Проф. Силвия Илиева е директор на институт GATE към СУ „Св. Климент Охридски“ от неговото създаване през 2019 г., професор е във Факултета по математика и информатика и е ръководител на магистърска програма „Технологии за големи данни“. Посланик е на IDSA – признание за приноса ѝ в развитието на IDS-базираните пространства от данни. Отличена е с Наградата за специален принос в развитието на информационните и комуникационните технологии на БАИТ’ 2023.

GATE навърши 5 години – с каква мотивация положихте началото?

GATE е първият център за върхови постижения за големи данни и изкуствен интелект в Източна Европа. В основата на създаването му стоят енергията и устремът към развитието на новите технологии и тяхното практическо приложение в полза на обществото на три жени в науката. Още тогава, през 2016 г., бяхме екип и знаехме, че без такъв не може. Това сме проф. Десислава Петрова-Антонова, която понастоящем ръководи направлението „Градове на бъдещето“ в института, д-р Ирена Павлова – мениджър „Европейски програми и проекти“, и аз. Идеята се появи, докато работехме по различни европейски проекти. Към този момент в Западна и Централна Европа съществуваха 55 центъра за големи данни, но у нас такъв липсваше.

Поставихме началото с малък екип от университета, съмишленици и партньори от България и чужбина. Преборихме много силна конкуренция от близо 300 проекта от 15 европейски държави и успяхме да убедим Европейската комисия, българското правителство и индустрията, че имаме необходимия капацитет, за да създадем подобен център именно тук в България. Така през 2019 г. създадохме GATE – съвместна инициатива на СУ „Св. Климент Охридски“, Технологичния университет Чалмърс и Индустриални технологии Чалмърс, Швеция.

За 5 години изградихме екип, изследователска инфраструктура и идентичност. Днес имаме и модерна високотехнологична сграда, в която създаваме иновации и развиваме научни изследвания в четири приложни области – градове на бъдещето, цифрово здравеопазване, умна индустрия и интелигентно правителство.

Кои са най-интересните и значими постижения на института към днешна дата?

Изследваме авангардни теми като т.нар. цифрови двойници – дигитални версии на градовете, на пациентите, на индустриални предприятия, обясним изкуствен интелект (XAI), разпределено машинно самообучение, семантична оперативна съвместимост и обогатяване на данни, пространства от данни.

Към днешна дата GATE е българският хъб на Международната асоциация за пространства от данни (IDSA), който обединява националните усилия в посока използване и споделяне на данни.

Институтът инициира създаването на първото пространство за градски данни в България (Urban Data Space) и е партньор в създаването на Европейско пространство за данни в сферата на мобилността. Работим по изграждане на регионално пространство от данни в здравеопазването като част от европейския проект VELES, пространство от данни за биоразнообразието в европейските морета и океани – в европейския проект DiverSea.

Институтът е участник и в Ускорителя на НАТО за стимулиране на иновациите в отбраната (DIANA), като е избран да бъде тестов център в областта на големите данни и изкуствения интелект. Като част от екосистемата на DIANA GATE приема иноватори от България и съюзниците в НАТО, които да тестват своите разработки с цел оценка, валидиране и верификация. GATE също участва в Надзорния съвет на НАТО за използване на големи данни и изкуствен интелект, който в момента разработва стандарти за отговорна употреба на изкуствен интелект.

Участието ни в DIANA е успех не само за института, но и допринася за националните ни приоритети като преодоляването на разликата в технологичния темп на развитие на отделните съюзници в НАТО.

Как приложните изследвания в направленията, в които работите, променят и биха променили живота и ежедневието ни?

Екипът на направление „Градове на бъдещето“ развива т.нар. „Цифров двойник на града“. Интегрирането на публични и частни данни, както и данни на гражданите за състоянието на околната среда, мобилността, строителството, енергийна ефективност е от решаващо значение за вземането на информирани решения, за постигането на устойчиви градове.

„Цифровият двойник на града“ осигурява симулиране на „сценарии какво – ако“, например какъв би бил ефектът от замърсяването на въздуха върху здравето на гражданите или как да се планира градската среда, за стане градът по-достъпен и като цяло по-добро място за живеене.

Изградихме Лабораторията ни за градска среда на територията на столичния район „Лозенец“. Данните са солидна основа за микромоделиране на трафика и извличане на закономерности, които биха подпомогнали вземането на решения за интелигентно управление.

Като следва концепцията на 15-минутния град, GATE разработи инструмент за оценка на пешеходната достъпност на жилищните сгради до различни градски услуги и обекти като училища, зелени площи, медицински центрове, транспорт, спортни съоръжения. Извършеният анализ подпомага вземането на решения относно планирането на нова инфраструктура, с която да се задоволят нуждите на гражданите на пешеходно разстояние. Това води до намаляване на трафика и задръстванията, понижаване на въглеродните емисии и като цяло подобряването на качеството на живот в града.

В рамките на Цифровия двойник на столицата създадохме и Енергиен атлас на София. Резултатите от Енергийния атлас могат да се използват за допълнителен анализ на енергийната ефективност и изменението на климата, както и за изчисляване на т.нар. градски острови на топлина.

Екипът на направление „Цифрово здравеопазване“ регистрира патент за Метод и система за следене на пациенти чрез видеонаблюдение, който се използва за подобряване на медицинското обслужване на хора, страдащи от епилепсия. Изобретението предоставя ефективни средства за ранното откриване, предупреждение и превенция на усложнения, породени от епилептичен припадък.

Работи се и по проект RedSpot, свързан със създаване на „Система за детекция и реакция в реално време при епилептични припадъци, с помощта на отдалечени оптични сензори, предназначена за клинично и домашно ползване“. В момента система RedSpot се тества при пациенти в клиника по епилепсия в Нидерландия (SEIN). След успешно завършване на финалните тестове тя може да влезе в масово производство в полза на стотици хиляди пациенти.

В сферата на невродегенеративните заболявания GATE разработи иновативни биомаркери за ранна диагностика на болестта на Алцхаймер. Те са базирани на неинвазивни стандартни изследвания и са готови да бъдат включени в програма за превенция. Бъдещите планове в това направление са свързани с точната диагностика, т.е. определяне на стадия на болестта чрез изследване на структурната, функционалната и ефективната мозъчна свързаност. Разработките ни за болестта на Алцхаймер продължават и по проект VELES.

GATE работи и в областта на дезинформацията. Екипът на института разработва нови методи с AI за широкомащабен анализ на дезинформация на български и други балкански езици. Създаден е нов регионален мултидисциплинарен алианс от изследователи, проверяващи факти, който да действа като катализатор на националните и регионалните действия срещу дезинформацията.

Работите и в посока етично и отговорно използване на AI?

Институтът е част от работната група по създаването на първия Кодекс за поведение в областта на изкуствения интелект с общо предназначение (general-purpose AI). Инициативата е на Европейската служба за AI – център на експертния опит в областта на AI в EС, съгласно Законодателния акт на ЕС за изкуствения интелект. Кодексът ще обхваща критични области като прозрачността, правилата, свързани с авторското право, идентифицирането и оценката на риска, намаляването и вътрешното управление на риска. Приносът на GATE ще бъде за развитието на конкретни практики и политики в разработването и използването на модели на AI. Това ще се случи и в рамките на GATE ERPL – най-новата лаборатория на Института за експериментално регулиране и цифрови политики.

Допитват ли се до вашите знания и опит местните власти?

Сред българските партньори са Столичната община и Центърът за градска мобилност, с които GATE заедно ще създаде нови приложения, подпомагащи придвижването на гражданите с градски транспорт и т.нар. зелени средства като скутери, електрически велосипеди и автомобили, както и такива, свързани с паркирането и пешеходното придвижване. Към проекта са заявили интерес опериращи на територията на София доставчици на мобилни услуги, включително и БДЖ като доставчик на транспортни услуги за посетителите на града. Това е само един от примерите за сътрудничеството ни с местните власти, бизнеса и изследователските организации.

Как гледа бизнесът на това, което правите, и как си сътрудничите?

Бизнесът гледа с все по-голямо доверие към нас. Имаме запитвания от български компании за възлагане на проучвания и прототипи и сме в процес на договаряне. Иновативни компании и организации са наши партньори в различни европейски проекти. Има една крилата фраза: „Ако искаш да стигнеш бързо, върви сам. Ако искаш да стигнеш далеч, вървете заедно“. Вярваме, че е така по отношение на взаимодействието ни с бизнеса, както и с всички заинтересовани страни, с които си сътрудничим.

С какво успявате да привлечете младите и перспективни високотехнологични специалисти? Какво им давате?

Институтът осигурява свобода на научните изследвания в условията на модерна технологична инфраструктура. Ангажираме се с отворена наука и отворен достъп до знания и научни изследвания, като се фокусираме върху въпроси от обществен характер. Но преди всичко смятам, че умеем да ценим. Да виждаме и развиваме силата и потенциала на всеки член на екипа ни.

Всеки човек иска да бъде ценен, да се чувства значим с това, което прави, в това число и новото поколение. То има едно много интересно качество, че не признава наложени отвън авторитети, ако те не са истински такива. И това бих казала, че е ценно, защото само ако си истински авторитет и притежаваш нужните качества и умения, можеш да бъдеш мотиватор, да звучиш убедително и да ти вярват, да бъдеш лидер и да увличаш. Вярвам, че ние успяваме.

Какво е успехът за вас?

Всичко постигнато до момента е успех, който ние отбелязваме и празнуваме, и ново начало и стремеж за развитие. В науката таван няма. Всяко ново постижение е отправна точка за нещо още по-силно, полезно и стойностно.