Индустрия 4.0 е термин, който означава Четвъртата индустриална революция, която се характеризира с използването на най-новите и често взаимосвързани дигитални технологии в производствения сектор. Тези технологии включват изкуствен интелект, интернет на нещата, дигитални системи за наблюдение и контрол, индустриална роботика, събиране и обработка на големи масиви от данни, изчисления в облак и др. Целта на Индустрия 4.0 е да повиши ефективността, качеството, гъвкавостта и конкурентоспособността на производствените процеси и продукти, както и да създаде нови бизнес модели и възможности за иновации.

България е една от държавите, които се ангажираха да направят своята индустрия четвърто поколение. Още през 2017 г. Министерският съвет одобри „Концепция за дигитална трансформация на българската индустрия (Индустрия 4.0)“, като основа за разработване на Стратегия за участието на България в Четвъртата индустриална революция. Визията към 2030 г. е България да се разпознава като регионален център на дигиталната икономика чрез внедряване на продукти, технологии, бизнес модели и процеси.

България има потенциал да се възползва от възможностите, които предлага Индустрия 4.0, като се базира на своите силни страни – традиция в производството, висококвалифицирана работна сила, развит ИКТ сектор, географско положение и членство в ЕС. Освен това България може да се възползва от различни финансови инструменти и програми, които подпомагат дигиталната трансформация на индустрията.

Някои от проблемите, пред които се изправя България при въвеждането на Индустрия 4.0, са:

Ниско ниво на дигитализация на икономиката и обществото, което се отразява на липсата на готовност и способност на бизнеса да адаптира и прилага новите технологии.

Забавено разработване и приемане на национална стратегия за дигитална трансформация на индустрията, която да определи целите, приоритетите, мерките и инструментите за подпомагане на прехода към Индустрия 4.0.

Недостатъчно финансиране и подкрепа за научноизследователска и развойна дейност, трансфер на технологии, иновации и дигитално предприемачество в областта на Индустрия 4.0.

Несъответствие между потребностите на пазара на труда и квалификацията и уменията на работната сила, което изисква подобряване на образованието, обучението и преквалификацията на хората в съответствие с изискванията на Индустрия 4.0.

Недостатъчна осведоменост, ангажираност и сътрудничество между всички заинтересовани страни – държавни институции, бизнес сектор, академична общност и общественост – за предимствата, възможностите и предизвикателствата, свързани с Индустрия 4.0.

Тези проблеми трябва да бъдат решени, ако България иска да се възползва от възможностите, които предлага Индустрия 4.0, и да повиши своята конкурентоспособност, иновативност и растеж. Ако България изостане с внедряването на Индустрия 4.0, това може да има негативни последствия за нейната икономика, като например:

Загуба на конкурентоспособност и пазарни дялове на международните и регионалните пазари, тъй като други държави ще бъдат по-бързи, ефективни, качествени и иновативни в своите производствени процеси и продукти.

Намаляване на инвестициите и заетостта в производствения сектор, тъй като инвеститорите ще предпочитат по-атрактивни и развити дестинации, а работната сила ще изпитва недостиг на квалификация и умения, съответстващи на изискванията на Индустрия 4.0.

Отслабване на иновационния потенциал и капацитет на българската икономика, тъй като ще бъде ограничена възможността за участие в научноизследователски и развойни проекти, трансфер на технологии, сътрудничество между академичния и бизнес сектора, развитие на дигитални екосистеми и клъстери и др.

Увеличаване на социалните и регионалните неравенства, тъй като ще бъдат засегнати качеството на живот, доходите и перспективите на хората, работещи в производствения сектор, а също и на онези, живеещи в по-слабо развити региони, където производството има по-голямо тегло в икономиката.

Спад на икономическия растеж и стабилност, тъй като ще бъде затруднено постигането на целите за повишаване на производителността, конвергенцията, зелената трансформация и дигиталната интеграция на българската икономика.

За да се избегнат или смекчат тези рискове, е необходимо да се разработи и приложи стратегически подход към дигиталната трансформация на индустрията.

В момента подходът на България може да се определи като опортюнистичен, тъй като страната няма ясна и цялостна стратегия, която да определи целите, приоритетите, мерките и инструментите за подпомагане на прехода към Четвъртата индустриална революция. Вместо това България се опитва да се възползва от различни финансови инициативи и програми на ЕС, без да има съгласуван и систематичен подход за развитие на своите собствени потенциали и компетенции в тази област. Това води до липса на координация, ефективност и устойчивост на действията, както и до изоставане от други държави, които са по-напреднали в прилагането на Индустрия 4.0.

Все пак може да се изтъкнат някои общи принципи и практики, които могат да помогнат за успешното внедряване на Индустрия 4.0 в България, като например:

Разработване и приемане на национална стратегия за дигитална трансформация на индустрията, която да определи целите, приоритетите, мерките и инструментите за подпомагане на прехода към Четвъртата индустриална революция. Тази стратегия трябва да бъде съобразена с политиките и инициативите на ЕС в тази област, като например Европейския зелен пакт, Европейския план за възстановяване и устойчивост, Хоризонт Европа и др.

Укрепване на връзката между науката и индустрията в страната и ускорено интегриране на България в европейски и международни програми, инициативи и мрежи, свързани с развитието и прилагането на Индустрия 4.0. Това включва подкрепа за научноизследователска и развойна дейност, трансфер на технологии, сътрудничество между академичния и бизнес сектора, участие в европейски платформи и проекти, развитие на национални и регионални центрове за компетентност и дигитална иновация и др.

Технологично обновяване на българската икономика, като се въведат стандарти и се изгради инфраструктура, като се стимулира разработването и пазарното внедряване на технологични иновации (нови продукти, услуги и производствени процеси). Това включва подкрепа за модернизация на оборудването и софтуера, внедряване на дигитални решения, повишаване на киберсигурността, развитие на дигитални екосистеми и клъстери, насърчаване на дигиталното предприемачество и др.

Изграждане на човешки, научен, организационен и институционален капацитет за развитие на Индустрия 4.0 в България. Това включва подобряване на образованието и квалификацията на работната сила, развитие на дигитални умения и компетенции, повишаване на осведомеността и ангажираността на заинтересованите страни, създаване на подходяща регулаторна и законодателна среда, укрепване на ролята на държавната администрация и др.

Разбира се, тези практики не са изчерпателни и могат да бъдат допълнени и адаптирани според спецификата на различните сектори, предприятия и обстоятелства. Главното е да има стратегическа визия, политическа воля, сътрудничество и иновативност.

Къде се намира България?

България все още изостава от други европейски държави по отношение на използването на Индустрия 4.0 технологии в производството.

България е сред държавите с най-нисък дял на пазара на Индустрия 4.0 в Европа, като се очаква да достигне само 0,5% през 2029 г,  докато средният за ЕС е 5,4%, показва проучване на Market Research Report на Fortune Business Insights от 2022 г. 

България е сред държавите с най-нисък дял на приходите от Индустрия 4.0 в Европа, като те са само 0,1% от БВП през 2019 г., докато средният за ЕС е 0,7% според доклад на „Статиста“ от април 2023 г.

България е на предпоследно място по дигитализация на МСП с 47,2%, веднага след Гърция; на последно място по използване на облачни услуги с 9,9%; за обмяна на електронна информация с 21,8% е само преди Унгария и Румъния. Данните са Digital Economy and Society Index за 2023 г.