Вредни митове за продуктивността, които трябва да бъдат развенчани

Дори и при най-добрите обстоятелства животът е труден. Същото важи и за управлението на бизнес. Не е нужно да го правите по-трудно, отколкото вече е, но според автора на „Indistractable: Нир Еял, много от нас непреднамерено правят нещата още по-сложни. Как? Един от начините е чрез следване на няколко срещани, но напълно погрешни мита за производителността.

В скорошна публикация в Medium, Еял излага няколко мита за производителността, които е чувал най-често, докато правил проучване за книгата си. Всички те си заслужават да бъдат разгледани, но има три, които изпъкват на преден план:

Мултитаскингът винаги е проблемен

През годините написах доста материали против вършенето на няколко неща едновременно. Обърнах внимание на проучвания, които показват, че мултитаскинга понижава вашия функционален коефициент на интелигентност и повишава тревожността. Цитирах експерти, които развенчават широко разпространеното убеждение, че някои хора просто се справят с изпълнението на много задачи наведнъж много по-добре от други (човешкият мозък не е създаден за това). Предвид всички това, готова ли съм да зачеркна всичко това и да реша, че мултитаскингът е страхотен, защото Еял го казва?

 Абсолютно не. Еял споделя разбирането, че да се опитваш да изпълняваш подобни или сложни задачи едновременно и добре е невъзможно. Не можете да водите разговор и да проверявате имейла си едновременно. Но Еял настоява, че има един специфичен вид мултитаскинг, която всъщност е ефективен и улеснява живота. Той говори за т.нар. „многоканален мултитаскинг“ или съчетаване на сложна задача с по-малко когнитивно натоварваща, която се нуждае от различни сетива.

„Многоканалният мултитаскинг е начин за заобикаляне на два недостатъка на човешкия мозък. Първо, неговият ограничен капацитет за обработка на данни – колкото повече концентрация изисква една задача, толкова по-малко капацитет има мозъкът за нещо друго. Второ, ограниченият му брой канали за внимание, което означава, че може да ссе концентрира само върху един сензорен изход в даден момент“, обяснява Еял.

„Можем да провеждаме разговори, докато се разхождаме, да слушаме подкасти, докато чистим, и да готвим ястия с приятели и роднини“, дава той примери.

Всъщност е доказано, че смесването на леко физическо натоварване с мислене деблокира креативността, а движението, докато обсъждаме нещо, ни помага да разрешим конфликта. Иначе казано, не зачерквайте напълно мултитаскинга. При някои обстоятелства правенето на две неща едновременно ви спестява време и подобрява резултатите.

Списъкът със задачи е най-важното нещо за поддържане на висока продуктивност

За много хора скромният списък със задачи е в основата, върху която се гради производителността. Има добра причина за този начин на мислене. Поставянето на всички срокове и отговорности на хартия или в приложение е ефективен начин да изчистите мозъка си и да подредите с ангажиментите си. Но Еял предупреждава, че освен ползи, списъците със задачи крият и капани.

„Да бъдеш продуктивен, или иначе казано да използваш добре времето си, и да завършваш задачите си не е едно и също нещо. Постигането на резултати не е единственият показател за добро представяне. Третирането му по този начин не отчита пътя на дългосрочните цели и следователно обезсърчава хората да преследват такива", пише той.

Експертите дори имат име за отлагане на смислена, но дългосрочна работа, за сметка на по-малко важна, но удовлетворяваща в краткосрочен план задача от списъка. Те наричат това „разреждане на приоритетите“ и твърдят, че то представлява форма на отлагане.

Много полезни задачи не се вписват добре в спретнати списъци. Креативността, например, често изисква дълги периоди на неструктурирано мислене, което изглежда като бездействие. На база на същия принцип, изграждането на взаимоотношения, стратегическото мислене и простата радост от живота е почти невъзможно да бъдат вмъкнати в списък със задачи. Не позволявайте на удовлетворението, което носи задраскването на задачи от вашия списък, да ви отклони от по-неясни, но не по-малко важни цели и дейности.

Трябва да сте „готови“, за да започнете

Не, съвсем не. Това просто не е вярно. Когато LinkedIn попита свои потребители какъв съвет биха дали на своето по младо Аз, на преден план излезе един отговор - спрете да опитвате да измислите перфектния план и да чакате правилния момент и просто започнете. Никога няма да сте напълно готови.

Еял споделя това мнение и пише: „Да се обявите за „готов“ или не, означава да мислите, че трябва да имате стандарт за качество за резултати. Това поставя твърде голям акцент върху дестинацията и недостатъчно върху пътуването. Така започването на нещо ново изглежда непосилно. Трябва да предефинираме какво означава да си „готов“. В действителност вие сте готови да преследвате цел, когато можете да отделите време, за да работите по целта толкова дълго, колкото сте казали, че ще го направите“.

Ако сте имали всичко необходимо, за да постигнете целта си в самото начало, целта ви вероятно не е достатъчно голяма. Хората се учат чрез опити, така че се съсредоточете върху процеса и вярвайте, че преследването на вашата цел ще ви превърне в човек, който може да я постигне.

…………………

Джесика Стилман за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев