10-те божи заповеди за богатство и щастлив живот -II

Експертът по лични финанси и собствен бизнес Стойне Василев обобщава в тази поредица всичко, което знае за парите и тяхното управление, в общонвалидни прости правила, които да могат да се приложат от всеки, независимо от неговото образование или текущо състояние. "Живей така, сякаш ще умреш утре, но инвестирай така, сякаш ще живееш вечно", "Слушайте вътрешния си глас, а не този на другите" са два от постулатите, с които ви запознахме в първата част на статията. Продължаваме с още три 

Заповед № 3 Лошите времена не са толкова лоши

Парите се харчат, когато икономиката е в подем, но богатството се създава във времена на криза, когато безработицата расте и много хора остават без работа, цените на имотите падат, акциите на компаниите поевтиняват и нищо добро не се вижда на хоризонта.

Съгласни ли сте? НЕ? Ще ви попитам нещо тогава: кога ще си купите жилище – при цена от 1,500 евро на квадрат или при 700 евро на квадрат? Кога ще инвестирате – при цена на акция от 1.50 лева или при 5.50 лева?

Никой не иска да остава без работа и да вижда как светът му рухва за един миг, нали? Никой не иска цената на имота му да пада и банката да го търси за разликата, след като частен съдебен изпълнител го е продал за 50% от стойността, нали? Но едно нещо трябва да разберем – икономическите цикли се случват по света от стотици години. Те са се случвали и пак ще се повторят – неизбежни са като смъртта и данъците. Ние, като част от една глобална икономика, ще сме зависими от тях. Точка.

Как може да се възползвате от сегашната ситуация? Ако все още имате заплата и доходи, спрете да ругаете всичко наред и се вземете в ръце. Сега е момента да положите основите на вашето богатство. Акциите са с по-ниски цени, имотите са десетки проценти по-евтини от 2008 година, земеделските земи в много краища на България са с цени до 450 лева на декар. Възползвайте се, защото скоро може да излезем от кризата и промоциите ще свършат.

Заповед № 4 Работете колкото се може по-малко

Не ме разбирайте погрешно. Аз така съм възпитан, че нищо не идва даром и за всяко нещо трябва да положиш усилия и време, за да го получиш. Може и да не звучи добре през 2015 година, когато има един милион души в България, които нито работят, нито учат, а за голяма част от тях, това е по собствено желание. Не съм и като хората тип „Кифли”, които чакат някой друг да им даде наготово това, което искат. Но пък мога да оценя и да се насладя на всичко, което съм получил в живота си, за разлика от хората, които го получават, опаковано с панделка.

Моята философия е, че трябва да се стремим да правим само това, което бихме правили, ако парите нямаха значения за нас. Отивам дори една крачка напред: Какво бихте правили, ако парите нямаха значение за вас и не ви плащаха за това, което правите? Бихте ли отишли на работа утре? Бихте ли се виждали със същите хора? Бихте ли правили същите неща? Именно!

Аз свързвам думата работа с това, което някой друг ви налага да правите, независимо дали това е вашият работодател или банката, на която дължите пари. В този смисъл, вие никога не трябва да „работите”. Това, разбира се, е идеалния вариант, но на практика, голяма част от нашето време отива за осигуряване на прехраната ни, дома ни и вещите, които притежаваме или искаме да притежаваме. От моя не толкова голям опит като служител, бих ви препоръчал да изберете работа, която има повече елементи от това, което бихте правили и ако парите нямат значение и не ви плащат за това. Всичко останало води до стрес, а той е причинител на едни от най-големите болести през последните години.

Бих ви препоръчал да работите и по-малко, като направите работата си по-ефективна. Това е едно основните умения на XXI век. Има хиляди книги и материали по темата, както и софтуер, който да направи живота ни по-добър. Дейности, които преди са отнемали няколко дни, днес може да се свършат само за часове с правилната организация и необходимите електронни помощници. А какво да правите със спестеното време – живейте го, както намерите за добре.

