Петте етапа на бърнаута и как да минем през всеки от тях

Дори преди пандемията и т.нар. „Голямо напускане“, благосъстоянието на служителите се бе превърнало в ключов приоритет в света на бизнеса и продължава да е такова днес. Едновременно с това обаче продължава да нараства тревожната тенденция все повече служители да съобщават, че страдат от бърнаут на работното място. Компаниите трябва да разберат този феномен, да оценят рискове и да бъдат целенасочени в действията за намаляване на бурнаута, за да защитят хората и бизнеса си.

Терминът бърнаут се използва за описване на чувство на претоварване на работно място (токсична работна среда, микромениджмънт, поемане на твърде много ангажименти или изискване да се направи повече с по-малко), но всъщност е по-сложно от това. Световната здравна организация признава прегарянето като форма на стрес, свързан с работата, който не е бил успешно управляван, въпреки че не се класифицира като медицинско състояние.

Има пет етапа на бърнаут, които хората и организациите трябва да оценят и след това да предприемат действия за смекчаване на прогресивно влошаващите се симптоми. Анализирането на рисковете от прегаряне е важно за всички компании, но особено за тези във високорискови индустрии като строителство, производство, хотелиерство и транспорт, където произтичащата от това намалена ефективност, способност за вземане на решения и пропуски в преценката могат да бъдат фатални

Първи етап: Фаза на медения месец

Когато се захващате с нова работа е обичайно и дори предсказуемо да изпитвате леки пристъпи на стрес. Стресът идва с новото голямо предизвикателство или напредък в кариерата, но повечето хора са склонни да се справят добре в тази фаза, докато свикват с ролите си. Ръководителите на компаниите трябва да осигурят ясни очаквания, възможности за придобиване и усъвършенстване на умения, ресурси за поддръжка и пропорционално ниво на автономност, за да помогнат на служителите да управляват рисковете от прегаряне на това ниво.

Втори етап: Първи наченки на истински стрес

Тази фаза може да се прояви по различни начини, включително под формата на тревожност, раздразнителност, умора или дезорганизация. Служителите трябва да приоритизират своите решения като стратегически, значими или бързи и да отделят подходящо време за оценка на всеки тип. От помощ може да бъде медитативно „дишане в кутия“  - техника за задържане на вдишването и издишването. При нея се редуват четири секунди за вдишване, след това четири секунди задържане и четири секунди за издишване. Упражнението се повтаря три пъти, а асоциацията с кутията е, че все едно  изграждате кутия с дъха, където дължината на „стените“ е четири секунди. Ръководителите на компаниите могат да оценят наченките на стрес сред служителите чрез редовни проверки като срещи на четири очи, както и с целия екип. Емпатичното слушане е от ключово значение за смекчаване на стреса в този момент. Има също така възможности за лидерите да премахнат работните пречки, като например да намалят броя на изпратените имейли, да подобрят яснотата на стратегията и да инвестират в уелнес семинари.

Трети етап: Хроничен стрес

Когато нивата на стрес нарастват по-бързо и по-често, рисковете за психическите и физическите последици за здравето се увеличават и служителите могат да достигнат опасна повратна точка. Високите  нива на текучество на служители, по-дългите цикли на наемане и променящите се работни изисквания могат да натоварят останалите служители с твърде много задачи и решения за вземане. Яснотата и фокусът, от които се нуждаят, за да вземат разумни бизнес решения или да изпълняват задачите с безопасно, намаляват, тъй като стресът преминава в когнитивно претоварване и умора при вземане на решения. Преди служителите да ескалират до тази фаза, лидерите на компанията трябва да дадат приоритет на основната работа, да прецизират обхвата на проекта и да подсилят съответното обучение за риск и безопасност, вместо да принуждават персонала да прави повече с по-малко. Компаниите могат да направят значителни подобрения чрез приемането на технологии и автоматизация. Инвестирането в цифрови платформи, които свързват вашите екипи, автоматизират работните потоци, осигуряват комуникация и помагат за управлението на инциденти, може да облекчи тежестта на хроничния стрес и да позволи на екипите да се съсредоточат върху това, което е важно. Тези, които изпитват хроничен стрес, трябва да потърсят професионални медицински услуги.

Четвърти етап: Истински бърнаут

Ако служителите наистина достигнат точката на прегаряне (не по начина, по който терминът обикновено се използва твърде често), те могат да изпитат много по-критични симптоми като цинизъм и силен песимизъм относно работата си, чувство на некомпетентност, неоправдани страхове, силно желание за бягство или самоизолация и други сериозни физически състояния. Тези силни промени в поведението могат да увеличат вероятността от злополуки на работното място, наранявания, спорове и насилие; могат да доведат до влошена способност за вземане на решения, както и избягване на решения; заобикаляне на протоколите за безопасност или импулсивно поведение (като напускане на работа). Служителите, достигнали този етап могат да представляват опасност за себе си, за другите и за цели проекти. Това означава, че действията закъснели и трябва да бъдат бързи.

За хората, които изпитват истински бърнаут, е време да се погледнат в огледалото и да се запитат: „Това наистина ли е работата и компанията за мен?“. Истинското прегаряне може да е резултат от липса на граници на работното място, угаждане на хората, поемане на твърде много задължения или искрена неприязън към работата.

Как се държите на работното място, дали се възползвате от силните си страни, дали имате способността да делегирате работа и дали всъщност харесвате работата си, са факторите, които имат пренасочи прегарянето към ускоряване или пък да обърнат негативната тенденция. За компаниите прегарянето може да бъде смекчено с по-добро стратегическо планиране и организационни здравни ресурси.

Пети етап: Постоянен бърнаут

Тази най-тежка фаза на прегаряне настъпва, когато нечии вредни физически и емоционални симптоми се затвърдят до такава степен, че започват да влияят на качеството на живота. Това се проявява под формата на хронична тъга или депресия, умствено изтощение, ниска самоефективност и, в по-лошите случаи, като суицидни мисли. Оставени без контрол, последствията от постоянното прегаряне могат да бъдат опустошителни както на индивидуално, така и на организационно ниво.

Компаниите трябва да създадат безопасни, разнообразни, приобщаващи работни пространства, ръководени от добре обучени, съпричастни лидери, които да подкрепят служителите. Високите нива на постояно прегаряне изискват направата на оценка на лидерството, бюджетите, работните процеси, технологии и др. Белите и сините якички на всички нива на умения имат много повече възможности днес и не се задържат около организации, където постоянното прегаряне е преобладаващо. Нивото на инвестиция, което може да е необходимо за намаляване на постояннот прегаряне, може да се използва много по-ефективно в по-ранните етапи на този цикъл за подобрено планиране, персонал, инструменти и програми за уелнес.

Прегарянето не трябва да бъде опустошително или постоянно. Не само е възможно човек да изпита прегаряне на работа, която харесва и иска да запази, но за някои хора и компании това се превръща в катализатор за много необходими промени в лидерството, културата, възнагражденията, комуникациите, технологичните инвестиции и начините, по които се извършва работата. Това, което е ясно е, че има степени на лична и корпоративна отговорност при управлението на рисковете от прегаряне и че всички ние трябва да бъдем съзнателни в разработването на смислени решения, за да защитим себе си и бизнеса.

…………………..

Принсес Касълбери, собственик и главен консултант в Castle Risk & HR Consulting, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев