на българи, искат да подчертаят и Виктор Бакуревич, и Слави Славов, дори още преди да съм повдигнал въпроса. Славов посочва, че основната дейност на Human Power е била подбор на местния пазар, но заради недостига на служители „някои от клиентите ни бяха пред дилема да намалят производството или дори да прекратят дейност и да се преместят в друга държава“.