Каква е кратката история на „Преди да измият кръвта“ и защо казвате, че това е книга за медиите, а не за войната?

Това е книга и за войната, и за медиите.

Българското общество се оказа много по-силно впримчено в капаните на Facebook, отколкото на другите социални мрежи. Дори може да се каже, че българското Twitter поле е населено предимно от критични и демистифициращи руската пропаганда профили, докато Facebook разсажда отново и отново стереотипите на НРБ за дружбата между българи и руснаци, която била като слънцето и въздуха за всяко живо същество, както и без грам ирония – образа на Големия брат въпреки нееднократно преиздавания роман на Оруел. След Facebook по степен на дезинформация в полето на българските социални мрежи се нарежда YouTube, където също протича активна война на пропагандистите на антиевропейски настроения.

Без Twitter нямаше да изпитвам болката, която не ми даваше мира, докато пишех книгата. Именно от тази социална мрежа научавах за системното заличаване не само на украински училища и болници, но и на украинската самоличност от руските окупатори. Оттам научих и за голямата контраофанзива на украинската армия, която през септември 2022 г. върна на страната си Харковска област и обърна хода на войната.

Но истински важното за моя сборник е, че много от сюжетите в тези наративни стихотворения открих в Twitter. Затова и немалко от стихотворенията имат епиграфи оттам. При други за епиграф съм използвал линк към видео в YouTube.

Вашата книга е на първо място антивоенна книга, макар да използва сюжети от социалните мрежи?

Разбира се, моята книга не е първата стихосбирка, интерпретираща темата за войната със сюжети и герои от събития в Украйна. Първата вероятно е на някой украинец. Гледал съм репортаж с медицинска сестра на фронта при Бахмут, която води свой лирически дневник. В книжарница в Полша видях повече от десет стихосбирки от двуезична поредица „Перед лицем вiйни / W obliczu woiny“ – книги на Олена Степаненко, Юлия Броварна, Любов Якимчук, Павло Вишебаба… Но и руски поети вероятно са написали своите провоенни текстове, своите шовинистки химни, поръчани понякога от държавните органи. Не бих се учудил руски поети да са издали и антивоенни стихосбирки. Борис Гребеншчиков написа песента „Мамо, повече не мога да пия“. Но макар тази песен да е предизвикана от войната, тя е продължение на теми, развивани в много по-стари песни на този бард. Актьорът Дмитрий Назаров и съпругата му, също актриса, Олга Василиева създадоха серия от сатирични песни, така че бяха уволнени от московския театър, кръстен на Антон Павлович Чехов.

Поезията е елитарна словесност, тя няма как да достигне до много хора. Но песента е с по-голям потенциал за разширяване на публиката. А YouTube вече дава възможност за истински значим „тираж“.

Как воюват думите в езика?

В езика ни навлязоха отново стари военни термини и съвсем новоизковани.

Преди месец в руски съд обвинението срещу театрали в разпространяване на „терористични“ идеи се опираше на „деструктологическа експертиза“, представяте ли си? Що за понятие! Ясно какво – нелеп неологизъм на пропагандата. Не само че няма такъв тип експертиза, но и се оказва, че вече е смятана за нелегитимна от самото руско Министерство на правосъдието.

Вижте колко нови думи роди 2022 г.: денацификация, специална операция, импортозамяна, Путлер, путинюгенд, декилимизация, рашизъм, подготовка за победобесие (тренировка за парад), кремлебот, пропагондони, отрицателна постройка (за взривена сграда), полусвастика, тиха мобилизация, долбоебие, паспортизация („улесненото“, а всъщност задължаващо придобиване на руски паспорт от украинци), могилизация, трупизация, утилизация на излишните хора (мобилизация). Някои от тези думи са евфемизми, а други – пародия на евфемизми.

Можем ли да кажем, че стиховете ви са опит за реабилитация на словото, на значението и смисъла на езика? Могат ли стиховете да лекуват „изопачените“ и счупени думи?

