Светът преди появата на смартфоните и дали тогава се случваше нещо

Писателят Ян Богост е убеден, че във времената преди смартфоните хората не прекарваха свободното си време в изграждане на социални връзки или самоусъвършенстване, а търсеха начини да запълнят празнотата.

През 2000 г. си купих телефон RIM 957, първото ми BlackBerry. В реално време той приемаше електронни писма, изпратени на моя служебен акаунт. При получаване на писмо телефонът мигаше със светлинка и вибрираше като пейджър. Бръмчеше непрекъснато. Ако се постави директно върху масата, вибрацията резонираше през камъка и дървото и по този начин обясняваше на цялото околно пространство: „Пристигна съобщение!“

Усещането понякога е как безлично и студено, сянката на бъдещето надвисва над настоящето. Нещо като творба на писателя фантаст Хауърд Лъвкрафт. Така беше и с BlackBerry. Неговата способност да пренася цифрови събития в обикновения свят, дори когато не са необходими, постави началото на ерата на смартфоните, епохата на постоянен онлайн живот навсякъде и за всеки.  Тогава още не беше настъпила тази ера. В онези дни новото устройство

беше главно в ръцете на ръководители, държавни служители и важни хора.

(Аз принадлежах към последните, защото изработвах софтуер). Колегите ми и особено съпругата ми, бяха отблъснати от безкрайния звук - бъзз-бъзз и натрапчивото ми желание веднага да се втурна и да грабна устройството.

През следващите години продължих да използвам телефони с клавиатури, докато в крайна сметка те бяха заменени от iPhone. Спомням си, че използвах Palm Treo в метрото и BlackBerry по време на обяд, през по-голямата част от 2000-те години. Но не мога да си спомня как прекарвах свободното си време предишните години на тези места - в метрото, по време на обяд или по всяко друго време на деня, между различните ми задачи. Буквално какво правехме? Не мога да си спомня....

Някои неща се възстановяват лесно. Електронната поща започна да идва на вашето работно бюро, тоест не сте я получавали по време на обяд или след излизане от офиса. Електронни карти съществуваха, но преди да отидете някъде, трябваше да разпечатате схема на маршрута. Снимките бяха по-рядко срещани във всекидневието, нямаше социални мрежи, където човек може да ги качва. И тогава някои телефони имаха камери, но те бяха ужасни, а автономните цифрови фотоапарати все още бяха скъпи и се използваха предимно за създаване на изображения за печатнте издания.

Добре, но как са прекарвали времето си хората, на какво са обръщали внимание и как са се ориентирали в света, преди да използват смартфони? Отговорът на този въпрос изглежда важен, тъй като се предполага, че използването на смартфони е вредно. Той често е споменаван като причина за тревожност, депресия и компулсивни разстройства и въпреки това почти всеки използва тези устройства в прекомерен и нон-стоп режим. Смята се също, че смартфоните ни откъсват от света и пречат на общуването ни един с друг. Вместо да се насладят на обяда си или на туристически атракции, хората им правят снимки, често за да спечелят одобрението на приятели, които също използват смартфони. Социологът Шери Търкъл веднъж се оплака, че тези устройства насърчават хората да живеят „сами със себе си“.

Помолих няколко приятели на средна възраст да си спомнят как са живели навремето, когато бяхме по-близо един до друг, и да споделят какво са правили тогава.

— Какво, по дяволите, правех тогава? - отвърна един от тях.

В разговорите успяхме да възстановим някои фрагменти от детството. Това бяха играта на баскетбол в двора на училището, раздаването на бележници в класната стая или прекарване на времето в търсене на приятели, с които пак да правите същото – да прекарвате времето си заедно. Но убягва на паметта ни същината на природата на нашия опразнен живот в зряла възраст. Дори сърфирането в ранните дни на интернет, предшественика на днешният скролинг, беше уморително поради бавната връзка. Други неща също отнемаха повече време - изучаване на хартиената карта преди пътуване, търсене и след това разговор с продавача за избор на домакински уреди. Всекидневните задачи – висенето на опашка в супермаркета, чакането в задръстване, разходката с кучето. Това се случваше при различни обстоятелства. При това имаше и доста по-лоши варианти.

