Драматичното увеличение на броя на електромобилите в Европа показва, че интересът расте на фона на все още масово използваните автомобили с гориво за двигатели с вътрешно горене. В този процес има много предизвикателства, но достъпът до зареждане е основен проблем, защото декарбонизацията на транспортния сектор изисква освен всичко друго и разширена инфраструктура за зареждане.

Според данни от ChargeUp Europe обхватът на обществената инфраструктура за зареждане се разгръща ускорено. През 2022 г. броят на изцяло електрическите леки автомобили в ЕС се е увеличил с 58 на сто спрямо 2021 г. – от 1,9 млн. на 3,1 млн. Между 2019 и 2023 г. този брой се е повишил с над 500%.

В същото време през 2022 г. броят на обществените точки за зареждане в ЕС се е увеличил с 48 на сто в сравнение с 2021 г., от 320 хил. на 475 хил. Между 2022 и 2023 г. той се е повишил с приблизително 250%. Очевидно е, че темпът на развитие на зарядната инфраструктура изостава от този на електрическите превозни средства. Засега разликите се компенсират от зареждането у дома. Някои държави значително подобриха инфраструктурата си, играейки ключова роля в това общо увеличение.

Една четвърт от всички точки за зареждане в ЕС са в Холандия. През 2022 г. Холандия имаше най-голям брой обществени точки за зареждане – 111 721, следвана от Германия (87 674) и Франция (83 317). Това предполага, че 24% от всички обществени точки за зареждане в ЕС се намират в Холандия, а общият дял на тези три държави е 59% за 2022 г. Нито една друга държава не е отчела повече от 50 хил. точки за зареждане.

Къде е България?

У нас има около 1360 зарядни станции за електромобили по данни от октомври 2023 г. В началото на 2023 г. станциите са били 1018. Това означава около 25% ръст за една година. Локациите за зарядни станции са били 605 през 2022 г., в началото на 2023 г. са 751. Към октомври 2023 г. броят им вече е 820. Средно по 55 нови зарядни станции за електромобили се появяват всеки месец у нас. Приблизително една от всеки десет зарядни станции е за лична употреба. Интересното е, че ръстът на отделните локации е приблизително същият като нарастването на самия брой на зарядните станции. Тоест все още не се среща инсталиране на повече от 1 станция на локация.

Само около 10% от инсталираните зарядни станции за е-коли са „бързи“ (SuperCharge), тоест 100 kW и повече. Устройствата са способни да заредят батерията на електромобил до 80% за половин час.

С подобни цифри България се „движи“ с добри темпове, но в последните 2–3 години започна да изостава. Предвид броя на електромобилите на 1 зарядна станция се падат малко над 7 е-коли за обслужване при средноевропейския еквивалент от 6,4 електромобила на една станция.

Защо изоставяме?

Докато българският бизнес развива пазара на електромобили и възможностите, които предлага, българските правителства догонват процесите, и то по силата на стария дефект – липса на системен подход и всичко да се прави „на парче“. Няма определен ресор за координация на национално ниво, липсва синхрон между министерства, браншови и секторни организации, а тя е важна заради наличието на експертност в този процес. ИКЕМ e единствената засега призната браншова организация в сектор „Електрическа мобилност“ и следва световните и европейските практики в сектора. Работи по всички направления – законодателство, международни контакти, стандартизация, мрежа от партньорства на бизнеса с общини и други организации, нормативна уредба и национална позиция в рамките на ЕС, образователен модел с университети, професионални гимназии и бизнеса за подготовка на кадри и мн. др. И въпреки че организацията е водеща във всички актуални промени и национални становища за сектор „Електрическа мобилност“, познайте дали участва в разработката на очаквания съвсем скоро за обществено обсъждане проект на Закон за насърчаване на електрическата мобилност? Разбира се, че не…

Същевременно въпреки всички нормативни и административни промени частните и бизнес потребителите у нас все още не са достатъчно стимулирани, за да изберат електрическото задвижване.

Предизвикателствата

Доскоро пробегът с едно зареждане беше единият от двата водещи фактора за въздържане от покупката на електромобил (другият е цената). Но понятието „тревожност за пробега“, т.е. въпросът докъде мога да стигна с електромобила си с наличния заряд – вече се измества в посока дали ще мога да заредя. Безпокойството, което се надига у шофьорите, се свързва с нов тип въпроси: ще има ли къде да заредя навреме, когато стигна до зарядна станция, дали ще работи, дали там няма да чакат още три коли на опашка, ще приеме ли „колонката“ моя начин на плащане и т.н.

Е-мобилността е екосистема, в която колите са само най-видимата част от едно ново поколение наземен транспорт. Той изисква промени в електропреносната инфраструктура, изследователската дейност и иновациите, подготовката на кадри. Показателно е, че страните, които са водещи на пазара, инвестират усилено в инфраструктура за зареждане, развойна дейност и експертиза. Единството на всички тези аспекти води до едновременен напредък в няколко посоки: зарядните станции дават спокойствие относно пътуванията, електромобилите са с все по-дълъг пробег, а батериите – с по-голям капацитет и по-ниска цена. Зарядни станции по протежение на магистралите и главните пътища у нас има, но е спорно доколко са достатъчни за спокойно придвижване на дълги разстояния. В това отношение е съвсем естествено и логично да се търси аналогия с бензиностанциите и в случая с метан станциите например. Потребителите трябва да могат да разчитат, че и посред магистрала могат да спрат и да имат възможност да заредят бързо. Неколкочасов престой където и да е просто не е вариант.

