Мозъци срещу мускули: има ли бъдеще физическият труд?

В свят, в който физическият труд се приема за незавидно дело, съвсем нормално е да се разрасне цяла индустрия, която да компенсира работата на мускулите. Риалити предаванията за яки дървосекачи, шофьори на камиони, сондажници, имат огромен рейтинг. Собствениците на технологични гиганти обаче остават зависими от електротехници, механици и градинари. Какво е това зрънце във физическия труд, което въпреки ускореното развитие на високите технологии го прави незаменим и в някои отношения  - дори привлекателен?

Колкото по-малко, толкова по-добре?

Виктор Дейвис Хансън е научен сътрудник в Станфордския университет и разглежда този въпрос в статията си „Мускулите в епохата на мозъка“. По думите на автора може да приемате за нещо под достойнството си боядисването на собствената ви къща, а в същото време да губите сума ти енергия на тренировки, които са се превърнали в своеобразен вариант на тежката физическа работа на полето, в мината и пр. , като компенсация на многото часове седене зад бюрото.

Това има своята научна обосновка – тренировките допринасят за цялостното здраве, умствената острота и дори дълголетието. Върху това израсна цяла компенсаторна индустрия – фитнесът. И там има идеал - усъвършенствани форми на тялото. При това много различни от това как доскоро изглеждаха тези, които се занимаваха с всекидневен физически труд. Една от причините за днешното пренебрежение към физическия труд, дори сред тези, които се изхранват от него е, че според Хенсън „колкото по-малко го има във всекидневният живот, толкова по-добрe ще изглежда битието ни  – евтини мобилни телефони, интернет, социални мрежи, битови технологии – те правят живота по-лесен и обещават още по-голямо благополучие занапред.”

Индустриите, в които преди това е бил използван тежък ръчен труд, все повече се механизират до пълна роботизация. И никой, който е заварявал сам или събирал бадеми на ръка, не съжалява за изчезването на такава рутинна работа. Нито пък потребителят, който печели от по-ниските цени, свързани с използването на технологията.

До началото на XIX век тежкият физически труд, предимно селскостопански, е бил занимание на хората в неравностойно положение - роби, крепостни селяни, наемни работници. И според популярното мнение, това води само до преждевременна старост, болести, нещастия, бедност и ранна смърт. И въпреки че през цялата история (от древните гърци до съвременните популистки политици) работата на дребните собственици, работещи за себе си – занаятчии, фермери и скромни предприемачи, които стават в 5 ч. сутринта, за да отворят собствена пекарна – винаги е била възхвалявана, идеалът обаче си остава cursus honorum или елиттният „път на честта“. Днес това изглежда така - бакалавърска степен - висше училище - академична степен - стажове - интелектуална, високоплатена и психологически удовлетворяваща работа.

Според Хансън този модел, възхваляван от популярната култура, обикновено се възприема наред с други неща, „като очевидно средство за бягство от ограничения живот на плочкаджията или монтьора на трансмисии“. Обаче ако разговаряме с представители на интелектуалният труд -  адвокати, учени, мениджъри, най-вероятно те ще си спомнят с удоволствие как са работили като сервитьори през летните ваканции като студенти или са ремонтирали градски пътеки, пък и дори са  помагали на градинаря да режат дървета в градината.

Споменавайки тази особеност, авторът отбелязва, че „у човека желанието за физически труд изглежда е инстинктивно“. Следователно съвременните хора са склонни да показват личното си отношение към него или дори възхищението си, когато благодарение на този труд, се подобрява заобикалящата среда. Тази нужда, макар и косвено, се доказва от високите рейтинги на риалити предаванията, в които корави мъже в тежки условия се занимават с тежък физически труд или успели в живота градски жители строят мечтания дом със собствените си ръце.

Защо физическият труд все още интригува и задържа вниманието?