И тук идва смразяващото разкритие ! Не можем да си спомним какво сме правили, защото просто няма какво да си спомним. Не правехме нищо и това беше ужасно. Запълването на празнотата с някаква дейност се превърна в постоянно занимание. Разговорът по телефона предлагаше някакъв, макар и оскъден начин за това занимание. Телефоните бяха единственият начин да поддържаш връзка с приятели от разстояние. Те работеха изненадващо добре и местните разговори бяха предимно безплатни. Съветите, идеите и препоръките не бяха толкова лесно достъпни преди появата на интернет, така че можехте да се обадите на приятел или да потърсите от някого бизнес информация.

Но тогавашните телефонни разговори бяха подобни на социалния живот през смартфоните днес. Телефонните обаждания бяха също толкова полезни, колкото и текстовите съобщения. Хората ги използваха, за да отклонят мислите си от това, което се случва в дома или офиса им - точно както се използват текстовите съобщения днес. Едно телефонно обаждане запълваше празното време, дори помагаше за създаване на социална връзка. Освен това обажданията можеха да разрушат самите връзки, които поддържат, като натоварваха със заплащане разговорите на дълги разстояния. А старите телефони създаваха чувство за меланхолия и безнадеждност.

Телевизията беше друг начин за убиване на времето. Гледахме много. Шоута с игри, дневни сериали, ситкоми, вечерни новини - телевизорът беше винаги включен в домовете на всички, осоено ако нямаше хора. Но също и на летищата, в лекарските кабинети и дори в обществените перални. На някои железопътни и автобусни гари, малки телевизори, работещи с монети, бяха закрепени към подлакътниците на седалките като напомняне за копнежа за общуване, който хората изпитват, когато останат сами.

И ние търсехме развличаща информация, като прелиствахме страниците на вестници,

списания или каталози, които се оказваха под ръка. Точно като днешните смартфони - те по свой начин правеха възможно да се види нещо, което ни е интересно и което не бяхме виждали дотогава. А в същото време така убивахме времето си в очакване на следващото събитие. Периодичните печатни издания бяха в чакалните, на облегалките на самолетните седалки, на пейките в парковете. Безплатните вестници и списания бяха божи дар, когато нямаше други възможности, например докато чакаш за маса в ресторанта или ред в автосервиз. В свободното време, което сега сега прекарваме на телефоните си, хората тогава четяха всичко, което беше в обсега на погледа им - листовки, реклами в метрото, опаковки на кутиите със зърнени закуски, надписи по салфетките в ресторантите, етикетите за подправки....

В началото хората се подиграваха на социалните медии - на кого му пука за безсмислените дребни неща, които откриваш около себе си? Но в миналото ние отчаяно се интересувахме точно от такива неща, при това без да имаме алтернатива.

Не може е да се направи преоценка колко малко бяха възможностите за прекарване на времето, преди всички да имаме смартфони. Имаше безкрайни пространства от празно време пред вас - чакане на автобуса, връщане у дома или началото на следващото планирано събитие. Някой може да закъснее или да се забави, но нямаше известие за забавянето и вие гледахте през прозореца, с надеждата да видите поне някакъв знак за предстоящото пристигане на човек. И в противен случай единствено можехте да крачите напред-назад из стаята, да се обиждате или да се ядосвате и озлобявате.

Отчаянието, което съпровождаше това празно време, предполагаше и почти изискваше екзистенциална оценка на самия живот - абсурдно и безсмислено спокойно море, което никога няма да те отведе до желания бряг.

Склонността на моето поколение към неразположеност и депресии изглежда

е пряка последица от факта, че толкова често сме оставали сами със себе си без причина. Четем брошури за орална хигиена или етикети на флакони с  шампоан. Следяхме плавно въртящите се стрелки на часовника. Да, разбира се, възможни бяха и други, по-добри и по-полезни дейности, но само ако предварително знаехме точно колко време ни предстои да „убием“. При това къде и при какви обстоятелства. Но факт е, че никога не узнавахме това преди да е станало прекалено късно.

Преди появата на смартфоните хората не прекарваха свободното си време в социални мрежи или самоусъвършенстване. По принцип те страдаха от постоянна, безкрайна скука. Така че, нека не се оплакваме от времето, което прекарваме на смартфони, или поне не с този интензитет на оплакване, който сме избрали. Разбира се, вредно е да бъдете прекалено изкушени от безсмислени спорове или теории на конспирацията, пазаруване, привлекателни снимки или превъртане на новинарски канал, без да вдигате глава нито за минута. Пък било това на работа, чакалнята на зъболекаря или пък у дома. Но пък лошо беше и да страдаш от монотонност. Сега се случва твърде много от всичко, а преди...? О, преди, просто нищо не се случваше !

Източник: The Atlantic