Парадоксът на усилието: Защо комфортът не ни удовлетворява

Какво е „заместваща дейност“ и защо търсенето на трудности и врагове е едно от най-естествените човешки състояния

В един монотонен и комфортен свят хората често се занимават със заместващи дейности, за да задоволят първичните си желания. Това е „парадоксът на усилието“, който предполага, че намираме нещо стойностно в преодоляването на трудности. Като полагаме усилия и се стремим към трудностите, всъщност може да почувстваме по-дълбока връзка с нашата природа.

Мъжът преследва звяра, като стиска здраво копието си и диша бавно и равномерно. От скритото си място той вижда огромните зъби и мускули на звяра. Ще бъде труден лов. Може би ще е последният му. Като прогонва страха, мъжът изскача от храстите и с всичка сила забива копието в гърба на звяра. Издава първичен рев и клати глава с дива енергия. Остри нокти се забиват в бедрото на мъжа, но раната не е дълбока и той отстъпва назад, за да види как убитото животно кърви до смърт. Ловът приключва.

Минаха 200 000 години и сега четете тази статия. Удобно и топло ви е, имате добро легло, в което да се приютите. Наблизо има магазин за хранителни стоки с голямо разнообразие от продукти. Имате антибиотици, хладилник и телевизор. Никога в историята на човечеството, хората не са се чувствали толкова комфортно.

Но човешкият дух не се калява с лежане на дивана. Изобретателността на Homo sapiens не се е развивала в заседателни зали със стъклени стени. Нашите огромни запаси от смелост, издръжливост и сила не са създадени, за да изпращаме анонимни заплахи на непознати чрез Twitter. Ние сме вид, който търси приключения, в свят, където приключенията могат да бъдат твърде опасни.

Склонност към трагедии и стремеж към смърт

Има нещо, което не е съвсем свойствено за хората. Други животни се стремят да намерят постоянство в порядъка на нещата. Те търсят идеални условия и се задоволяват с това, което имат, докато тези условия не се променят. Хората не обичат да стоят на едно място. Дори в условия, предназначени да направят живота ни възможно най-комфортен, ние пак оставаме неспокойни.

Зигмунд Фройд нарича това „влечение към смъртта“. Някаква част от самите нас се нуждае от самопровокиране и война. Това е странното желание да срутиш пясъчен замък или да видиш как най-щастливата двойка се разпада. Тази част от човешката природа иска да лъже, мами, обижда, оскърблява и след това да гледа как всичко гори и се разпада, просто защото така е по-интересно. За философа Славой Жижек това желание за експлозия (или изригване) е отличителният белег на свободата или поне на необходимостта да се чувстваш свободен. Както пише той, "влечението към смърт" като структура на самопровокацията, само по себе си е минимум свобода, поведение, което не е свързано с утилитарно отношение към оцеляването.

Недоволните хора са провокатори. Имаме нужда от враг, трябва да счупим нещо. Но според Ницше, в мирно време войнственият човек напада сам себе си. Ако нямаме конфликти или проблеми в живота, тогава ние ги създаваме. Когато няма какво да унищожим, ние разрушаваме себе си. Когато всичко е благополучно и идеално, няма как да не развалим това. Какви странни създания са хората!

Заместващата активност

Идеята се състои в това, че всъщност ние имаме енергия на ловец, която остава нереализирана в днешния свят. Именно тази енергия често води до това, което се нарича „заместваща активност“. Аристотел пише: „Човекът е звяр, който търси цел. Животът му има смисъл само в случаите когато се стреми към целите си“. И така, когато първоначалните цели на нашата природа са отхвърлени (когато вече не можем да се отдадем на нашите примитивни, долни желания), ние си измисляме заместващи. При отсъствие на реални проблеми, си измисляме нови.

Например, хората могат да се пристрастят към видеоигрите, за да намерят приключения, които нямат в реалния живот. Някой може да се захване с плетене или ръкоделие, за да компенсира липсата на производителност в други области на живота, като например в работата си. Можем да гледаме или играем спортове, които позволяват и насърчават първичния дух на състезание и агресия. Човек може да се наслаждава на определени телевизионни програми, защото те предлагат вълнуващо бягство от бледата, скучна реалност, която сме си създали. „Заместването“ е социално приемлив способ за освобождаване на тази енергия в свят, където тя е била забранена.

Усещането за сила

В книгата си „В диви условия“ авторът Джон Кракауер пише: „Колко важно е, не да бъдеш задължително силен в живота, а да се чувстваш силен, да изпиташ себе си поне веднъж и да намериш себе си в някое от най-древните човешки състояние. Идеята му повтаря основния постулат на философията на Ницше: „Всички живи същества притежават „воля за власт“. Ние всички, дълбоко в себе си, просто искаме да сме силни. Хората искат да постигнат целта си, но само след изпитания. На нас ни е нужно да проверим себе си и така да заемем първото място.

Има доказателства в подкрепа на тези думи. Хората, които предизвикват себе си, са по-малко склонни да страдат от депресия и тревожност. Междувременно „парадоксът на усилието“ гласи, въпреки че сме склонни да избираме по-мързеливия и по-лесен вариант, почти винаги се наслаждаваме на по-трудните задачи. Катерачите се наслаждават на катеренето, защото борбата прави целта по-възнаграждаваща отколкото издигането с хеликоптер до върха. Чувстваме по-ценни заработените пари, отколкото подарените ни.

Интересното е, че ние оценяваме не само резултата от усилията (например мебели, които сглобихме със собствените си ръце), но и усилията сами по себе си. Алпинистът Кели Кордес нарича това „развлечение от втори тип“ -  нещо, „което е ужасно, докато се случва, но пък е забавно да си спомняте за него след това“. Толкова много неща може да не са приятни в момента, защото са свързани с трудности и преодоляване. Ние обаче с умиление си спомняме такива моменти единствено заради положените усилия.

И така, всеки от нас има нужда да изпита себе си. Удоволствието от усилията не се ограничава до привидната радост от победата. Има и неопределимо удоволствие от самата борба. Това е факт, който трябва да имаме предвид следващия път, когато ни предложат да избираме между по-лесен или по-труден вариант. Да, може да изглежда твърде трудно, но през повечето време това усилие ще донесе дълбоко удовлетворение. В крайна сметка, в заместващото действие, насочено към битка, можем да се почувстваме и по-човечни.

Източник: Big Thing