Хансън вижда няколко причини за това. Първо, той остава гръбнакът на сложната съвременна икономика. Инвеститорите може да знаят тънкостите и борсовите индекси на търговията  с петрол по-добре от сондажниците, но ако „няма кой да изпомпва петрола, няма и да има какво да се продава и тези знания да бъдат приложени и така стават безпредметни“. И двата аспекта са ключови за успеха на бизнеса, но „търговските задачи са интелектуални и второстепенни, докато физическите задачи са елементарни и първични“, посочва авторът. Второ, физическият труд гарантира основни нужди. „Преди да може човек да преподава, пише или мисли, трябва да има храна, подслон и сигурност“. Няма приложения или 3D принтери за производство на храни. Дори високотехнологичното автоматизирано имение на Бил Гейтс се нуждае от водопроводчик, който да почисти канализацията, или стъклар, който да смени счупен прозорец. „В известен смисъл предположението, че тежката физическа работа ще изчезне, е заблуда“, твърди авторът. Освен всичко споменато, физическата работа носи вътрешно удовлетворение.  „Тя е истинска в първоначалния смисъл, за разлика от нефизическата работа“.

Има нещо особено в това да трансформирате заобикалящата материална реалност със собствените си ръце, да видите и почувствате това действие, а не просто да говорите за него или да пишете: „С помощта на физически труд една абстрактна идея придобива реална плътност, което напомня разликата между разговор и действие”.  

Специалната стойност на физическия труд, според Хансън, се състои в това, че той формира трезв поглед върху света, неговата природа и неговите ограничения. Освен това, в много отношения, допринася за осъзнаването и приемането на трагизма в човешкото съществуване. Съчетавайки дългогодишното преподаване в университета със земеделието, авторът отбелязва, че основната разлика между двата свята не е толкова в статуса и материалното благополучие. Фермерите и селскостопанските работници често имат донякъде незавидно положение, но се оплакват много по-малко от това, отколкото високо образованите елитарни хора, с  големи заплати и отпуски. Появява се възгледът към живота -  „Работата на открито – често сам и със собствените си ръце – подтиква към реалистично приемане на природата и нейните ограничения. Говоренето и писането – на закрито, с хора от същата прослойка – допринася за някакво усещане, че животът може да бъде променен чрез дискусии и спорове.“ Също така е важно, че физическият труд осигурява известна независимост и автономност на човек, а и развива неговата гъвкавост. Човек, който притежава кола и няма основни познания за нейното устройство, ще бъде физически и психологически зависим от монтьора. В същото време умението да правиш нещо със собствените си ръце дава определени представи за тези, които изкарват хляба си по този начин - за техните мисли, действия, начин на живот. И в тази връзка икономически обоснованите решения, като ограничаване на произволното увеличение на минималната работна заплата, получават етично измерение, което коренно променя гледната точка.

Завръщане към реалността

„Ниското културно съзнание“ на тези, които работят физически труд, според Хансън, е лакмус за настоящите социални проблеми. Като илюстративен пример авторът цитира случай от Йейлския университет. Там семейство преподаватели -  Николас и Ерика Кристакис, бяха принудени да напуснат през 2015 г. Причината беше забележката на Ерика за прекалената политическа коректност на администрацията по отношение на студентските костюми за празнуването на Хелоуин. В резултат на това, видео на нейния съпруг, известния социолог Никълъс Кристакис, който крещи на студент от етническо малцинство, събра милиони гледания. Според Хансън, участниците в историята, преобладаващо от богати и привилегировани семейства и поставени в своя „елитарен пашкул“, са загубили връзка с реалността. „За съжаление на студентите от Йейл и на нашия елит като цяло, светът извън капсулите за привилегировани, се развива на съвсем различни базисни основания. Може би тази академична изолация отчасти обяснява защо нашите управляващи класи имат толкова лошо разбиране за глобалната общност през последните години.  А връщането към реалността става именно с физическия труд.

Както отбелязва авторът, неговите студенти в Калифорнийския държавен университет във Фресно, които са работили на непълно работно време по време на обучението си и на нископлатени позиции, са имали по-голям житейски опит и са били по-внимателни и наблюдателни към своите твърдения и страхове -  „сякаш вече са научили от неугледната работа извън колежа,че светът не е непременно любезен и отстъпчив. Следователно, за всеки човек, независимо от академичната степен и доход, остава възможността да види истинската реалност и да взаимодейства с нея, да поддържа известна автономия и способността да преобразува света около себе си със собствените си ръце. И тази възможност е физическият труд.

Източник: CJ