Нужно ли е да обичате работата си?

Дискусиите относно ролята на работата в живота ни често водят до разделение на на два лагера. „Прави това, което обичаш, и няма да работиш нито ден в живота си“, твърди едната страна. „Работата просто трябва да плаща сметките“, пък е позицията на другата

Първата школа на мислене е пример за „вътрешна мотивация“. Тук удоволствието от работата заради самата работа е достатъчно мотивиращо, вместо да се разчита на външни награди като пари или похвала. И макар че е чудесно да обичаш работата си, последните изследвания показват, че това може да стане проблематично, когато вътрешната мотивация се счита за морално превъзхождаща другите мотивации.

„Когато неутралното предпочитание се натовари с морално значение, социалните учени наричат ​​този фен „морализация“, написа наскоро за The Conversation Миджонг Куон, доцент по мениджмънт на организационното поведение в Rice Business. „След като вътрешната мотивация се морализира, любовта към това, което правиш, се възприема не само като нещо приятно, но и като добродетелно.“

Проучване от 2023 г., съавтор на което е Куон, установява, че тези, които виждат вътрешната мотивация като добродетелна, гледат с пренебрежение и на други често срещани мотиви, като пари или признание. Дълбоко вкоренена в съзнанието на американската работна сила е идеята, че не е достатъчно просто да имаш работа, трябва и да обичаш тази работа. Ако не се идентифицираш с професионалните си постижения, то това е знак за някаква липса.

Въпреки че има много предимства на вътрешната мотивация, има и недостатъци в придаването на морална стойност на този начин на работа.

 Повечето работни места (да, дори тези, които обичаме) включват дълги периоди на досадна работа или по-малко приятни задачи. Когато вътрешната мотивация се превърне в морален императив, работниците може да се чувстват виновни, че не скачат от леглото с желание да стигнат до офиса всеки ден.

Това може също да доведе до прегаряне или до твърде дълъг престой в неподходяща роля, като същевременно се пренебрегват други важни житейски нужди.

Трябва да се отбележи и фактът, че много служители никога няма да изпитат този тип любов към работата си. Това не е морален провал; това е факт от живота. И все пак, изследователите откриха, че тези, които морализират вътрешната мотивация, са виновни и за налагането на това очакване на другите около тях.

В проучване сред близо 800 служители в 185 екипа, Куон и нейните колеги изследователи откриват, че служителите, които морализират вътрешната мотивация, са по-малко склонни да помагат на колеги, които смятат за по-малко отдадени, отколкото на тези, които възприемат като обичащи работата си. И

 въпреки това данни показват, че 79% от служителите в САЩ са неангажирани от работата – най-ниското ниво, наблюдавано от десетилетие. Масовите съкращения и стагниращите заплати само засилват това чувство, както и влечението към кариерния минимализъм, тъй като разочарованите работници вместо това запазват истинските си амбиции и страсти за дейности извън работно време.  В крайна сметка, защо да дават всичко на дадена роля, когато тя може вече да не съществува следващия месец?

 И все пак, вярата в идеала за вътрешна мотивация е много удобна за тези на върха на хранителната верига, които печелят от готовността на работника да се справя отлично, без обещанието да бъде справедливо възнаграден в замяна. Тъй като мнозина продължават да преоценяват ролята на работата в живота си, струва си да се има предвид, че да обичаш работата си  е привилегия, а не знак за морално превъзходство.

……………

Ийв Ъптън-Кларк за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев