Правилото за 85% учене: Колко усилия са необходими, за да се овладее дадено умение

Когато си поставяте цели, търсете златната среда, съветва писателят и предприемач Скот Йънг

Изглежда, че ученето е оптимално както за хората, така и за машините, когато е успешно в около 85% от случаите. Скорошно проучване установява, че има оптимална точка, в която ученето не е твърде лесно, но не е и твърде трудно, а самият процес протича  сравнително бързо. И тази точка бележи границата между  оптималната степен на погрешност при учене, която е около 15,87 % и обратно, оптималната точност на учене, която е около 85 %.

Трудно е да разбереш какво трябва да се подобри, когато винаги постигаш успехи.  Както и няма как да знаете какво работи, ако винаги се проваляте.

Само когато смесваме успеха и неуспеха, можем да видим разликите между добрите и  лошите стратегии.  Тези констатации се вписват добре в концепцията за 80% успеваемост, установена от Барак Розенщайн в проучване на успешните училищни класове, въпреки факта, че изхождат от съвсем различна теоретична база.

В процеса на проучване на знанията по математика в четвърти клас е установено, че в класовете на най-успешните  учители правилните отговори са средно 82% , докато тези на учениците на по-малко успешните  учители - 73 процента.

Високият процент верни отговори по време на обучението под ръководството на учителя, също води до по-високи на самостоятелна работа. Проучването показва също, че оптималният процент на успеваемост за подобряване на академичните резултати е около 85%. Това показва, че учениците усвояват материала, но и се сблъскват с трудности.

Как да прилагате правилото за 85%

Представете си, че се подготвяте за тест, като решавате практически задачи. Използвате различни ориентири, за да подобрите успеваемостта си. Най-лесният начин за решаване на задачите е да отворите учебника и да имате пред себе си готовите решения. Най-трудният вариант - да имате задачи, подобни на тестовите, при затворен учебник.

Правилото за 85% предполага, че трябва да прецизирате количеството на ориентирите, които използвате, в зависимост от процента на успеваемост. Ако сбъркате повече от една задача от пет, трябва да потърсите допълнителна помощ. Ако решите правилно почти всички задачи, е време да увеличите нивото на трудност.

При много умения задачите се оценяват по скала за трудност. Например такива нива има при упраженията за пиано. Ски пистите се категоризират от зелено до двойно черно. Езиковите упражнения варират от прости поздрави до разгорещени дебати. Правилото за 85% предполага, че растежът ще бъде максимален, ако практикуваме задачи, в които успяваме в около четири от пет случая.

Точният процент варира в зависимост от задачата. Четенето на чужд език изисква да разбирате около 95% от думите, за да не бъде безумно натоварващо.
Разбира се, част от количествената двусмисленост се дължи на това, че "успехът" се определя по различен начин. Ако не успеете да разберете 20% от думите в даден текст, това не означава, че автоматично, че разбирате 80% от текста, а по-скоро около 10 %. По същия начин, ако при каране на ски падате в 20% от случаите, няма да стигнете много далеч без травми.

При все това смятам, че това правило предлага доста добри евристични методи. Ако успявате при всеки опит, значи трудността не е достатъчно висока за усъвършенстване. Ако не успявате през повечето време, то тогава, до прогрес ще ви доведат по-малките и по-управляеми задачи.

Обяснение на правилото за 85%

Съществуват много теории за оптималното учене и всички те сочат една златна среда на трудност - не прекалено лесна, но и не прекалено трудна.

Теорията на Лев Виготски за зоната на близкото развитие гласи, че задачите, с които не можем да се справим сами, но можем да изпълним с чужда помощ, са максимално полезни.

Уолтър Кинч предлага подобен подход към разбирането на текст. В едно изследване участниците четат една от двете версии на даден текст. Първата е написана така, че да е максимално лесна за разбиране, с пълни обяснения и подзаглавия, указващи организацията на текста. Вторият вариант нямал никакви помощни средства и изисквал от учениците да прилагат изводи, за да разберат смисъла на текста.

При тестовете, в които въпросите са задавани директно по отношение на текста, учениците както с високо, така и с ниско ниво на фонови знания се справят по-добре. При тестовете обаче, изискващи изводи или решаване на проблеми, учениците с по-високи фонови познания се справят по-добре от учениците с по-ниски фонови познания.

Тези резултати отговарят модела, според който не се изразходват много усилия за създаване на мисловен шаблон на съдържанието, ако в текста се говори за нещо, което можете лесно да разберете. В тези случаи по-силните затруднения са полезни, защото усилията, които създават, принуждават да се извличат фонови знания.

Моделът на Андерс Ериксон за съзнателно практикуване гласи: когато уменията станат автоматични, ние се спираме на нивото на способност, което е далеч под нашия потенциал. За да противодействаме на това, трябва да се върнем към целенасочената фаза на учене. Това може да стане чрез избор на по-предизвикателни задачи или поставяне на по-високи цели за изпълнение.

Теорията на Робърт Айзенберг за придобитата трудолюбие предполага, че трудността също играе роля за мотивацията. При един експеримент на една група от изследваните лица били дадени трудни ребуси. Друга група била внимателно съпоставена с първата група като получавала лесен ребус за всеки въпрос, на който първата група е отговорила правилно и нерешим при грешен отговор.

По този начин и двете групи са имали сходни нива на успех, но много различни очаквания за ролята на усилията. Усилената работа на първата група често се отплащала, а на втората - никога. При последващата задача членовете на първата група упорствали по-дълго от членовете на втората група, което предполага, че те са се научили да работят усърдно върху подобни пъзели.

Придобитото усърдие навежда на мисълта, че успехът при решаването на трудни задачи е възнаграждаващ, докато неуспехът е демотивиращ. И отново: златната среда на трудността е там, където работим върху проблеми, които са едновременно решими и достатъчно трудни, за да стимулират бъдещи усилия.

От блога на Скот Йънг