Токсична позитивност

„Трябваше да споделиш това с мен по-рано! Щях да те посъветвам да бъдеш по-корава и да защитаваш себе си. В крайна сметка, това, което не те убива, те прави по-силен!“.

Тези думи дойдоха от устата на моя бивша колежка, след като ѝ споделих истинската причина да напусна компанията. А именно, че не мога да издържам повече да работя за токсичен шеф, който ме тормози. Не можех да спя и бях отслабнала значително. Моята работа и шеф оказваха негативно върху психическото и физическото ми благополучие.

Предвид всичко това отговорът на моята бивша колежка бе равностоен на някаква мотивираща фраза от бисквитка с късмети, вдъхновяващ цитат от Instagram или банален съвет от книга за самопомощ. Тя отговори с прояви с токсична позитивност в момент, когато търсех истинска подкрепа.

Много от нас са подложени на силен стрес по време на работа. Редица станаха жертва на съкращения, а останалите трябва да правят повече с по-малко ресурси. Други трябваше да приемат намаление на заплатата, а четвърти бяхме принудени да изпълняват роли и задачи, за които никога не сме се записвали. И някои от нас работят за токсични шефове или с токсични колеги, без да се вижда начин за излизане от тази неприятна ситуация.

Токсичната позитивност е идеята, че без значение колко лоша или стресираща е ситуацията, без значение колко трудни са обстоятелствата, можете да я промените, стига да подхождате към нея с позитивно отношение и мисли. Когато практикуваме токсична позитивност, ние възлагаме хората отговорността да издържат на тормоз и да намират начин да си вършат работата въпреки токсични, нефункционални и счупени структури и системи. По този начин ние нито предоставяме състрадание или емпатия, нито оставяме място за изразяване на негативни емоции. В крайна сметка токсичната позитивност не ни позволява да адресираме истинските проблеми, които засягат работниците.

Като лидери, има няколко неща, които може да направим, за да спрем да практикуваме токсична позитивност на работните си места:

Просто слушайте

Твърде много от нас са обучени да говорят непрестанно. Когато хората ни имат достатъчно доверие, за да споделят болката, която изпитват, те търсят пространство и подкрепа, за да изразят своята уязвимост. Те искат да бъдат чути. Позволете на хората да споделят това, което преживяват. Това означава да не запълвате пространството с думите си, а просто да слушате. Не правете прибързани преценки или заключения.

Ако се чувствате неловко заради продължителна тишина или ако човекът е емоционален, трябва да устоите на желанието да започнете да говорите. Достатъчно е да кажете нещо от рода на: „Не бързай“ или „Тук съм, за да слушам“, „Благодаря ви, че ми се доверихте“. Ако искате да изразите вербална подкрепа, кажете, покажете, че в действителност слушате внимателно това, което другия човек ви казва. Предлагането на невербални жестове като накланяне, осъществяване на зрителен контакт и кимане също са признаци, че не сте разсеяни и слушате активно.

Не бързайте с даването на съвети

Някои хора често прибягват до фрази като „Времето лекува всички рани“ и „Бъдете благодарни за това, което сте научили“. В много случаи това са примери за токсична позитивност.

Мнозина от нас са били научени да използват тези фрази и други от този тип от много ранна възраст. Може неволно да отговорим с тях в опит да бъдем полезни или да пристъпим към решаване на проблеми.

Важно е обаче да се отървете от нуждата да отговаряте веднага със съвет. Като реагираме с токсична позитивност, ние свеждаме до минимум и дори можем да отхвърлим опита на другия човек. Не оставяме място за неговите негативни емоции. Ние също така предоставяме фалшиви уверения, когато ситуацията, в която могат да се намират, може да е извън негов контрол.

Предложете подкрепа

След като сте дали на хората време да споделят чувствата си, не забравяйте да предложите помощ и подкрепа. Можете да кажете: „Много съжалявам, че това ти се случва. Как мога да ти помогна?", „Какво мога да направя за теб?“ или „Има ли нещо, което мога да направя в момента?“

Уверете се, че следвате техния пример и че предлагате идеи за намиране на решение, само ако те са отворени към това. Те може да се нуждаят от подкрепа за намиране на начин да говорят със своя мениджър или пък с обмисляне на техните задължения и отговорности. Може би дори се нуждаят от помощ при работата по своето резюме и профил в LinkedIn, за да започнат да търсят нови възможности за работа. Ключът е да бъдете искрени в предложението си да им помогнете, да ги подкрепите по какъвто и да е удобен за тях начин и да гарантирате, че ще продължите с вашата помощ и подкрепа.

…………

Мита Малик за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев