Пробив в защитата на обществото: Защо се страхуваме от цифровите технологии

Професорът по психология Фил Рийд говори за общото между древния страх от писмеността и съвременната тревожност от технологиите

Дигиталната ера донесе не само нови средства за комуникация, но и загриженост за това накъде се движи обществото и как технологиите влияят на човека. Подобни опасения са в центъра на съвременните дискусии за въздействието на цифровия свят. Връзката между използването на технологии и проблемите с психическото и физическото здраве е изследвана в много проучвания, но какви са основните причини за дигиталната тревожност? Защо се страхуваме от тях и имаме ли основателна причина за това?

Притесненията относно въздействието на цифровите технологии в никакъв случай не са нови и със сигурност не са в тази ера. Дългата история на връзката между технологията и предизвиканата от нея тревога, предполага огромен проблем, но в същото време ни позволява да използваме натрупания опит, за да я осмислим и да си изясним природата и източникът на това „цифрово“безпокойство. В крайна сметка за негова ключова движеща сила отдавна се приема несъответсвието между структурите на обществото и въздействието върху тях на технологиите. Много психосоциални теории помагат да бъде обяснена природата и последствията от това несъответствие.

Една от малкото идеи, с които психолози, бихейвиористи, социолози, еволюционни психолози и дори политици, са съгласни, е, че еволюцията на технологиите е изпреварила еволюцията на обществото. Тоест технологията се развива по-бързо от обществото, на което е наложена и което е принудено да действа наваксващо, за да се справи с нейното влияние. Бързината и липсата на посредници при използването й, правят технологията привлекателна за хората и в резултат на това те се озовават в нов свят, за който обществото не ги е подготвило. Несъответствията между изискванията на реалния и дигиталния свят, както и конфликтът на желанието за използване на технологии и страхът от невидимите последици от такова използване, могат да бъдат основната причина за развитието на дигитална тревожност.

Това предположение за произхода на страха от дигиталния свят се преплита с  много  по-ранни дискусии, които са процъфтявали във време, когато технологията и обществото също не са били в крак. Показателна е история, която подчертава това безпокойство. Платон, загрижен за пагубния ефект на писането върху познанието и омировата епична традиция на разказване, изразява страховете си в диалога с Федър: „Ако хората научат това /да пишат и четат/, това ще засели забравата в душите им... Хората ще спрат да тренирате паметта си, защото ще разчитат на написаното ... А това не е истинска мъдрост ... а само привидна мъдрост, защото им разказвате за много неща, но не ги учите. Така ще направите да изглежда, че знаят много, докато в по-голямата си част няма да знаят нищо".

2000 години по-късно подобни опасения относно цифровите технологии са изразени в качествен преглед от Marsh and Rajaram (2019): „… пълното отдаване и разчитане на интернет може да създаде чувство за собственост върху външна информация и ще намали дълбочината на обработката, необходима за нейното запаметяване, което вероятно ще се затвърди от скоростта, с която резултатите се връщат в отговор на заявките за търсене“.

Още в зората на дигиталната ера социологът Жак Елюл в своята книга от 1964 г. „Технологичното общество“разглежда причините за повтарящото се безпокойство относно технологиите, включително цифровите. Той нарича определящия ги аспект  "техника" - сбор от измислени методи, разработени да осигурят ефективни решения на актуален набор от социални проблеми. В същото време Елюл твърди, че вместо да разреши проблема, „техниката“ започва да доминира над обществото, което ги е създало, и това ще продължава, докато „... те не унищожат или подчинят естествения свят“.

Възниква въпросът: защо технологията се развива по-бързо от света, който я е създал, потапяйки много хора в състояние на безпокойство поради това несъответствие? Много изследователи са единодушни в мнението си -  това се дължи на факта, че технологията („техниката“) е проектирана специално за ефективно и бързо решаване на проблеми. Цифровата технология ускорява комуникацията, но дали подобрява нейното качество е спорен въпрос. Както Шери Търкъл (Escape from the Conversation) казва: „Живеем в технологична вселена, в която непрекъснато общуваме. И въпреки това пожертвахме разговора в името на лесната връзка“. Скоростта и липсата на посредници при използване, правят технологията популярна и следователно търсена.

Бихейвиористът /клон в психологията, който изледва промяната на поведението в резултат на въздействието на външни фактори/ Бърс Фредерик Скинър отбеляза, че тази липса на посредници в комуникацията и информацията е мощна опора, но според други изследователи дава и усещане за контрол и власт. Чувствата за бързина, достъпност и сила насърчават хората да прегърнат технологията и да й позволят да се развива по-бързо от обществото (законодателството е изключително бавен и досаден процес). Технологията /техниката/ обаче дава измамно усещане за власт – не над „нещо, което трябва да се владее“, а само над предполагаемите средства за власт. Струва си да се помни, че такава „фалшива сила“ може да бъде мощен инструмент в арсенала на маркетинговото позициониране (пазете се от обещаните решения на проблеми, когато всичко, което се предлага, е просто разсейваща играчка). Тоест технологията губи основната си цел за решаване на проблемите на обществото и се превръща в самоцел.

Когато технологичният свят престане да отразява реалния свят, несъответствието става забележимо, което увеличава безпокойството. Ситуацията се влошава, ако изостават структурите на реалния свят, създадени да се справят с последствията от ефектите на технологичната вселена. За да се обяснят тези ефекти, може да се използва психологията на Карл Роджърс, който отбелязва, че несъответствието между две групи вярвания, например за реалния и цифровия свят, може да бъде източник на емоционален и психологически стрес.

Роджърс предполага, че дистресът възниква от несъответствие между реалното и идеалното „аз“. Но разширената версия на тази концепция може да обясни произхода на цифровата тревожност по два начина - като "социално" и "индивидуално" чувство за несъответствие. Обществото обикновено разработва инструменти, за да позволи на хората да разрешават конфликти между конкуриращи се набори от ценности и норми. Но когато тези конфликти са свързани със сили извън контрола на обществото, като тези, причинени от бързо напредващите цифрови технологии, хората са оставени да се грижат сами за себе си с по-малко правила, които да ръководят избора им.

„Техниката“, измествайки и нивелирайки самите социални правила, които могат да помогнат на хората, ги оставя с избора между нормите на реалния и дигиталния свят, но без помощ и напътствия при създаването на нови. В резултат на това виждаме разминавания, които водят до безпокойство. Този конфликт се изостря на индивидуално ниво, когато желанието за използване на цифрови технологии се сблъсква със знанието, че те могат да бъдат проблематични. От термините на Роджърс това означава, че „истинското“ е в конфликт с „идеалното“ и отново води до безпокойство.

Така се получава двойно несъответствие -  сблъсъкът на реалната и дигиталната култура и сблъсъкът на желанието и страхът да се използват дигиталните технологии. В резултат на това произходът на дигиталното безпокойство трябва да се търси не само в прякото въздействие на тази технология върху психологията на хората, но и в това как една нова, бързо развиваща се технология пробива съществуващите защити на обществото.

Източник: Рsychology today