Културни кодове: Силата на генетичния конфликт

Психологът Джесика Айърс разказва за това как гените могат да се конкурират помежду си и да оформят социални реакции

Хората обичат да мислят, че като биологичен вид имаме пълен контрол върху нашите решения и поведение. Но ако се разровите малко по-дълбоко, има сила, която е извън контрола на съзнанието. Той определя какво мислим и как се държим. Тази сила е в нашите гени.

От 50-те години на миналия век учените изучават влиянието на гените върху човешкото здраве. Това подтикна лекари, изследователи и политици да се застъпят за използването на точна медицина, така че диагностиката и леченето на болестите да бъде персонализирано. Това позволява бързото подобрение на самочувствието на пациентите.

Но до голяма степен влиянието на гените остава пренебрегнато

Изследването на Джесика Айърс се фокусира върху това как гените влияят на човешката психология и поведение. Има няколко конкретни начина, по които психолозите могат да използват теорията за генетичния конфликт, за да разберат по-добре човешкото поведение и потенциално да постигнат напредък в лечението на психологически проблеми.

Какво общо имат гените с това?

Теорията за генетичния конфликт предполага, че макар и гените да се сливат и ни правят това, което сме, те запазват маркери, които показват дали идват от майката или бащата. Тези маркери карат гените или да си сътрудничат, или да се борят помежду си, докато човек расте и се развива. Изследванията върху генетичните конфликти до голяма степен се фокусират върху бременността, тъй като това е един от малкото периоди в развитието, когато влиянието на различни набори от гени в даден индивид може да бъде ясно наблюдавано.

Обикновено майчините и бащините гени имат различни, уникални стратегии за растеж и развитие. От една страна, гените на мама и татко в крайна сметка намират начини да си сътрудничат, което води до нормален растеж и развитие. От друга страна, гените, които идват от родителите, се възползват, като тласкат развитието на плода да бъде в съответствие с това, което е оптимално за техия източник. Гените на майката се опитват да поддържат майката здрава, така че тя да има достатъчно ресурси за следващата бременност, докато гените на бащата печелят от факта, че плодът отнема всички ресурси на майката за себе си.

Ако обаче гените не могат да намерят компромис, това може да доведе до нежелани последици, като физически и умствени увреждания на детето или дори прекъсване на бременността. Някои учени предполагат, че гените дори действат в свой собствен интерес.

Въпреки че генетичният конфликт е нормално явление, неговото влияние на практика се игнорира в психологията. Една от причините е, че изследователите предполагат, че генетичното сътрудничество е от съществено значение за човешкото здраве и благополучие. Друга причина е, че повечето човешки черти се контролират от много гени. Например височината се определя от комбинация от 10 000 генетични варианта, а цветът на кожата се определя от повече от 150 гена.

Сложният характер на психологията и поведението затруднява да бъде определено уникалното влияние на даден ген, да не говорим за това от кой родител идва. Да вземем например депресията. Не само 200 различни гена влияят върху вероятността от развитие на депресия, но също така и околната среда, като насилие в детството и стресови събития в живота. Изследователите също са изследвали подобни сложни взаимодействия за разстройства, свързани със стреса и тревожността.

Синдромите на Прадер-Вили и Ангелман

Когато изследователите изучават генетичен конфликт, те са склонни да се съсредоточат върху връзката му с болестта, неволно потвърждавайки влиянието върху психологията.

По-специално изследователите са разгледали силни изяви на генетичен конфликт, като например когато влиянието на един набор от родителски гени е напълно изразен и друг набор е напълно потиснат, и как това е свързано с промени в поведението на хора със синдром на Прадер-Вили и Синдром на Ангелман.

Синдромите на Прадер-Вили и Ангелман са редки генетични заболявания, засягащи съответно приблизително 1 на 10 000 до 30 000 и 1 на 12 000 до 20 000 души по света. Понастоящем няма дългосрочно лечение на тези заболявания. Тези синдроми се развиват при пациенти, при които липсва едно копие на ген на хромозома 15, което е от съществено значение за балансирания растеж и развитие. Тези, които наследяват само версията на гена на бащата, развиват синдром на Ангелман, а тези, които наследяват само версията на гена на майката, развиват синдром на Прадер-Вили.

Физическите признаци на синдрома на Ангелман включват тежки забавяния в развитието, умствена изостаналост, затруднено движение, проблеми с храненето и прекомерна усмивка. Физическите признаци на синдрома на Прадер-Вили включват намален мускулен тонус, затруднения в храненето, хормонални дефицити, нисък ръст. Тези заболявания са едни от редките случаи, при които ефектът от един липсващ ген може да бъде ясно проследен. Въпреки че синдромите на Ангелман и Прадер-Вили са свързани с проблеми с езика, когнитивните функции, храненето и съня, те също са свързани с явни различия в психологията и поведението.

Например, децата със синдром на Ангелман се усмихват, смеят и като цяло търсят социално взаимодействие. Поради това те лесно получават топлина и подкрепа от другите.

Децата със синдром на Прадер-Вили, от друга страна, страдат от гневни избухвания, тревожност и имат затруднения в социални ситуации. Това поведение е свързано с повишени трудности за майките в ранните етапи от живота на детето, което потенциално забавя времето, когато майката може да има друго дете. Следователно това увеличава достъпа на първото  дете до ресурси като храна и родителско внимание.

Генетичен конфликт в психологията и поведението

Синдромът на Ангелман и синдромът на Прадер-Вили подчертават значението на изучаването на влиянието на генетичния конфликт върху психологията и поведението. Изследователите са документирали разликите в темперамента, общителността, психичното здраве и привързаността при тези разстройства.

Разликите в психологическите процеси между тези синдроми са сходни на предполагаемите ефекти от генетичен конфликт. Той влияе върху привързаността, като определя отзивчивостта и чувствителността на връзката родител-дете чрез разликите в поведението и потребностите от ресурси. Тези взаимоотношения започват да се формират в утробата и помагат да се установи как бебето ще реагира на различни социални ситуации. Въпреки че тази настройка на реакцията започва на чисто биологично ниво в утробата, тя води до уникални модели на социално поведение, които влияят на всичко - от това как се справяме със стреса до личностните ни черти.

Доколкото повечето учени не отчитат влиянието на генетичния конфликт върху човешкото поведение, голяма част от тези изследвания остават теоретични. Налага се изследователите да търсят прилики между отделните поведения, за да разберат как биологичният процес на генетичен конфликт влияе върху психологическите процеси. Изследването на синдромите на Ангелман и Прадер-Вили е само един пример за това как използването на концепцията за генетичен конфликт в психологическите изследвания може да позволи на учените да изследват биологичната уникалност на нашите личности.

Източник: The Conversaton