Арх. Станиславов, кои тенденции са определящи за облика на съвременната архитектура и кои сред множеството концепции отличавате като решаващи за бъдещото ѝ развитие?

Архитектурата и съвременното строителство са отражение на всичко, което се случва в нашето общество. Ако обществото основно се фокусира върху дребнотемия, схеми и всякакъв вид измами, няма как да очаквате в същото време архитекти и строители да създават шедьоври. Вижте само сградите, които останаха от 90-те години на миналия век…

Макар и много по-бавно от очакваното, днес обществото ни върви в правилна посока. Темите, които вълнуват световната индустрия и инвеститорите в цял свят, вече са актуални и у нас: подобряване на качеството на живот, автоматизация и роботизация, изкуствен интелект, качество на околната среда, съвременен дизайн и не на последно място – опазване и оценка на историческото наследство, което е част от нашата идентичност. Именно затова днес започват да се появяват големи индустриални проекти за заводи с висока степен на автоматизация и сложни системи за контрол и мониторинг – умни фабрики и индустриални зони; големи нови селища или дори цели проекти за нови зелени и високотехнологични селищни образувания; множество търговски паркове, строени по съвременни технологии. Тези проекти изискват не само много качествено, бързо и ефективно строителство, но и предуславят тяхната архитектура. В обобщение, най-интересните и мащабни проекти в сферата на българската архитектура и строителство тепърва предстоят и за щастие, случващото се у нас не отстъпва на най-добрите световни примери.

Кои от тези тенденции са водещи конкретно за вас и за вашата работа? Но и доколко са приложими у нас, срещате ли ограничения и какви?

Наскоро в „София Тех Парк“ проведохме среща с професори от корейски университет по строителство и архитектура в Сеул (Korea University Architecture). Основна тема на дискусията бяха технологиите, които използваме по време на проектирането и изпълнението на сградите в България. Без съмнение, Корея е една от най-високотехнологичните държави в света с огромни постижения както в съвременната архитектура, така и в администрирането на процесите по управлението и имплементирането на тези проекти. В администрацията у нас има много неща за подобряване. Но при проектирането, използването на BIM технологии (Building Information Modeling), създаването на дигитални двойници или дори в сферата на параметричния дизайн – за моя изненада, ние не сме толкова далеч от една от най-добре развитите нации в света.

Всъщност в технологично отношение смятам, че не е далеч времето, когато българските архитекти ще са на идентично ниво с най-добрите в света. Това, върху което трябва да работим, е постоянното усъвършенстване и най-вече самочувствието да се предлагат смели решения, които излизат извън рамките на общоприетото. Например един от последните ни проекти е за реставрация на сграда – паметник на културата от национално значение. Ние трябваше да предложим изграждане на нова сграда, в която да бъдат събрани експозиционни площи и всички съвременни функции, за да се даде възможност паметникът да бъде реставриран в оригиналния си вид, като с това сградата отново да стане част от обществения живот на града. Нашето решение да позиционираме новата част на сградата под земята, под паметника на културата, първоначално бе окачествено като налудничаво, но всъщност макар и технически трудно, това е най-правилният подход.

Наскоро архитектурното ви студио участва и в изграждането на голям мултифункционален комплекс, който се стреми да съчетае природа, обществени и жилищни функции – с какъв подход като философия и технологии например подходихте към този проект?

Вероятно става дума за комплекса „Самелион“ в Самоков. Той на практика е едно мини олимпийско селище с 2 хотела, 2 спортни зали, конферентен център, открит и закрит басейн, жилищни сгради и какво ли още не. Има дори сложен обществен площад от над 3 декара с голяма денивелация, в който успяхме да вградим лятно кино и множество съпътстващи функции, допълващи основните за комплекса. Това е един от най-амбициозните проекти, с които сме се заемали, защото той е значим не само с мащаба, но и с желанието чрез него да бъде създаден нов съвременен градски център, който ще отговори много по-точно на нуждите на жителите и гостите на града.

Защо архитектурният пейзаж в България се променя бавно и невинаги в желана посока? Защо все още нямаме по-развита и красива публична среда, ландшафтно и сградно строителство? Откъде идват основните проблеми и как могат да бъдат преодолени?

За съжаление, инвестиционният процес е маратон, а не спринт. На първо място строителството и архитектурата са бавни процеси, които изискват големи инвестиции в рамките на милиони, стотици милиони, а в някои случаи дори и милиарди, а това не само у нас, но и на всякъде се случва бавно. С други думи скоростта, с която се променя средата около нас, е правопропорционална на частните и обществените инвестиции, които обществото ни успява да привлече и генерира. Прибавете към всичко това скоростта, с която се увеличава брутният външен продукт на даден град или на страната, както и обема на нови инвестиции, които съответният регион привлича, и това ще ви даде ясен отговор защо промените са бавни и отнемат много време.

