За да се очертаят новите тенденции в анимацията, е необходимо да се напише сериозен труд, защото трябва да се проследят тенденциите през цялото развитие на анимацията и на техния фон да се откроят най-новите. И преди години е имало форми и теми, които са били модни или актуални. Например през 60-те и 70-те години на миналия век в света, а и в България бяха популярни кратките филми, които експлоатираха една идея или виц. Много от специалистите (автори и критици), които започнаха в онези години творческия си път, и досега смятат, че анимацията е именно това – кратък смешен филм, който осмива някакъв човешки порок или разказва просто смешна история. Такива филми все още печелят награди по различни фестивали, така че може да се каже, че все още имат място в днешния ден.

За щастие оттогава анимацията се разви, най-вече в технологично отношение. Навлизането на новите анимационни технологии улесни правенето на филми (което винаги е било трудоемко). Това обстоятелство даде възможност на авторите да експериментират и да се развиват.

След 2000 г. триизмерните компютърни филми излязоха на мода и изглеждаше, че за анимацията няма друг път, особено в пълнометражните проекти. Класическата двуизмерна анимация почти изчезна и това доведе някои от по-възрастните автори до отчаяние.

Поради различни причини, които не се наемам да анализирам подробно, това се промени. Благодарение пак на развитието на технологиите стана възможно авторите да търсят и намират собствени начини на изразяване, да търсят собствен почерк не само във формата, но и в съдържанието. Неслучайно в последните години отново се увеличи броят на филмите, направени по класически, традиционен за двуизмерната анимация начин, обогатен от безкрайните възможности на технологиите. Увеличи се и броят на кратките авторски филми, в които млади и не толкова млади аниматори правят собствени експерименти, много често формални и самоцелни.

Тези експерименти неизбежно обогатяват езика на анимацията и тя израства като истинско изкуство за разлика от останалите форми на киното. Това мое изказване може да се стори крайно на някого, но е достатъчно да подсетя евентуалните критици, че за създаването на игрален филм са необходими актьори. Ако дойде време да се създават игрални филми без живи актьори, то тези филми ще са анимационни.

Новите възможности за създаване на анимационни филм доведоха най-вече до отпадането на огромните екипи, които бяха нужни в края на миналия век, до по-голямо разнообразие в драматургията, обогатяването с нови теми, които обикновено бяха приоритет на игралното кино.

Ролята на художника в съвременната анимация

При правенето на един анимационен филм участват художници с различни специализация и умения на отделните етапи.

В началния етап, при създаването на проекта за филма, художниците, които са ангажирани, очертават общата изобразителна концепция. Това означава авторите (сценаристи, режисьори и продуценти) с активното участие на художниците да избистрят общата представа как ще изглежда филмът, какъв ще бъде изобразителният му стил, какво ще бъде настроението в различните сцени и епизоди. Разработването на външния вид на героите и средата, в която се развива действието, може да окаже влияние върху драматургията и режисьорското решение.

Нерядко, когато се визуализират героите например, сценаристите променят сценария на тази база, а общият дух и изобразителните внушения на предварителните рисунки могат да повлияят на режисьора в неговия подход към действието и ритъма на филма.

Когато предварителната работа е завършена и продукцията на филма е в ход, участието на художници с различна специализация се увеличава.

В класическата анимация има аниматори, почиствачи, контуровачи, колористи, както и художници на фоновете. В триизмерната анимация има също аниматори, но също и такива, които моделират героите и предметите, създатели на текстури, майстори на осветлението и пр.

При всички случаи наред с художниците постановчици, които създават облика на филма, външния вид на героите с техните изражения, характера на средата, в която се развива действието, от голямо значение са аниматорите. Те създават движенията на героите, тяхната актьорска игра.

В съвременната анимация е важно художниците да са наясно с всички тенденции в развитието на технологиите, защото това им дава инструменти за постигане на художественото внушение, към което се стремят. Това обаче е нож с две остриета. Много често художниците са се обучавали само в дигитална среда и при огромно количество информация. Влиянието на тези фактори често води до подчиняване на модите и неизбежно уеднаквяване на вкуса. Влияние оказват и приспособяването към масовия вкус, особено в големите студия, което там се превръща в изискване.

