Когнитивната издръжливост на лъжеца: Как добрата памет е свързана с измамата

Измамата изисква допълнителни усилия от страна на мозъка и тук на помощ на лъжеца идват тези, които обикновено се смятат за полезни мисловни функции.

Измамата има сериозни последици: ако свидетел излъже при разпит, това може да доведе до неправомерна присъда, измамата по време на бизнес сделка - до големи финансови загуби, а в личното общуване лъжата заплашва с раздяла. Оказва се, че качествата, които обикновено помагат на хората да мислят по-ясно - когнитивна гъвкавост, голямо количество работна памет, издръжливост на ума - в ръцете на лъжците.

Колкото по-малко когнитивни ресурси имаме, толкова по-трудно е да се измамим

Например по-лесно е да измислите причина, поради която сте пропуснали бизнес среща, докато си седите вкъщи. Но когато шофирате в задръстване, е трудно да излъжете убедително. И това често е причината, поради която човек изведнъж казва истината. Всеки се справя с когнитивното натоварване по различен начин и затова склонността към лъжа е различна за всеки (някои хора изобщо не могат да лъжат). 

Нивото на когнитивните усилия, необходими за измама, е изследвано с помощта на експерименти като задачата "зарове под чаша", при която участниците са помолени да предвидят резултата от хвърляне на зарове или монети и след това да получат награда въз основа на точността на прогнозата. По този начин участниците смятат, че организаторите се доверяват на думите им. Както се очакваше, играчите бяха по-честни при ограничения във времето или при едновременното изпълнение на друга задача.  Хардуерните изследвания потвърдиха тези резултати: именно лъжата, а не истината, повишава активността във фронталните и париеталните дялове на мозъка. 

В друг експеримент на участниците бяха представени двойка идентични изображения, които имаха една, две или три незначителни разлики. В същото време на хората било казано, че всяка двойка изображения съдържа три разлики. При всеки опит участниците били помолени да разгледат двойката изображения и да посочат дали могат да открият и трите разлики; утвърдителните отговори били възнаграждавани. Установено е, че активността в областта на мозъка, която реагира на награди, е свързана с това колко често хората лъжат по време на задачата. Установена е и повишена активност в областите, свързани със самореференциалното мислене. Изследователите интерпретират тези резултати като доказателство, че за хората е важно да поддържат приличен морален облик в собствените си очи. 

Такива експерименти обикновено включват обикновена измама. Но доколко по-сложните лъжи натоварват мозъка ни? Вероятно много. Да кажем, че измамата в автобиографията и последващото поддържане на правдоподобността на тази лъжа в продължение на дълъг период от време би се оказало много уморително. 

Способността да се лъже добре може да зависи от индивидуалните различия в когнитивните процеси, включително обема на работната памет. Работната памет се отнася до системата, която отговаря за временното съхраняване и обработване на информация за поддържане на текущите когнитивни процеси. Именно тази система на паметта ни позволява временно да запомним поредица от цифри при набиране на телефонен номер, да извършваме математически изчисления или да поддържаме в главата си въпрос, на който все още не сме формулирали отговор. За да лъжете убедително, са ви необходими способности, зависещи от паметта.

Създаването на правдоподобна история 

Например лъжецът трябва да създаде правдоподобна история, като същевременно избягва да бъде повлиян от правдивата версия на събитията. Изследванията показват, че хората с повече работна памет се справят по-добре с многозадачната работа и по-успешно потискат стандартните отговори в полза на по-обмислени и взискателни.

Освен това лъжецът трябва да вземе предвид значението на второстепенните детайли и информацията, която вече е известна на събеседника. Например, за да излъже убедително при разпит, е необходимо да измисли такава версия, която да съответства на данните, с които разполага следователят. За целта е необходимо да се определи какво точно знае опонентът и на какви лъжи е вероятно да повярва (или да не повярва). Съществуват доказателства, че хората с висок капацитет на работната памет могат по-добре да възприемат гледната точка на другите и по-ефективно да проследяват противоречивата информация. Тези умения позволяват на лъжците да избягват несъответствията в измислените истории.

Децата и възрастните хора не лъжат убедително 

И накрая, лъжецът трябва да управлява своето вербално и невербално поведение, за да прикрие признаците на измама, като същевременно оценява реакцията на събеседника и поддържа правдоподобността на своята история. Нервното поведение, като суетене и избягване на контакт с очи, и речевите грешки, като заекване и нерешителност, често се разглеждат като признаци на нечестност. Високият капацитет на работната памет позволява на човека да сведе до минимум тези сигнали. Ето защо хората с намален капацитет на работната памет (напр. децата и възрастните хора) лъжат неубедително

Въпреки потенциалните когнитивни проблеми, свързани с лъжата, има основания да се смята, че нито неспециалистите, нито обучените полицейски служители имат добра интуитивна способност да разпознават измамата. Въпреки това някои подходи към поведенческия анализ могат да помогнат на наблюдателите да разпознават по-лесно и точно лъжите. Съдебните психолози проучват използването на високото натоварване на работната памет за откриване на лъжливи показания по наказателни дела.

Полиграфският тест, вероятно най-известният метод за откриване на лъжа, открива измама, като наблюдава физиологичната възбуда на лицето (сърдечен ритъм, показания на кожната чувствителност), когато отговаря на различни въпроси. Въпреки че има доказателства, че лъжата повишава възбудата, полиграфският тест не може да разграничи физиологичните реакции, предизвикани от възбуда, страх, стрес или измама, поради което мнозина смятат този метод за неточен. Подходът на когнитивното натоварване предлага алтернативен метод за доказателствено откриване на лъжата.

 Този метод се основава на предположението, че когато работната памет е натоварена, за заподозрения ще бъде по-трудно да прикрие признаци на измама. За тази цел разпитващият може да поиска от заподозрения да опише събитието в обратен ред или да отговаря на въпроси под натиска на времето. Разпитващият може също така да представи нови доказателства в края на разпита, като по този начин принуди заподозрения да коригира съответно показанията си.

В метаанализ в които е използван този подход, от 2015 г. се стига до заключението, че това е ефективен метод за откриване на лъжа. Ако увеличите когнитивното натоварване на лъжеца, той ще произведе повече поведенчески признаци на лъжа, като например вербални несъответствия, по-бавно време за реакция и намалени движения на тялото. Друг метаанализ през 2020 г. установи, че обучените наблюдатели са с 21-27% по-точни при разпознаването на лъжи, изречени в условия на високо, а не на ниско когнитивно натоварване. Очевидната ефективност на тази техника за разпознаване на лъжата подкрепя мнението, че процесите на работната памет са от съществено значение за успешната измама.

Като цяло изследванията по темата за лъжата показват, че способността и склонността към измама може да зависи не само от моралните качества на човека. За повечето от нас лъжата е психологическо предизвикателство, а когнитивните разходи в ежедневието често правят честността по-лесен вариант. Дори ако човек има причина да лъже, умът му обикновено е пестелив и се опитва да не хаби енергия без основателна причина. Високите когнитивни способности и ефективната памет се ценят по много причини, но изглежда, че ограниченията на тези системи са важен фактор, който кара хората да бъдат честни.

Източник: Psyche