От друга страна, вече има достатъчно позитивни примери за успешно градско развитие, нови ултрамодерни индустриални проекти и жилищни комплекси, които са доказателство, че средата у нас може да се променя в положителна посока.

Когато говорим за тенденции, имат ли те силата, да наложат промени дори в процеси като градско планиране, строително-инвестиционния процес?

Администрацията у нас е длъжник както на инвеститорите, така и на проектантите. Тя се променя, но не с необходимата скорост. Процесите по цифровизация и прозрачност на всички процедури по одобряване на нови инвестиционни проекти, както и на мащабни градоустройствени решения, трябва да се ускорят и подобрят значително. Важно е да се каже, че има места в страната, където дори администрацията да не разполага с най-модерните електронни системи, инвеститорите искат да получават бързо и адекватно обслужване, което е сравнимо не просто с най-добрите примери в Западна Европа, но и с най-бързо развиващите се икономики в Азия. Именно това е моделът, който трябва да бъде приложен масово у нас паралелно с пълно електронизиране на целия процес по издаване на строителни разрешения и одобряване на проектите.

Беше любопитно да науча, че изграждането на плаващи жилищни зони е от бързо развиващите се дялове на архитектурата. За какви изненади като технологии, материали и решения трябва да сме готови, когато мислим за различни климатологични сценарии?

Макар да има възможност за прилагане на плаващи сгради у нас, не мисля, че това е най-релевантната нова технология за нашите климатични условия. Затоплянето е глобален процес, който променя изискванията към съвременната архитектура и строителство.

За щастие, вече разполагаме с огромно количество нови материали с фантастични качества, които правят новото строителство много по-прецизно, много по-икономически ефективно и не на последно място позволяват появата на сгради с качества, немислими само преди 10–15 години.

Съществуват множество нови трендове в развитието на съвременната архитектура, като един от тях например е превръщането на сградите във вертикални градини или гори. Първоначално този тренд стартира от Милано с проект на архитект Стефано Боери, но е въпрос на време подобни решения да се появят у нас, особено в задъхващата се централна зона на столицата, където всеки допълнителен квадратен метър зеленина би подобрил качеството на живот.

В този контекст обаче е важно да се отбележи, че законодателната рамка у нас често не просто не е съобразена, но дори не предполага реализирането на подобни нестандартни решения. Нека ви дам конкретен пример. Неотдавна имах възможност да посетя гигафабриката за автомобили на Tesla в Берлин. Това е чудовищна сграда с размери около 380 метра в една посока и 1,1 километра в другата, същински град, разположен на повече от 3 квадратни километра. Според българското законодателство подобна сграда е невъзможно да отговори на всички законови изисквания у нас, например тези, касаещи пожарната безопасност.

Какво е потенциалното въздействие на AI върху архитектурата? Можем ли да използваме силата му в създаването на по-устойчива и сигурна среда?

Убеден съм, че въздействието на технологиите, базирани на изкуствен интелект, върху нашата професия, ще е огромно и в същото време съм сигурен, че много голяма част от гилдията е силно скептична в тази посока. Ние обаче вече ползваме силата на технологията на т.нар. „параметричен дизайн“ в част от нашата работа, което на практика представлява някаква форма на AI. Посредством него могат да се автоматизират множество процеси в архитектурната професия и дейности, които днес са непривлекателни или с голяма степен на повторяемост – да бъдат оставени на изкуствения интелект.

Все пак очаквам AI технологията да не замени архитекта на бъдещето, а вместо това да му даде възможност да бъде много по-ефективен и най-важното – по-креативен.

Арх. Любомир Станиславов завършва архитектура в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София през 2001 г. Специализира в университетите във Валядолид, Испания, и Грац, Австрия. Ръководи екипи, създали проекти за множество обществени, офис, търговски и жилищни сгради, обществени и частни пространства. Сред най-емблематичните са преустройството на НДК за Българското председателство на ЕС през 2018 г., комплексът „Самелион“ в Самоков, множество търговски комплекси, реставрация и адаптация на различни недвижими културни ценности, индустриални предприятия, както и цели индустриални зони. През 2004 г арх. Станиславов основава собствено архитектурно ателие – S Architectural Team. От 2015 г. е и изпълнителен директор на Automotive Cluster Bulgaria, а от миналата година управлява и иновативната софтуерна компания Turbulence Technology.