Инфраструктурата е от решаващо значение за развитието на една държава. В България големите пътни проекти заемат важно място в националната стратегия за подобряване на инфраструктурата и оптимизиране на транспортната мобилност.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството представи интерактивна карта на инфраструктурните проекти, която показва плановете за развитие на транспортната инфраструктура на България и свързаните региони до 2040 г. В нея се съдържа информация за пътни и железопътни обекти, интермодални терминали, летища, пристанища, вътрешни водни пътища, нови мостове и тунели, които ще се реализират на етапи до края на периода. Повече от година след презентирането ѝ като че ли нещата се случват по-бавно от очакваното.

АМ „Струма“

Най-спорният инфраструктурен проект в държавата. Такъв от национално, а и от европейско значение, който все още не може да намери своята пълна реализация поради постоянни спорове между екоактивисти, държава и строители откъде ще мине трасето на най-трудния за изграждане участък – лот 3.2 между Крупник и Кресна. Ако споровете продължат и строителството на този участък не започне, има реална опасност страната ни да връща в Брюксел усвоените пари и за изградените вече отсечки от магистралата.

Може би поради тази причина служебното правителство побърза да стартира доизграждането на пътен възел „Кресна“ и пътните връзки към него, които са част от този лот. Според думите на служебния министър на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков, който присъства на първата копка, стъпката е малка, но решението за нея е да се направи така, че процесът да бъде необратим и „да може да се тръгне на вариант да бъде решен този огромен проблем“.

Независимо от това дали ще се изгради лот 3.2 на АМ „Струма“ и каква алтернатива ще бъде предпочетена, доизграждането на пътен възел „Кресна“ е необходимо за безопасната и безконфликтна връзка между път I-1 (Е-79) и участъка Кресна – Сандански от АМ „Струма“.

Изпълнител на проектирането и строителните работи е ДЗЗД „Струма-3.2.2“, в което участват „ГБС Инфраструктурно строителство“ АД, „Главболгарстрой Интернешънъл“ ЕАД и „ЕПОС – Емпреза Потругеза де Обрас Субтеренеас“ АД, Португалия, Порто Салво“ ЕООД. Строителният надзор е възложен на ДЗЗД „Струма 2019-ППИ-СВС“, в което са „Пътинвест Инженеринг“ АД и SWS engineering Spa, Италия, Тренто.

АМ „Европа“

След като и този проект бе значително забавен, на 12 май с официална церемония започна строителството на втория участък от АМ „Европа“ между Сливница и Софийския околовръстен път (СОП). Той се реализира с финансиране от Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014–2020“. Първият участък, който е от Драгоман до Сливница, беше въведен в експлоатация през юни 2021 г.

Отсечката между Сливница и СОП е с дължина 16,5 км, като дейностите започват на близо 6 км, за които има завършени отчуждения и издадено разрешение за строеж от 28.04.2023 г. След теренното обезпечаване на обекта ще започне изпълнението и по останалите 10,5 км. Участъкът между Сливница и СОП ще преминава по изцяло ново трасе и ще се влива в Северната скоростна тангента. Ще бъдат изградени 5 подлеза, 2 надлеза, 2 моста и 1 виадукт, както и четири пътни връзки. Изпълнител е ДЗЗД „Европа-2022“, в което участват „ГБС Инфраструктурно строителство“ АД, „Главболгарстрой Интернешънъл“ ЕАД и „Обонато Билд“ ЕООД. Стойността на договора е 266 959 487 лева. Строителният надзор е възложен на ДЗЗД „Европа“, в което са „Пътинвест Инженеринг“ АД, „Стройнорм“ ЕООД и „Ер Джи Консултинг“ ООД. Техният договор е за 5 599 999 лв.

АМ „Тракия“

Неотдавна служебният министър на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков заговори, че магистралата в частта до магистрала „Марица“ трябва да бъде разширена, тъй като този участък е много тесен и вече не успява да поеме движението. От думите на министъра се разбира, че става въпрос за евентуално разширение на първите около 168 километра от София до Оризово. Кога, как и колко ще струва, не е ясно, тъй като първо трябва да се направят предпроектни проучвания и проектиране.

АМ „Хемус“

Това е най-дълго строената магистрала в историята на страната ни. С изключително значение за развитието на Северозападна България. Обект на спорове и скандали между държавата и пътностроителните фирми заради стотици милиони левове по договори, които са възложени по т.нар. процедура инхаус и които редица редовни и служебни правителства не искаха или не можеха да платят. В крайна сметка част от парите, които държавата дължеше на строителите, бяха платени, но цялостното завършване на магистралата изглежда все така мираж. В последните години в експлоатация беше пуснат единствено участък от 16 км между Буховци и Белокопитово, като в момента се търсят варианти строителството по всички лотове да продължи.

Скоростният път Видин – Ботевград

Дължината на целият скоростен път, който е от изключително значение за Северозападна България, е 167 километра. За момента е пусната в експлоатация единствено 7,5-километрова отсечка от пътя Мездра – Ботевград. Въведeната в експлоатация отсечка от пътя е част от Проекта за лот 1, който предвижда модернизация и привеждане на съществуващия път до габарит на четирилентов път с две обособени самостоятелни платна за движение с по две ленти и с разделителна ивица. Отсечката представлява над 7 км обходни пътища на населените места Новачене и Скравена. Проектната скорост е 80 км/час.

Участъкът обхваща пътния възел „Новачене“ при пресичането с общински път Новачене – Боженица, което е решено на две нива с пътен възел тип „диамант“. След възела пътят продължава като обход с изградени множество големи съоръжения – мостове на реките Рударка, Бебреш и Калница, няколко надлеза над изградения главен път, обслужващи пресичания с общински пътища.

Изградена е и площадка за отдих при Скравена. Извършени са реконструкции на засегнати инженерни мрежи – водопроводи, напоителни системи, електро- и газопроводи.