В изданието на Софийския литературен фестивал, провело се през юни в театър СФУМАТО, имаше панел на тема „Войната и мирът“. Започнах с извинение, че съм подвел някои свои читатели, защото не съществува ситуация „преди да измият кръвта“. Кръвта е винаги измита, преди още да бъде пролята. Ето пример за това, че литературата е много по-рефлексивна към думите. Изразът „преди да измият кръвта“ създава усещане, че аз съм репортер на мястото на събитието, но стихотворенията вътре непрекъснато иронизират дори самата възможност някой да е пряк свидетел. Защото прекият свидетел има проблем с преживяването, а после втори – с намирането на модус да разкаже.

Работното заглавие на моя ръкопис беше „Картини от една последна война“, но се усъмних, че достатъчно читатели ще усетят отпратката към цикъла от пиеси на Модест Мусоргски (последната е озаглавена „Богатирските врата в престолния град Киев“), а още по-малко – парадокса в заглавието. Защото „една последна“ е оксиморон.

Стиховете не могат да лекуват, но трябва да ни изваждат от автоматизма на всекидневното дрейфуване. Да ни покажат, че животът не се подчинява на подреждане и че най-постоянното му качество е изненадата.

Ако се пренесем в България и на полето на пропагандата у нас – достатъчно ли е днес срещу словото, заредено с омраза, да изправим слово, изпълнено с любов, и какво е необходимо, за да се върне комуникацията в полето на разума?

Дали това е първата война, която се води през социалните мрежи? Не мисля. Смятам, че първата война, водена през социалните мрежи, е първата война, водена след техния възход, а това значи около края на 2009 г., когато създадената през 2004 г. Facebook започва да трупа печалби.

Ако позволите да обобщя, изберем ли за анализ българското Facebook пространство, неизбежно е да констатираме, че на този фронт руската пропаганда бележеше победа след победа.

Ако пък анализираме руските социални мрежи, те мултиплицираха главно жълтите пропагандистки медии, според които, често в подкрепа на нарушаването на международните норми, се цитираше починалата преди четвърт век българска пророчица Ванга.

Защо в най-информационната ера обществото се оказа подвластно на митове, fake news, страх и несигурност?

Защото изразът „информационна ера“ е само мантра. Както впрочем и изразът „тъмни векове“. В моята книга има кратко стихотворение по въпроса за светогледа, не само националната идеология, а много по-общо – представите за света, на биещите се в Украйна. Озаглавено е „Разпит на пленен войник“. В него се казва, че първият от въпросите спрямо пленения е „Коя зодия си?“, а вторият „Щастлив с колко дози?“. Нали помните, през март миналата година руската пропаганда твърдеше, че украинците са не само нацисти, но и наркомани.

Информационната ера е просто време, когато до много повече хора много по-бързо достигат внушенията на пропагандата. С т.нар. изкуствен интелект това ще се развие още.

Какъв културен контекст създава съвременният политически български език?

О, той е невероятно беден.

Информационната война предстои, а вече видяхме силата ѝ, подкрепена от технологиите за анализ на данни и поведенческите теории. Разполага ли либералното общество с инструментариум, с който да ѝ се противопостави?

В самите социални мрежи има и демистифициращи профили. Например Fake History Hunter (@fakehistoryhunt). Или Factcheck Bulgaria (@FactCheckBG). Наистина те нямат някакви специални прерогативи, те не са на пиедестал или пък не са снабдени с правото да банват лъжовните публикации и да закриват профилите, постоянно разпространяващи лъжи. Те са единици сред милиони и са в по-лоша ситуация дори от Лаокоон, който предупреждавал троянците, че търбухът на дървения кон е пълен с вражески войници, дори хвърлил копието си, та да разтресе тялото му и отвътре да се чуе дрънченето на доспехите им, но нито някой чул, нито му повярвали. А и Хера скоро изпратила своите змии, които удушили и него, и синовете му. Демистифициращите профили работят по-скоро на принципа да утешават вече будните, че не са съвсем сами.

