Психологическата склонност към свръхувереност може да бъде обобщена като неоправдана увереност в човешкото интуитивно мислене, разсъдък и когнитивни способности. Тази психологическа склонност е от вида когнитивна (познавателна). Концепцията за свръхувереността произхожда от множество психологически експерименти и изследвания, в които участниците едновременно надценяват собствените си знания, умения и прогнозни способности, точността и достоверността на информацията, която им е предоставена или достъпна. Индивидите, които са под влиянието на тази склонност, оценяват неточно вероятностите – те считат, че дадени събития ще се случат със сигурност, а всъщност тази сигурност е много по-малка от 100%. В литературата има множество теоретично-приложни изследователски разработки по темата за свръхуверените инвеститори (Benos, 1998; Daniel, Hirshleifer and Subramanyam, 1998; Gervais and Odean, 2001). Изследването на Барбър и Одеан (Barber and Odean, 2001) оценява данни за 35 000 домакинства в САЩ в периода февруари 1991 г. до януари 1997 г., които инвестират в акции. Резултатите показват, че мъжете търгуват 45% повече от жените и че трансакционните разходи при мъжете средно намаляват нетните резултати от дохода на инвестиционните им портфе�...