Всяко поколение заслужава да изгради собствена култура, но понякога добре създаденият продукт, наложен на пазара и харесван от аудиторията, може да се окаже полезен и интересен и за новите почитатели. Нещо подобно се случва с илюстрованото списание „Дъга“, което през последните години преживява вече два опита за ренесанс.

Развитието на изкуството на комикса в световен мащаб показва, че неговите автентичност, креативност и актуалност винаги са способни да привличат нови почитатели, като му позволяват да остава модерно и значимо. Макар изследователите на комиксите да търсят тяхното начало още в древноегипетските йероглифи, тяхното силно влияние проличава в началото на ХХ в., когато се утвърждават три водещи арт тенденции – американската, която се свързва най-вече историите за „Супермен“ и издаваните от компанията „Марвел“ комикс списания, европейската – прокарана основно във Франция и Белгия чрез „Приключенията на Тинтин“, и японската, чиито илюстрации са известни под името манга.

Началото на комиксите в България

Българското начало е поставено през 1979 г., когато на пазара се появяват първите „разкази в картинки“ на страниците на младежкото списание „Дъга“. Истинска популярност списанието има през 80-те години на ХХ в., когато тиражът му достига до 300 хил. екземпляра. Сред основателите му са художници като Сотир Гелев, Петър Станимиров, Любен Зидаров, Венелин Върбанов – Хари, Николай Киров, Николай Додов, Георги Шуменов, Румен Чаушев, Пенко Гелев, Евгений Йорданов, Росен Манчев, Димитър Стоянов-Димо, Владимир Недялков, Румен Петков и др. Успехът се дължи преди всичко на оригиналния подход – качествени илюстрации, добре развити сюжетни линии, представяне на оригинални истории – както от българската история и фолклор, така и от класически произведения, антична история, световна география. Списанието сполучливо се вписва в традиционните модели на европейските комикс издания, голяма част от които са недостъпни на българския пазар (с изключение на френското илюстровано списание Pif). През 90-те години на ХХ в. екипът на списание „Дъга“ се разпада, част от художниците заминават в чужбина, други се насочват към по-успешни творчески дейности. Българските почитатели на комиксите могат да следят популярни световни издания, да опознават особеностите на американските и азиатските комикси и филми. През 2012 и 2016 г. част от екипа на списанието все пак успява да издаде две книги с името „Под дъгата“, в които са включени част от графичните истории, представени в оригиналната медия.

Между 2003–2004 г. издателство „Мунтеану & Мунтеану“ прави първия опит за възраждане славата на сп. „Дъга“, като успява да публикува 13 нови броя. Междувременно се появяват и няколко нови и интересни книги с комикси, които излизат самостоятелно.

Новото модерно списание

В края на 2022 г. издателство „Потайниче“ отново се опита да възобнови интереса към българските комикси с публикуването нов брой на „Дъга“. Моделът остава същият, но екипът е съставен от младите автори на сдружение „Комикс Манифактура“ Андрей Арнаудов, Джулиано Димитров, Денис Българанов, Стефан Митков. В изданието освен техни произведения са представени истории и на други български художници като Мая Бочева, Даниел Атанасов-Сатанасов, Иван Беров, Маргарита Стефанова. Идеята на колектива е новото списание „Дъга“ да прерасне в цялостна платформа, в която да се съчетават визуалните похвати и идеи на по-младите творци, но и да се продължи връзката с утвърдените художници, от чиито произведения са възпитавани в любов към изкуството на комиксите. Както и да се установи взаимодействие с любителите и независимите автори.

Появата на „новата „Дъга“ обаче предизвиква полемика и дори е посрещната на „нож“ от част от заклетите фенове. Критиките са насочени както към ползването на името и логото на старото списание, така и към художествената стойност на изданието. Спорът между „стари“ и „млади“ показва, че въпреки отличните си таланти развитието на комикс културата у нас е труден и сложен път в зародиш и в силно конкурентна международна среда.

Както екипът сам обяснява, нарастващата комикс култура в България позволява да се представят интересни истории, написани на български език и инспирирани от българската история и митология, модерни и актуални теми, драматични проблеми. Въпреки че при част от новите герои прозират препратки към образите и историите от оригиналното списание, това са модерни като визия и повествование герои и сюжети, които въздействат с ярките си цветове, изчистената графична линия, цялостно конструираната тематична рамка, съвременния начин на рисуване и моделиране.

Макар че създаването на комикси е все още бутиково занимание, списания като „Дъга“ се оказват ефикасно средство за тяхното популяризиране. Най-младото българско поколение вече е свикнало да разпознава американските и азиатските комикс стилове и истории не само през списанията и книгите, но и през анимационните и игралните филми, които се наложиха през последните години. Затова българското издание е реална възможност за изграждането на национална културна идентичност. А зад успеха на всеки комикс винаги стоят няколко важни фактора – добре разказана история, формиране на смислено послание към аудиторията, изграждане на усещане за красива, въздействаща рисунка и създаване на достатъчно пълноценно забавление.