Срещу отвратителната носталгия – чувство не по-малко опасно от емпатията, макар и двете да се ползват с добър рейтинг в съвременния свят – много добре работи например профилът Soviet Visuals (@sovietvisuals), който публикува кадри от времената на Съветския съюз – чак до гостуването на американската актриса Джейн Фонда в Москва през 1990 г.

Но знаете ли, в Twitter свое място са отвоювали независимите руски информационни и образователни сайтове. Например информационният сайт Meduza (@meduzaproject), обявен от Генералната прокуратура на Руската федерация за „чуждестранен агент“, или Arzamas Academy (@arzamas_academy), Сигма (@sygma_ru), Горки.Медиа (@gorky_media). Те предлагат викторини, инфографики, анкети и интервюта. Ако знаете руски и ги четете, едва ли ще сте сред жертвите на fake news и кремълската пропаганда.

Мисълта ми е, че не само пряко свързаните с демистифициране на лъжливите новини профили се борят с тях, но и всички с образователен профил например Humanoid History (@humanoidhistory).

Работата е там, че интернет не решава проблема с пропагандата и нейната дъщеря – лъжливата новина.

За мен много съществен е профилът на проф. Преображенски (@prof_preobr), който коментира текущите новини, но винаги иронично, припомняйки бързо забравяни контексти. Проф. Преображенски е фиксирал като свой pinned tweet тази своя публикация (цитирам я в мой превод, в Twitter е на руски език): „Преди 60 години страната смяташе за свое достижение полета на първия човек в Космоса. Днес страната смята за свое достижение отсъствието на светлина и топлина в Киев. Ето такъв път е извървяла страната за 60 години.“

Впрочем знаете ли кой е професор Филип Филипович Преображенски? Герой в повестта на Михаил Булгаков „Кучешко сърце“, хирург експериментатор, постигнал големи успехи в какво мислите? В подмладяването. Това е много актуално за всяка диктатура, тъй като и върховните вождове обикновено са хора (макар превърнати от своите народи в полубогове), които стареят, сбръчкват се и започват да се напикават. А какъв беше сюжетът на „Кучешко сърце“. Всичко започваше от това, че в резултат на смел експеримент, извършен от професора заедно с колегата му д-р Борментал за трансплантиране на човешка хипофиза и семенни жлези на куче, последното се превръща в човек. Председателят на домсъвета Швондер издава на бившето куче документи на името на Полиграф Полиграфович Шариков. Шариков, който живее с професора в неговия апартамент, е пълният антипод на Преображенски (лумпен и пълен паразит), което води до битка, по-тежка дори от тази на д-р Франкенщайн с неговото произведение.

Мислите ли, че европейците ще свикнат и ще се примирят с войната?

Не мисля. Европейците не одобряват войната и това се видя от всички митинги из европейските градове. Европейците в наши дни са непримирими към всеки вид поробване.

Красиво и истинско

Първо – проблясък.

Движещите се образи са свидетелство за

кристалната истина.

И наистина е красиво: той се снима

 на фона на катюшите,

раждащи потоци светлина

по-могъщи от фойерверките на Петър Първи.

Но някой му погажда мръсен номер:

на следващите кадри с бинтована глава

той псува онези, които са го излъгали, че отива

просто на учѐния.

Красиво, и още как: хеликоптерът се управлява

от опитен младеж, който се е спуснал

 съвсем ниско и лавира между дърветата

като Люк Скайуокър.

И става още по-красиво:

 ракета „Стингър“ се носи към него

 с лъкатушещ пушек

и лъскава и мека като торпедо се заплита

 в перките на хеликоптера,

а той като факла разнася светлината

 из още незасетите ниви.

Истинските пилоти завършват

 като неидентифицируеми обгорени тела.

Красиво и истинско.

Още по-красиво, още по-истинско.

2 март 2022 г.