Весенната си прогноза Европейската ко мисия понижи очакванията си за расте жа на икономиката на ЕС и еврозоната за 2024 г. до 1,3%. Има ли рискове дейст вителните данни да са дори по-ниски от очакваните и кои са основните фактори --- за тази тенденция?

Европейската икономика загуби инерция тази година на фона на високите разходи за живот, слабото външно търсене и затягането на паричната политика. Положителните новини са, че инфлацията намалява до 2,9% в еврозоната през октомври от своя връх от 10,6% преди година, най-ниско ниво от юли 2021 г., а заетостта в ЕС достигна най-високото си ниво в историята. Независимо от това положително развитие рисковете остават. Икономическите перспективи продължават да бъдат съпътствани от изключителна несигурност, тъй като агресивната война на Русия срещу Украйна продължава и потенциалът за допълнителни икономически сътресения далеч не е изчерпан. Конфликтът в Близкия изток също допринася за тази несигурност, въпреки че въздействието върху енергийните пазари на този етап е ограничено. Икономическо развитие на основните търговски партньори на ЕС, особено Китай, също може да представлява риск. 

Блиц прогноза

Приспособяването на фирмите, домакинствата и държавните финанси към по-високите лихвени проценти може да се окаже по-трудно. Това ще доведе и до свиване на инвестиционната активност. Изводът: ще бъде трудно, но няма причина да не се справим. ЕС е минавал и през кризи и преди, било е сложно, но са намирани решения. Умна фискална политика с целенасочена подкрепа на най-уязвимите, напредък със структурните реформи и инвестиции по плана за възстановяване ще смекчат шока от по-ниския растеж и ще ускорят възстановяването.

Увеличаването на бюджета на ЕС в три основни направления – продължаване на помощта за Украйна, защита на границите и развитие на съвременните технологии, бе една от горещите теми през 2023 г. Това ли са основните предизвикателства пред ЕС?

След приемането на бюджета за периода 2021 – 2027 г. ЕС беше изправен пред поредица от неочаквани кризи – бруталната инвазия на Русия в Украйна, енергийна криза и висока инфлация. Това даде червен сигнал за необходимостта от рязко намаляване на енергийната зависимост от Русия и за ускоряване на прехода към чиста енергия. Геополитическата нестабилност също се отрази върху миграцията, за което е необходима допълнителна подкрепа за защита на външните граници. За да се справи с тези кризи, ЕС трябва да действа бързо и адекватно, а за това са необходими и допълнителни финансови ресурси, които не са предвидени в настоящия бюджет. Ето защо през юни ЕК предложи междинен преглед и ревизия на бюджета с няколко основни акцента – подкрепа за Украйна; миграция, глобални предизвикателства и извънредни ситуации; платформа за развитие на стратегическите технологии за Европа (STEP) с цел насърчаване на дългосрочната конкурентоспособност на ЕС.

В този контекст България заяви предпочитание към по-високи национални вноски в бюджета на ЕС, а не към съкращения на европейските фондове. Как оценявате този избор?

Чрез европейския бюджет ЕС дава отговор на предизвикателства, които засягат всички страни членки и при които би било по-ефективно да се действа заедно, а не самостоятелно. Затова предложението на Комисията е насочено към области, които позволяват на Съюза да даде отговор на най-спешните предизвикателства, като запази и подкрепата и по останалите политики. България, както знаем, е голям нетен бенефициент на средства от европейския бюджет по множество програми, както и по Националния план за възстановяване и устойчивост. Затова тази позиция е разбираема. Предложението в момента се договаря от държавите членки. Комисията активно съдейства за продължаване на преговорите и постигане на цялостно споразумение възможно най-скоро.

В момента най-голямата част от бюджета на ЕС се изразходва за сближаване между държавите членки в няколко области. До каква степен неравенството между държавите все още е проблем?

Бюджетът на ЕС и особено кохезионните фондове изиграха централна роля за засилване на икономическия растеж на Съюза и за насърчаване на сближаването между неговите държави членки. Това е видно в последния доклад за сближаването, публикуван през декември 2021 г. Да погледнем например Полша – БВП на човек от населението е 76,9% от средноевропейското ниво, като изпреварва Португалия. Ако не беше част от единния пазар, този показател щеше да бъде с 31% по-нисък и да възлиза на 60% от средното за ЕС. Тези фондове са ключов инструмент за икономическо сближаване в ЕС, но сами по себе си не могат да елиминират икономическите неравенства в Съюза. Високите темпове на растеж са резултат от комбинация от фактори – адекватни реформи, качествено образование и добро управление, структурна трансформация, по-специално изместване към сектори с по-висока добавена стойност, привличане на инвестиции, демография, върховенство на правото и т.н. За това водеща роля имат националните политики и усилия.

Европа пое водеща роля в зеления преход, където е насочена значителна част от средствата. Има ли точка на изчерпване и „напрежение“ предвид значителните ресурси, които трансформацията изисква?

Докладите на ООН през последните две години са много тревожни, говори се за необратими промени в климата с катастрофални последици за живота и икономиката в глобален мащаб. Това го усеща всеки от нас. Природните катаклизми: горещи вълни, пожари, наводнения, продължителни суши, стават все по-чести, а последиците – все по-тежки. Дори с инвестиции в смекчаване и намаляване на емисиите въздействието няма да бъде незабавно, ще отнеме поне две десетилетия, за да се усети. Това означава, че може би вече сме закъснели и време за губене няма. Наред с инвестициите за намаляване на емисиите и инвестициите в адаптация на критичната инфраструктура също трябва да са приоритет. Колкото повече инвестиции се насочват за адаптация, превенция и смекчаване на ефектите от измененията в климата, толкова по-малко пари ще са ни необходими за реакция при кризи. Всички политики и бюджети следва да бъдат оценени в този контекст, а индустриалната конкурентоспособност трябва да е в центъра. Нужно е да помислим как можем да използваме и данъчното облагане, също и други мерки, за да стимулираме необходимите действия и инвестиции.

През следващите 30 години растежът на ЕС ще бъде движен от климатичния преход, а също и от цифровия преход, които да дадат тласък на икономиката. Целта е да се създадат устойчива индустрия и транспорт и да се намали замърсяването. Този процес ще даде нови възможности, но ще са нужни и значителни структурни промени, които трябва умело да се управляват, за да се избегнат нови регионални различия и трансформацията да бъде поносима за всички.

Били сте вицепремиер в две служебни правителства в България с ресор разпределение на евросредствата. Кои бяха основните проблеми пред страната ни в това отношение и има ли напредък в решаването им?

Определено се научиха много уроци за последните 20 години, натрупа се ценен опит и в администрацията, и в бизнеса. Но можеше ли да постигнем повече за този период? Категорично да. Много е важно да планираме стратегически, дългосрочно и с визия, а не да се работи на парче. Този подход е особено важен сега, когато говорим на зелена и технологична трансформация и се конкурираме с други държави за инвестиции и таланти. Ако искаме да дръпнем напред, трябва да има приемственост в управлението по отношение на стратегическите цели, независимо кой е на власт. Важно е също да инвестираме и да поддържаме компетентна и добре работеща администрация, защото тя е гарант за качествено управление на ключовите процеси в държавата. Така че има какво да се желае.

Илияна Цанова е заместник генерален директор и главен директор по управление на риска в Главна дирекция „Бюджет“ на Европейската комисия. Преди това тя е била заместник управляващ директор на Европейския фонд за стратегически инвестиции, по-известен като Плана „Юнкер“. Има повече от 10 години опит във финансирането и реализирането на инфраструктурни проекти в Европейската банка за възстановяване и развитие в Лондон, Великобритания. Била е вицепремиер в две поредни служебни правителства на България през 2013 – 2014 г. Има магистърска степен по финанси от Университета за национално и световно стопанство, България, и следдипломна квалификация по финансов мениджмънт от университета „Джордж Вашингтон“, САЩ.