Югоизточна Европа продължава да е предпочитано място за осъществяване на дейност от компаниите, развиващи се в индустрията на знанието. През последното десетилетие секторът претърпя значителен растеж. От една страна, се наблюдава навлизането на нови компании на пазара, а от друга, съществуващи фирми разширяват дейността си. 

Въпреки че традиционните услуги като клиентско обслужване и обработка на данни остават от основно значение, все повече преобладава тенденцията за предоставяне на по-високостойностни и технологични операции. Югоизточна Европа се превръща в център за развитие на компании, предлагащи комплексни решения в областта на информационните технологии. Данните от последния доклад на AIBEST за индустрията на знанието в региона показват именно това. 

България и Румъния имат водеща роля в сектора, повечето от бизнесите в Източна Европа имат седалища именно в тези държави. Столиците София и Букурещ се оформят като важни центрове, там се концентрират над 40% от всички операции в региона. Нараства значението и на Скопие, Белград и Загреб. 

Технологични центрове в Югоизточна Европа на база на брой компании за изнесени услуги (брой седалища и вторични офиси в градовете в Югоизточна Европа)

Секторът се разширява и извън столиците, включвайки и други големи градове като Клуж-Напока в Румъния, Пловдив и Варна в България. 

От 2019 г. насам са се появили над 176 нови компании – 80% от тях са от България и Румъния. Чуждестранните инвеститори играят важна роля, като почти половината от компаниите за изнесени услуги тук са собственост на чуждестранни юридически или физически лица. Водещите инвеститори са от 62 страни, сред които САЩ, Германия, Великобритания и Нидерландия. Повече от 60% от регистрираните доставчици на услуги работят в сферата на информационните технологии (ITO). 

В този контекст България и регионът имат уникална възможност в момент, когато глобалните процеси, свързани с технологиите и изкуствения интелект, са фокусирани в много по-голяма степен върху бързината, с която компаниите се адаптират към промените, отколкото върху големината на самата организация.

При тези условия с опита и гъвкавостта, които има бизнесът в Югоизточна Европа, съществуват сериозни шансове да настигнем напредъка на западния свят в областта на технологиите и да станем свидетели на развитието на много успешни компании, които излизат извън рамките на нашия ареал.

Как се развива България?

Когато става въпрос за инвестиции в нови компании и развитие на стартъп екосистемата, България все още е сред лидерите в региона. Конкуренцията от съседните ни държави обаче е силна. Румъния също е добре позиционирана на пазара в Югоизточна Европа, а все по-силно се забелязва и напредъкът в привличането на инвестиции в Сърбия и Гърция.

За да може страната ни да продължи да предоставя благоприятни и конкуренти условия за инвестиции и развитие на бизнеса, е необходимо да се предприемат мерки на политическо ниво. Задължително условие тук е да бъдем бързи, гъвкави и ефективни, за да може да се адаптираме към променящата се среда. Това би могло да стане факт единствено чрез тясно сътрудничество между държавата и бизнеса.

Ролята на изкуствения интелект

Една от основните теми през тази година е развитието на изкуствения интелект и как имплементирането на тази технология ще се отрази на бизнеса и живота на хората. 

Очакването е изпълнението на много от рутинните и повторяеми дейности да се редуцира, а някои от тях изцяло да отпаднат в близко или средносрочно бъдеще. Това обаче не бива да се приема като заплаха, а по-скоро като възможност за компаниите да оптимизират своите процеси, да предлагат по-сложни услуги и да инвестират в развитието на нови продукти. 

Развитието на технологиите и внедряването на AI са предпоставки за успех на компаниите, които имат високо ниво на адаптивност и приемственост към промени. В този смисъл има голяма вероятност технологичната революция, която наблюдаваме в момента, да се отрази позитивно на икономиката на знанието.

Благодарение на изкуствения интелект може да бъде повишена продуктивността на компаниите, както и да се улесни използването на ресурси, които не са били достъпни до момента. България, както и западните общества, са застаряващи. Новите технологии ще компенсират недостига на хора в активна възраст и ще ни помогнат да продължим да поддържаме и дори да подобрим качеството си на живот.

За няколко месеца AI се превърна не само в основна тема на разговор, но успя да заеме и ключово място в множество процеси. Със сигурност това е едва началото на една трансформация, развитието на която предстои да наблюдаваме в следващите години.

Това се потвърждава и от редица изследвания. Според проучване на Goldman Sachs инвестициите в изкуствен интелект ще растат с високи темпове, като се очаква глобално да достигнат над 200 млрд. до 2025 г.

Когато става въпрос за Югоизточна Европа, компаниите в индустрията на знанието като цяло осъзнават, че изкуственият интелект не е просто инструмент за ефективност, а и катализатор на иновации. Бизнесът се стреми да интегрира бързо тези решения в операциите си, така че да подсигури по-здрави позиции на пазара. 

Наред с възможностите, които новите технологии разкриват, разбира се, има и рискове, които не са за пренебрегване.

Един от главните проблеми е липсата на единно и хармонизирано правно и етично основание за използването на изкуствения интелект както на европейско, така и на национално ниво. Това прави средата, в която се създават и използват тези технологии, несигурна по отношение на опазване на правата на човека, личната неприкосновеност, използваните данни и достоверността на генерираните материали.

От друга страна, прекомерната регулация може да ограничи възможностите и гъвкавостта за създаване на модели, базирани на изкуствен интелект, и това да постави Европа в лоши конкурентни условия спрямо други региони.

Очакването е изпълнението на много от рутинните и повторяеми дейности да се редуцира, а някои от тях изцяло да отпаднат в близко или средносрочно бъдеще

Ролята на хората

Отново според проучване на Goldman Sachs до 2025 г. ще бъдат загубени 300 млн. работни места. Това означава, че хората трябва да адаптират знанията и уменията си към реалността, в която живеем, така че да са адекватни на търсенето на пазара. 

Ключов фактор в тази трансформация е образованието. Необходимо е да се акцентира не само върху развитието на конкретни твърди знания и компетенции, но и върху меки умения, като ефективна комуникация и критично мислене. 

В момента образователните системи в региона и конкретно в България не отговарят на съвременните изисквания на пазара. Това поставя бизнесът в позиция, в която се налага да влага значителни инвестиции в подготовката на специалисти. 

Необходимо е на държавно ниво да има ясна стратегия за развитие на образователната система, тъй като тя е от ключово значение за състоянието на трудовия пазар. Трябва да бъдат осигурени условия, в които хората имат възможност и мотивация да продължават да се обучават през целия си живот. Това ще им позволи по-лесно да се адаптират към бързо променящата се среда и към новата технологична революция, на прага на която сме в момента.

От друга страна, бързото внедряване на изкуствения интелект ще насърчи търсенето на висококвалифицирани специалисти и ще изисква преквалификация или повишаване на квалификацията на служителите, ангажирани със стандартизирани задачи. В този контекст привличането на висококвалифицирани кадри от други държави би бил печеливш ход за доста компании.

Очаква се данните за тази година да покажат, че нетният брой хората, заети в индустрията на знанието, няма да намалее през настоящата година. Данните от 2022 и 2023 г. показват, че секторът ще продължава да расте, макар и не с темповете, които наблюдавахме през 2020 и 2021 г.

Индустрията на знанието в Югоизточна Европа се развива бързо, възприемчива е към новите тенденции, разполага с квалифицирани кадри и предлага конкурентни услуги на адекватни цени. Ако бъде адекватно подготвен за предизвикателствата на цифровизацията и предстоящата технологична революция, започнала от изкуствения интелект, регионът има потенциал да се превърне в още по-ключов играч на глобалния пазар.