Изкуството на уважителното несъгласие

Когато стане дума за най-важните ценности, които човек следва, проучване на Gallup News от 2024 г. установи, че 80% от възрастните в САЩ смятат, че американците са силно разделени – рекордно високо ниво. Празничните събирания често създават почвата за дискусии, които се превръщат в спорове, особено за политика. Въпреки че би било хубаво всички да се разбират, не трябва да се забравя, че хората могат да защитават различни позиции без да се стига до прояви на неуважение.

„Не е необичайно да видите агресивни и злобни реакции. Но това е ненужно. Можете да имате различно мнение, но не е нужно да атакувате човека“, казва Джон Гордън, съавтор на „Difficult Conversations Don’t Have to be Difficult“.

Започнете със себе си

За да изразите несъгласие, без да стигате до омаловажаване на чуждата позиция, Гордън съветва първо да поговорите със себе си: „Как звучите? Как се представяте? Каква е целта ви – да бъдете осъдителни или да насърчите промяна? Идва те ли от място на признателност и приемственост?“

„Ако идвате от място на болка, взаимодействието ще бъде отрицателно. Ако идвате от място на изцеление, то ще бъде положително“, добавя той.

По думите му човек може да подходи агресивно, ако смята, че другите по една или друга причина не му обръща внимание. „Може би не сте се чувствали чути или видени. Тогава може да подходите от място на болка. От място на изцеление обаче може да вникнете  себе си и да видите, че имате какво да предложите. Може да видите собствената и стойност и да не търсите утвърждение от другите“, обяснява Гордън.

След като започнете да разпознавате собствената си стойност, другите също ще започнат да я виждат, категоричен е той

Подходете човешки

След като разберете как да взаимодействате най-добре с другите, променете начина си на мислене, възприемайки противната страна като личност, а не просто гледна точка.

„Може да не сте съгласни и може дори да мислите, че идеята му е идиотска. Но можете да оцените човека и намерението, от което идва идеята му“, казва Гордън.

Гордън нарича този начин на мислене „малко его, голяма мисия“. „Вашето его е по-малко от мисията и работата, които искате да вършите заедно“, обяснява той. „Ние съществуваме, за да постигнем нещо велико заедно. Може да е бизнес начинание или приятелство".

Следвайте правилата на комуникацията

Трудните разговори не трябва да са трудни, ако има ясни правила на комуникация, казва Гордън. Когато водите дискусия, не губете от фокус уважението и взаимоотношенията между хората.

„Уважаването и връзката са важни, но това не означава, че не трябва да изразявате мнението си и да споделяте как се чувствате. Когато го правите обаче, кажете истината си с любов. Кажете истината си, но по конструктивен начин“, съветва той.

Например, можете да кажете: „Оценявам казаното и разбирам какво предлагаш. Просто не съм съгласен с мнението ти по този въпрос. Имам различна гледна точка. Ето защо виждам нещата по този начин…“

След като споделите причината да гледате на нещата по определен начин и  същността и намерението зад нея, признайте другия човек и това, в което вярва. Неговата истина може да е различна от вашата и разбирането как той е стигнал до това мнение може да ви помогне да разберете защо прави нещата, които прави.

Можете да контролирате как реагирате и отговаряте, но не можете да контролирате другия човек. В един момент той има избор – да приеме позитивната ви нагласа и да се примири с това, че имате различно мнение. Другият вариант е да спори с вас и да опита да ви убеди да отидете на негова страна.

„Не всеки ще се съгласи с вас. Често искаме да се убеждаваме един друг, вместо да се изслушваме и чуваме. Нека не се опитваме да се убеждаваме непрекъснато. Нека също се чуем. Нека разберем защо хората се чувстват така, както се чувстват“, казва Гордън.

„Да се съгласим, че не сме съгласни“ може да звучи тривиално, но когато споделяте своята истина и фундаментално виждате тема по различен начин, това е заключението, до което понякога трябва да стигнете, категоричен е той.

……………

Стефани Воза за FаstCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев