Като студент, учещ банков мениджмънт, се интересувах много от борси, капиталови пазари, финанси. Спомням си как по телевизиите във Франция леви политици и синдикални лидери обясняваха как капитализмът е лошо нещо, защото, когато големите предприятия обявят масови уволнения, то акциите им на борсата скачат. Това, разбира се, ставаше след спад на продажбите и дълги години на поддържане на прекалено раздут персонал, защото във Франция е пословично трудно да се уволняват служители. Без да стигаме до чак мигновени пазарни реакции и като говорим за съвсем другата икономика – американската, – сега пак сме в ситуация на рекордно високи цени на акциите във времена на съкращения на персонала.

В началото на 2023-та, преди около година, силно впечатление ми правеше тенденцията на фирмите да правят всякакви неща, за да привлекат служителите, свикнали да работят от къщи, обратно в офисите. Имах разговор с висш мениджър във фирма – строителен предприемач, която тъкмо беше завършила голяма офис сграда в центъра на Варшава, и работеха по отдаването ѝ под нам. На мой аргумент, че много работни места в офисите стоят празни, той ми казваше, че виждат много фирми, които, ако досега са наемали 5000 кв. м някъде извън централните хубави места, то сега търсят да наемат 3000 кв. м, но на топ локация именно с цел да накарат хората да идват до офиса. Изтъкваше предимствата на добрата локация, модерните офис сгради, обзаведени в крак с времето, със социални зони, зони за сътрудничество и колаборация, за разпускане и всякакви други.

По същото време чух за фирма, работеща в аутсорсинг индустрията, която наема над 1000 служители и беше решила да реорганизира офис пространството, пак с цел връщане на служителите на работните им места. Те похарчиха 5 млн. евро, разделени приблизително поравно между наемателя и собственика на сградата за този проект.

Тогава през цялото време си мислех: „Луди хора, цялата тази история може да се реши с един имейл до всички“. И имейлите не закъсняха. В средата на миналата година банки като JPMorgan в САЩ написаха до средното ниво мениджъри, че ги искат в офисите поне 4 дни седмично.

Пак по това време започнаха да излизат новини за масови уволнения в големи технологични компании като Facebook, Alphabet, Amazon, Snapchat. Обясненията бяха в две посоки: първо, че някои бяха наели прекалено много служители веднага след пандемията и сега просто коригираха капацитета си спрямо развитието на пазара. Другата теза беше, че големите технологични компании имаха много проекти, цели подразделения, които работеха на загуба. Във времената на нулеви лихви и лесни пари големите компании влагаха средства във всякакви луди проекти и идеи и просто трябваше да бъдат закрити. Много мои колеги и приятели видяха сигнал за идването на рецесия. Аз бях сред тях. Рецесията така и все още не е дошла.

Сега усещането за масови уволнения навсякъде остава, подхранвано от това, че новините за тях са повече на брой. Но те по-често идват от по-малки фирми или ако са от големи, то става въпрос за относително малък брой хора. Сега основният мотив навсякъде е: това е причинено от AI. Въоръжени с тези качествено нови средства, компаниите вече нямат нужда от толкова много хора или поне имат нужда от такива с различни качества и умения.

Много хора в технологичния сектор сега се сблъскват с феномени, които са относително нови за тях. Първо, може да има уволнения, дори и компанията им да се развива добре, акциите ѝ да летят в небесата и да изкарва много пари. Малко преди да обяви рекордни приходи от 62 млрд. долара за тримесечие, Microsoft съкрати 1900 служители от подразделенията си Xbox и Activision Blizzard. Другият нов феномен, включително и за мен, е, че промяната и нуждата от адаптация и развитие са постоянни. Аз съм човек, започнал активната си кариера точно във времената на „прехода“ в България, на голямата промяна от планова икономика към свободен пазар. В продължение на над 10–20 години в България постоянно се говореше: сега е преход, но когато преходът свърши, ще е по-добре. У мен се разви усещане, че промените се случват рядко, и то у нас. Какво имат да се променят западните общества, те нали са си в пазарна икономика от много отдавна.

Оказва се, че дори и да не са толкова революционни, промените в обществото се случват постоянно. Технологичният прогрес, дали ще го наричаме AI революция, dot.com ера, или нещо друго, поражда нужда от все по-честа, дори постоянна адаптация, развитие на хората и техните знания и умения. Работещи в относително модерни и високотехнологични отрасли, ние само четем в книгите как постиндустриалната революция, глобализацията и технологичното развитие са довели до масови уволнения на миньори, металургични и други работници от производствени предприятия в региони като Североизточна Англия и Средния запад в Щатите през 60-те и 70-те. Уважавани автори като Fiona Hill (There is nothing for you here) виждат в събития като Brexit и феномени като Тръмп именно последиците от подобни промени и как те се отразяват на поколения хора. Но ние, „техничарите“, си мислехме, че сме защитени. Ние сме от тези, модерните, именно със знания и умения, които се търсят сега. Уволненията в технологичния сектор и във финансите напоследък далеч не са толкова масови, както в производствените сектори преди 60 години, но са добър повод и ние да се замислим и да освежим знанията си.