Информационна празнота

Един от проблемите, на които ще се натъкнем, ако се колебаем за покупката на електромобил, е, че трудно можем да намерим обобщена и леснодостъпна информация за броя и разположението на обществено-достъпните зарядни станции в страната. Отсъствието на подобен ресурс е закономерен резултат от липсата на политика за развитието на електрическата мобилност в страната. Необходимо е да бъде създаден национален портал за е-мобилност, където да се концентрира свободно достъпна информация за зарядните станции, техните условия за ползване, предоставяните услуги, типовете плащания. В портала следва да имат участие ЕСО, ЕРП, операторите на зарядна инфраструктура за електрически автомобили.

Енергийните ресурси

Друг проблем, пред който е изправен пазарът, е възможността за присъединяване на новите зарядни станции към електроенергийната система. Обществените зарядни станции изискват солидна мощност, концентрирана в една точка. Например наличието на две „големи“ зарядни станции на едно място означава да се осигури електрозахранване, каквото традиционно се подава за половин жилищен комплекс.

Концентрацията на мощност натоварва електроразпределителните дружества със задачата да изграждат необходимата инфраструктура, което изисква крупна инвестиция. Но държавните регулации не им помагат – голямото вложение не се признава за разход. Необходими са нормативни стимули за ЕРП, за да могат да предоставят лесен достъп до електроенергийната мрежа.

Технологично развитие

Технологичното развитие на обществената зарядна инфраструктура определено не върви според очакваното. Процедурата за изграждане на зарядна станция с мощност над 22 киловата е същата като за строителен обект, с всички необходими оценки, визи и разрешителни за строеж. Фактор е и преплитането на отговорностите: в подобен процес е необходимо участието на общини, строители, електроразпределителни дружества.

Вече се говори за „ново поколение“ обществени зарядни станции, които интегрират бързо зареждане на електромобили с локален ВЕИ източник, например соларен модул с акумулаторна система и дори техника за зареждане с водород. Подобни проекти са новаторски, ала сложността на изпълнение на подобна конструкция отново се сблъсква с реалността от прекомерното преплитане на отговорности.

Какви промени са нужни?

Убедени сме, че на ниво Министерски съвет е нужно да бъде формиран национален координатор по електрическата мобилност. Логично е по отношение на публичната зарядна инфраструктура той да работи с ресорните министерства – на транспорта, на енергетиката и др., с общините, с научноизследователската общност и разбира се, с производители, доставчици на техника и услуги. За формирането на подобно координационно звено България може да почерпи опит от добрите практики по света. Например в Германия функционира подобен орган и той е пряко подчинен на министър-председателя.

На ниво община е необходимо предвиждането и осигуряването на места за монтиране на обществени зарядни станции. Добра практика е следването на проект – образец, издържан от урбанистична, технологична и регулаторна гледна точка, особено при липсата на локален експертен капацитет.

На ниво нормативна база най-належаща е необходимостта от стимули за електроразпределителните дружества да предоставят достъп до електроенергийната мрежа. Мярката има отношение към „тясното място“ в развитието на зарядната инфраструктура – подсигуряването на енергиен капацитет в локациите за зареждане.

Не на последно място, желателно е да се въведат преференциални финансови инструменти за малките и средните предприятия, които инвестират в изграждането и управлението на обществено достъпни станции за зареждане на електромобили.

Амбициите

Поне 30 милиона електрически превозни средства по пътищата до края на десетилетието е цел, дефинирана от ЕК. Пакетът от стимули на Съюза от 750 милиарда евро включва 20 милиарда евро за стимулиране на продажбите и за изграждане на 1 милион станции за зареждане на електрически и водородни превозни средства. Те трябва да бъдат инсталирани до 2025 г.

Като част от тази програма амбицията на България е да има инсталирани 10 000 електрически зарядни станции, включително за бързо зареждане, на цялата територия на страната. Очаква се паралелно с това броят на регистрираните у нас електромобили да достигне общо 30 000. Подобен напредък обаче трудно може да бъде реализиран с темп от средно 55 нови зарядни станции за електромобили на месец.

През юли 2023 г. Съветът на ЕС одобри нови правила, предназначени да улеснят пътуванията с електромобили из Европа. От 2026 г. нататък в страните от ЕС трябва да има станции за зареждане на всеки 60 км по Трансевропейската транспортна мрежа на ЕС (известна като TEN-T). Всяка от тези станции трябва да е с 400 kW общ капацитет. Най-малко едно зарядно устройство трябва да е 150kW+. От 2028 г. нататък минималният капацитет за площадките за зареждане става 600 kW. Тогава ще трябва да има най-малко по две 150kW+ зарядни. Това повишаване на лимита за мощността е съществено значение за някои електромобили, които могат да се справят с 350kW, както и за бъдещите модели, които несъмнено ще надвишат нормата. За електрическите камиони и автобуси пък зарядните станции трябва да са на всеки 120 км. и да имат изходящ капацитет от 1,4-2,8 MW.

Друг регламент на ЕС изисква плащанията за зареждането да могат да се извършват чрез карти или безконтактни устройства, без да се изисква абонамент или изтегляне на приложение. От операторите ще се изисква ясно да посочват цените на съответните станции за презареждане чрез „електронни средства“, включително времето за изчакване и наличността. Изискването за 99% надеждност ще означава редица мерки свързани с постоянната работа и изправността на зарядните станции, включително задължение операторите да осигурят 24-часова телефонна линия за помощ и техническа поддръжка.

Винаги трябва да се питаме: Къде е България в този глобален процес? И да не спираме да търсим решения. Светът се движи с бърза скорост към нов тип мобилност. В България имаме потенциала, възможностите, хората. Необходимо е повече взаимодействие, общи цели и визия за развитие. Дано бъдем на нивото на това, което ни предстои.