Психологическата склонност към свръхувереност може да бъде обобщена като неоправдана увереност в човешкото интуитивно мислене, разсъдък и когнитивни способности. Тази психологическа склонност е от вида когнитивна (познавателна). Концепцията за свръхувереността произхожда от множество психологически експерименти и изследвания, в които участниците едновременно надценяват собствените си знания, умения и прогнозни способности, точността и достоверността на информацията, която им е предоставена или достъпна. Индивидите, които са под влиянието на тази склонност, оценяват неточно вероятностите – те считат, че дадени събития ще се случат със сигурност, а всъщност тази сигурност е много по-малка от 100%.

В литературата има множество теоретично-приложни изследователски разработки по темата за свръхуверените инвеститори (Benos, 1998; Daniel, Hirshleifer and Subramanyam, 1998; Gervais and Odean, 2001). Изследването на Барбър и Одеан (Barber and Odean, 2001) оценява данни за 35 000 домакинства в САЩ в периода февруари 1991 г. до януари 1997 г., които инвестират в акции. Резултатите показват, че мъжете търгуват 45% повече от жените и че трансакционните разходи при мъжете средно намаляват нетните резултати от дохода на инвестиционните им портфейли с 2,65%, а при жените с 1,72%. Изследването показва, че семейните мъже търгуват значително по-малко от ергените. Последните търгуват 67% повече от жените и в резултат на това нетният им резултат като доходност от търговията намалява с цели 3,5% на годишна база. През годините има множество други изследвания, които потвърждават поведенческия модел при мъжете, които показват по-силно склонността към свръхувереност, отколкото жените, и в резултат на това търгуват по-често и поемат по-големи рискове (Eckel & Grossman, 2008; Cooper & Hayes, 2017).

Склонността към свръхувереност се проявява и при българските инвеститори чрез излишно и много често сключване на сделки на БФБ АД и има отчетливи разлики между тях от гледна точка на пол (Иванчев, 2012). Данните за изследването са получени от водещ инвестиционен посредник в България, който предостави данни за активността на свои клиенти на БФБ АД за периода от средата на 2006 г. до средата на 2012 г. Същността на данните и моделът на поведение при свръхувереност при българските инвеститори и половите разлики са сходни с тези от подобни проучвания в други страни. Извършените сделки на БФБ АД чрез платформи за електронна търговия за периода 2006–2012 г. показват, че общо клиентите на инвестиционния посредник са извършили 402 885 броя сделки за покупко-продажба и са подали 1 376 221 броя поръчки за покупко-продажба. Разликите по полов признак в честотата на сделките и склонността към свръхувереност се потвърждават и в България, но с по-силна амплитуда. Българските мъже търгуват два пъти повече от жените и подават два пъти и половина повече поръчки от тях. Средно за целия период всеки български мъж е извършил по 351 сделки и е подал по 1221 поръчки, а жените имат средно по 172 сделки и по 496 подадени поръчки. Средногодишно мъжете са търгували 58 пъти, а жените 29 пъти. Твърде вероятно е тези полови разлики в България да са резултат от все още недостатъчно зрелия пазар на ценни книжа и съответно моделът за лично управление на средствата да показва по-силно изявена психологическа склонност към свръхувереност поради „изключителността“ на хората, занимаващи се самостоятелно с такива операции. Тази интерпретация е сходна с тези на склонността към оптимизъм при изследването на поведението на българските инвеститори в периода на „горещ пазар“ 2006–2007 г. в България (Ivantchev, 2015; Иванчев, 2017). От друга страна, все още традиционното общество в България в областта на половото равенство е твърде вероятно да снижава частично интензитета на търговските операции при жените поради именно тази обществена и социална изостаналост, която прави жените по-малко изложени към склонността на свръхувереност.

Брой операции мъже/жени за периода 2006-2012

Източник: Собствени изчисления на база данни, предоставени от ИП „Карол“.

Изследване изрично обръща внимание на броя подадени поръчки купува/продава и съотношението между подадени/изпълнени поръчки. Това съотношение е новост в литературата и има допирна точка с прогнозната свръхувереност и склонността към оптимизъм на инвеститорите (optimism bias) и тяхното вярване, че набелязаното ценово ниво купува/продава ще бъде достигнато на борсовия пазар. Този конкретен детайл е нов и доразвива актуалните изследвания в икономическата литература в областта на свръхувереността и прекалено честото търгуване вследствие на тази склонност. Резултатите показват, че при мъжете в България средното съотношение между подадени поръчки/изпълнени сделки е 3,5, докато при жените съотношението е 2,9 и те показват по-добра успеваемост от гледна точка на ефективността от подадените поръчки:

Разбивка по признак купува/продава и брой операции мъже/жени за периода 2006-2012

Източник: Собствени изчисления на база данни, предоставени от ИП „Карол“.

Този пример доразвива знанията ни за влиянието на ирационалните склонности на индивидите върху крайния резултат от техните действия и в случая оказва влияние и върху окончателната нетна доходност на управляваните портфейли от мъже и жени в България, която намалява именно поради свръхтъргуване и заплащаните брокерски такси и комисиони и формираната разлика от спреда между цена купува и продава.

Всяка една свръхинтерпретация на горния текст и изследване, подобна на изявлението на Кристин Лагард: If it had been Lehman Sisters rather than Lehman Brothers, the world might well look a lot different today, т.е. „Ако „Лемън Брадърс“ бяха „Лемън Систерс“, светът щеше да изглежда различно в днешния ден“, е извън научното и в полето на научнопопулярното, което не е предмет на моята работа в областта на поведенческите финанси и невроикономиката.