Възходи и разочарования по пътя на предприемача

Сам Шрайм сам си е шеф от близо 20 години. Той отвори собствена консултантска фирма, след като в миналото основава множество стартъпи. Ако можеше обаче да върне времето назад, 54-годишният Шрайм казва, че може би никога не би предприел тези крачки.

„Ако имах кристална топка, никога нямаше да направя това. Непрекъснато съжалявам. Поглеждам назад и виждам, че сега щях да печеля седемцифрени суми като консултант по мениджмънт, ако бях продължил да работя с големите фирми“, споделя той.

Да напуснеш работа, за да си станеш сам шеф, почти никога не е било по-популярно от днес. През 2022 г. например новите бизнес приложения в САЩ достигнаха най-високите си нива от 2004 г. насам, като през годината повече от 5 милиона нови фирми са започнали бизнес.

Но както се вижда от колапса на Silicon Valley Bank през март, който остави много малки фирми без достъп до основните им средства, да бъдеш основател на стартъп върви ръка за ръка с големи рискове и отговорности. Това кара много хора да съжаляват, че някога са се отказали от ежедневната си работа.

Шрайм е научил това по трудния начин през 2008 г., когато настъпи световната финансова криза. Тогава той е бил принуден да плаща заплати на екип от 15 души от собствените си спестявания. През този период той е натрупал множество безсънни нощи и огромни дългове. Стартиращите компании, които той по-късно основава, в крайна сметка се провалят. И дори сега, като самостоятелен предприемач, съчетаващ консултации на свободна практика с писане на книги и разработване на информационни продукти, той често поглежда назад със съжаление, че просто не е останал на работата в голяма консултантска компания за мениджмънт в Бейрут.

„Моите приятели ми завижда. Но те не знаят през какво преминавам. Всеки предприемач поема рискове и светът има нужда от тях, но това не е лесен начин на живот“, казва той.

Не е необичайно реалностите на управлението на собствен бизнес да противоречат на очакванията, казва базираният в Обединеното кралство кариерен коуч Айеша Мъри. „Като собственици на бизнес, ние искаме да успеем, но често имаме нереалистични очаквания от самото начало относно броя на продажбите, доходите или границите между работата и личния живот“, посочва тя. „Ако сте имали успешна кариера, преди да започнете да работите за себе си, може да сте си изградили идеята, че каквото и да опитате след това, ще ви се получи“, добавя Мъри.

Към това се добавя рискът от сравняване на жестоката реалност, през която преминавате вие, с привидно розовата картина, която други хора рисуват онлайн с публикации в социалните мрежи за живота, който имат.

Такъв е бил случаят с Катрин Уорилоу, която създава своя собствена PR агенция през 2006 г. Погледнато отвън, нейното решение изглежда като стъпка в правилната посока. Все пак агенцията се превръща в успешен бизнес с топ клиенти.

„Аз така и не успях да се отърся от напрежението. Чувствах се претоварна и разтревожена през цялото време. Никога нищо не беше достатъчно добро“, разказва Уорилоу.

Стресът я е превърнал в „пълен маниак на тема контрол“, който управлява всяко действие на своя екип.

„Най-голямото ми погрешно схващане беше, че това да имам мой собствен бизнес е равносилно на свобода, че можеш да идваш и да си тръгваш, когато искаш, и да определяш собственото си работно време“, казва тя.

В действителност обаче Уорилоу е трябвало да напасне живота си около работата, тъй като клиентите са очаквали от нея тя постоянно да бъде на разположение.

Ето защо през 2015 г., след като получава предложение за работа от един от потенциалните  си клиенти, майката на две деца решава да се откаже от компанията. „Денят, в който реших да не продължа да бъда самостоятелно заета, вероятно беше един от най-добрите дни в професионалния ми живот. Имах чувството, че огромна тежест падна от плещите ми“, казва тя.

Сега като управляващ директор на туристическата компания daysout.com, тя казва, че се радва на много от свободите, които се е надявала да и донесе животът на предприемач. Тя може да пропусне някоя среща и приключи работа по-рано, за да се срещне с приятел на кафе.

Колкото до Шрайм, той засега продължава сам да си е шеф. Въпреки че е опитал да работи на пълен работен ден за голяма фирма през 2017 г., той просто не можа да направи прехода.

„Открих, че презирам идеята да имам шеф над главата, да се налага да се явявам на работа и да се справям с административни задачи“, казва той. Шрайм обаче признава, че тези елементи може би нямаше да го притесняват, ако просто никога не беше поел по пътя на предприемачеството.

Разбира се, има много истории за успех и много хора, които са доволни от предприемаческата си кариера и никога не биха погледнали назад. Въпреки всичко Шрайм е предпазлив относно насърчаването на всеки друг да следва неговите стъпки: „Всеки, който иска да направи този скок в предприемачеството, трябва да е наясно с възходите и паденията“.

………….

Меган Тейтъм за Би Би Си

Превод и редакция: Георги Георгиев