3 токсични вярвания, които повечето хора смятат за нормални

Нека ви разсея малко и да ви дам повод за размисъл…

Към края на деветнайсетата ми годишнина имах ограничено виждане и очаквах животът ми да протече по точно определен начин. Изучавах задълбочено грешките си докато напълно загубих следата на успехи си. Бях се отказал от мечтите си в името на комфорта. Бях се хванал здраво за страховете си и се предпазвах старателно от любовта и щастието, отказвайки да изляза навън и да опитам нещо ново и различно. И като направих всичко това след известно време обаче седнах и се замислих защо животът ми е толкова нещастен.

Очевидно бях много загубен. Моите собствени токсични вярвания и  произтичащите от тях поведение бяха взели най-доброто от мен. Но след задълбочено душевно търсене, много четене и ежедневна практика се научих да правя нещата различно и открих отново себе си. Разказвам ви това, защото знам, че се борите ежедневно с подобни вътрешни демони - всички го правим. Понякога идеите и навиците, с които сме свикнали ни изяждат вътрешно.

Като човек, занимаващ се с десетилетия да помагам и обучавам хора да припознаят правилния начин на живот, аз осъзнах, че много от токсичните вярвания, в които вярвах на по-ранен етап от живота си всъщност са доста често срещани. Непрекъснато се срещам с хора, които до ден днешен имат тези вярвания.

Днес ще ви представя три от най-често срещаните, които трябва да познавате и ако случайно се придържате към тях не е лоша идея да се отървете от тях:

1. Миналото е показателно за настоящето. - Когато нещата не вървят добре, съществува тенденция да се екстраполира и човек да реши, че и бъдещето му е предначертано и в него го очакват лоши неща. По някаква странна причина това не се случва толкова често, когато нещата вървят добре. Да останете в момента е много по-лесно, когато изпитвате радост. За съжаление смехът, усмивката и приятното чувство са мимолетни и всички го знаем. Но когато сме в депресия, затруднение или изпълнени със страхове – лесно можем да натрупаме повече болка, ако мислим, че и утре ще е като днес. Това е лош цикъл, самоизпълняващо се пророчество. Ако не успеете да се преборите със себе си и да загърбите миналото, да спрете да мислите какво се е случило, какво сте казали, какво сте чувствали, ще гледате на настоящето си и бъдещето си през същите мръсни очила и нищо няма да може да обърне представа ви и да прочисти тази мъглива преценка. Ще продължавате да живеете в миналото, да подхранвате спомени, които трябва да забравите и да имате отношение към света, каквото въобще не би трябвало да съществува.

2. Твърде късно е за промени. – Животът не е права линия. Няма една единствена правилна пътека за вас или някой друг. И няма определен период за нови постижения. Понякога обаче натискът идва от връстниците, семейството, работата и обществото като цяло, напрежението е достатъчно, за да ни накара да се почувстваме напълно разбити отвътре. Ако ние нямаме "правилната" работа, отношения, начин на живот, и така нататък, до определена възраст или времева рамка, ние приемаме, че някак си сме съсипани. А това изобщо не е вярно. Позволено ви е да дадете назад, ако от това имате нужда. Позволено ви е да разберете какво ви вдъхновява в различните етапи от живота ви.  Позволено вие допълнително време, когато се нуждаете от такова. Животът се предполага, че трябва да бъде зигзагообразен. Трябва да прилича на бъркотия, но красива бъркотия, която показва, че сте имали промени и растежи. Има ли сте възходи и падения. Слезли сте по една пътека, но сте решили да смените курса… вероятно поради куп причини. Такъв трябва да бъде животът. Животът е непрекъснато изживяване на на независими настоящи моменти и избори. Така че в каквато и ситуация да се намирате в момента, знайте, че може да се промени, ако искате. Промяната е до вас. Просто трябва да изберете нещо ново.

3. Да бъдете уязвими е опасно. – Всички ни е страх да кажем твърде много, да чувстваме твърде дълбоко, да покажем на хората какво всъщност те означават за нас. Любовта е уязвимост. Щастието е уязвимост. Рискът от това да бъдете уязвими е цената, която трябва да платите, за да да отворите себе си към красотата и възможностите. Да бъдете уязвими не означава да покажете само най-красивото нещо от себе си, а точно обратното – да покажете тези части, които бихте предпочели да останат скрити за света. Трябва да погледнете към света с честно, отворено сърце и да кажете: „Това съм аз! Приемете ме такъв какъвто съм или не ме приемайте изобщо!” Разбира се, че  е трудно съзнателно да избереш да бъдеш уязвим. Защо? Защото залогът е висок. Истината е, обаче, че нищо, което наистина си заслужава в този живот е сигурен залог.  Откакто любовта и щастието са се родили от желанието ни да бъдем уязвими – да бъдем отворени за нещо прекрасно, което може да бъде отнето от нас - когато се скрие от вашата уязвимост, вие автоматично се скривате от всичко, което някога сте искали в живота си.

Не на последно място запомнете, че ако се борите с някоя от тези точки, не сте сами. Много от нас са точно там с вас, работят усилено, за да се чувстват по-добре, мислят по-ясно, и живеят без главоболия и стрес.

Ейнджъл Черноф за marcandangel.com