Развитието на анимацията в България през последните години в контекста на европейската анимация

В нашата страна тенденциите не се различават от тези по света. Не бих казал, че съществува някаква оригинална българска школа, въпреки че спокойно можем да потърсим характерни черти, които са общи между творците в дадено направление. Изобщо една национална школа, в каквото и да е било, е по-скоро консервативна, отколкото оригинална.

За да се оформи национална школа, би трябвало в едно направление да се създават много произведения, които постепенно да създадат разпознаваема форма, свързана с някакви национални характерности – народопсихология, традиции в образованието, културни наслоявания от миналото и пр.

Лесните връзки и достъпната информация неизбежно водят до едно канализиране на търсенията в различните страни. За щастие от време на време се появяват интересни творци, които разчупват общото течение.

В анимацията ние не създаваме достатъчно произведения, независимо на каква база ги броим. Това е разбираемо и не опира само до финансови възможности, а по-скоро до творчески потенциал.

Много малко хора у нас се занимават с това изкуство. По много причини, повечето от които не са от местен порядък, българските аниматори трудно реализират вече готовите филми (на практика е почти невъзможно). С други думи, освен на фестивали филмите почти не виждат бял свят. Това демотивира хората, които имат потенциал и биха могли да се занимават с тази трудоемка и бавна дейност.

Финансирането на един проект

Основен източник на финансиране в България е Националният филмов център, който има право да субсидира един проект до 80%. Останалите средства би следвало да осигури продуцентът на филма. Понякога Софийската община финансира кратки филми или дебюти. Някои продуценти успяват да намерят финансиране и чрез копродукции с продуценти извън страната. Има и автори, които правят кратки проекти със собствени сили, но това се случва рядко и не може да се каже, че е метод на работа.

Разбира се, финансирането е недостатъчно, що се отнася до световните стандарти. Например първият ни пълнометражен анимационен филм „Зоотроп“ бе десет пъти по-евтин от най-евтиния пълнометражен европейски филм, който успях да открия.

Този начин на финансиране е неизбежен, защото в относително малките страни в Европа не е възможно да се върнат вложените пари от продажби. Повечето страни са с вътрешен пазар, който не може да осигури достатъчно приходи, за да може продуценти и студиа да финансират евентуално следващ проект. Затова държавното финансиране е правило в ЕС дори за страни с по-големи възможности. Това е залог за съществуването на европейската анимация във всичките ѝ форми. Залог е за съществуването на културата изобщо.

Поглед в бъдещето – кои ще са основните фактори, които ще окажат влияние върху развитието на анимацията

Въпреки страха от изкуствения интелект, който цари повсеместно, моето мнение е, че нещата се развиват в правилната посока. Технологиите все повече ще помагат на авторите да осъществяват и най-смелите си идеи, без да имат нужда от милионни бюджети. Ние го усещаме, защото можем да създаваме филми, за които само преди двайсет-трийсет години бяха нужни екипи от стотина души (а нашият екип е от трима постоянни автори и понякога някой музикант, който да запише на живо кларинет например).

Единственият сериозен проблем ще си остава разпространението, но той влияе дори на най-мощните студиа. Развитието на платформите дава някаква надежда, но все още не е достатъчно.

Най-важното е да се създават колкото се може повече филми, защото киното е статистика – една част от тези филми може да станат хубави.

Сотир Гелев, докато работи в завода през 1982 г. прави анимационния филм „Пилето”; филмът е участвал в Берлинале 1984 г, а същата година печели Златен гълъб на Фестивала на късометражния филм в Лайпциг, рисувал е комикси (за списание „Дъга“ през 80-те години - „Хобит” и „Властелинът на пръстените”), работил е като графичен дизайнер, правил е специални ефекти за киното, писал е сценарии за филми, сериали, комикси и книги (за книгата „Приключенията на господин Боровинка по вода и суша) му е присъдена наградата „Хр. Г. Данов), режисирал е два пълнометражни игрални филма (първият български фентъзи филм „Магьосници“ и „Колобър“) и два пълнометражни анимационни филма („Зоотроп“ и „Флорентинска нощ“), продуцирал е игрални и анимационни филми и телевизионни сериали („Приказки за физиката и астрономията” и „Добър ден, господин Жасмин”).