Заповед № 5 Не водете живот на кредит

Много често получавам въпроси, свързани със заеми като „Трябва ли да взема кредит за това?”, „Това добър или лош кредит е?” и т.н.

Преди да преминем нататък, ще ви разкажа какво се случи със световната икономика през последните няколко десетилетия, преди кризата от 2008 година. Проучвания на авторитетни източници показват, че заплатите на служителите с ниски и средни възнаграждения, не са се променили през последните 30 години, за сметка на топ мениджърите, чиито заплати са нараснали драстично. След кризите и икономиите през 70-те и 80-те години на XX век, 90-те години е време за харчене. Богатите си купуват яхти, частни самолети, а останалите само гледат.

Така, първоначално в САЩ, а след това и в много други развити страни по света, започва т.нар. „живот на кредит”. Да, ти имаш ниска заплата и нямаш спестявания, но защо да не си като богатите. Просто се разпиши тук и ние ще ти дадем тази кредитна карта, с която може да си купиш всичко, което пожелаеш. И хората се справиха блестящо с тази си задача – купуваха на воля всякакви непотребни и луксозни стоки.

След това, обаче, те завидяха на богатите за техните домове. Няма проблем, ето ви ипотечен кредит за жилището, което искате, но не може да си позволите. И така навсякъде по света (включително и в България) хората със средни доходи заживяха като богаташи – имаха собствен дом, хубава кола (на лизинг, разбира се), голям телевизор и всяка година пътувания по света. Кой щеше да плаща – бъдещото им АЗ, което щеше да получава по-висока заплата, живее в къща с постоянно растяща цена и тегли още и още кредите, с които погасява старите.

Да виждате нещо нередно в тази история? Да, тя няма как да продължава вечно и все някога трябва да се плати цената на този живот. Сега я плащат и американците, и българите, и „клетите” гърци.

Да се върнем на кредитите. В тях няма никаква мистерия. Взимате едни пари, които не са ваши и ги връщате срещу лихва. Въпросът е за какво ги използвате. Никога не си купувайте на кредит нещо, което не може да си позволите. Взимайте кредит само в три случая: когато ножът е опрял до кокал; когато това, което купувате ще увеличи стойността си с повече, отколкото е лихвата по кредите или когато имате нужда от жилище (не желание), в което да живеете. В последния случай, кредите не трябва да е повече от 50% от стойността на имота.

Има още едно нещо, свързано с кредитите. Това е вашето съзнание. Когато дължите пари на някого, вие се чувствате като роб, докато не ги върнете. В началото на статията ви казах, че ние сме кредитно свободни. Преди това, имахме жилищен кредит, потребителски кредит и малко задължения по овърдрафта. Въпреки че не бяха голяма част от заплатата ми, аз се чувствах ограничен. Не може да напуснете работа или ако го направите, ще трябва да треперите през изпитателния срок да не ми освободят. Стискате палци банката да не разбере, че сте напуснали, защото може да си поиска целия кредит накуп. Всеки месец, каквото и да правите, каквито и разходи да изникнат, вие трябва да имате пари за банката. Това е далеч от свобода, нали?

Когато внесох последната вноска по кредите в банката, бях като на седмото небе. Сякаш нещо, което ме е стискало като менгеме в главата, сега ме освободи. Чувството е невероятно. Вече почти две години нямаме кредити и разбрах нещо много важно – може да се чувстваш толкова добре, ако имаш покрив над главата си и пари за храна, колкото и да имаш много пари в банката или да получаваш висока заплата. Животът на кредит или без задължения е само въпрос на избор, а не на тежка работа и усилия.

Стойне Василев, създател на сайта за лични финанси и собствен бизнес SmartMoney.bg, председател на УС на Българска асоциация на личните финансови консултанти (БАЛФК)

Следва продължение!