Повече от мъдри мисли. Думи, променили живота на хора

В живота на всеки човек има думи, които са потънали в душата му веднъж и завинаги. И това не е задължително да са цитати на известни писатели.

Възможно ли е най-важното за някой човек да бъде чуто в случаен разговор със съсед или приятел? Да. И всеки пази в себе си такива истории. 

Потребителите на социалната мрежа Reddit разказват за това къде и кога са били изричани пред тях думи, променили съдбата им. Руският сайт AdMe.ru представя част от тези истории, подбирайки най-добрите. Ето няколко от тях. 

***

Да се потопиш в басейна

Когато бях на 13 годиниq се опитвах да науча шестгодишната си сестра да плува, като първо се потопи в басейн. Да я склоня да влезе в басейна обаче ми отне много време, защото тя бе много нервна. Бяхме в един голям обществен басейн. Близо до нас бавно плуваше на обиколки 70-годишна жена. По едно време тя се спря и погледна към нас. Това се случи в момент, когато се борех да накарам сестра ми да се гмурне, а тя викаше: "Но аз се страхувам! Толкова съм уплашена!". Старицата я погледна, поклати юмрук във въздуха и каза: "И мен ме е страх! Но го правя така или иначе!". 

Това събитие се състоя преди 35 години, но аз никога няма да го забравя. За мен това беше откритие - не е задължително да бъдеш безстрашен. Важното е да действаш, дори ако те е страх.

***

Мама

Майка ми умираше. Един приятел ми каза: "Цял живот ще тъжиш за нея - поне не го прави пред нея". Думите му наистина ми помогнаха да разбера, че чувствата ми не винаги са толкова важни. Ако можете да отложите емоционално изригване, направете го. Развиете ли умението да отлагате, то ще ви послужи безброй пъти.

***

По-големият брат

Аз съм най-голямото от три деца. Брат ми е по-малък от мен с 2 години и половина. Имам и по-малка сестра, по-малка с 9 години и половина.

Когато бях на 14, спорех с баща си, който е вторият най-голям от осем деца. Той ми каза: "Всяко решение в тази къща ще трябва да приемаш три пъти. Първия път - за себе си, втория - за брат си, който би направил същото като теб, а третия път - за сестра си, която ще го повтори и за двама ви. Брат ти ще се отнася към сестра ти точно както ти се отнасяш към него. Отношението ви към сестра ви ще се отрази на нейните очаквания за другите, включително и на тези за бъдещия й съпруг."

Това ме разтърси и бях принуден да преосмисля ролята си на по-големия брат. Дори когато не се опитвате активно да влияете на другите наоколо, тези, които ви уважават, ще основават своите решения на наичина, по който вие постъпвате в аналогични ситуации. Ако сте сломен или ядосан, те ще се държат по същия начин когато се сблъскват с несгодите. Но ако не се обезсърчавате в трудни времена, това може да създаде в тях вяра в себе си и надежда за по-добро.

***

Научната степен

Когато бях на 38 се чудех дали има смисъл да отделя 2 години, за да получа научна степен по рентгенография. Говорих с един приятел и почти обезкуражен му казах "Твърде съм стар да започвам. Ще бъда на 40 когато получа дипломата". Приятелят ми отговори: "Ако не го направиш, пак ще станеш на 40, но без научна степен". Сега съм почти на 60, а придобиването на научната степента ми помогна да преодолея границата между борбата за съществуване и достойния живот. 

***

Влакът

Един ден седях в автобуса и пътувахме към железопътната линия. Пред нас имаше още няколко коли и светна червена светлина - влакът вероятно щеше да премине отпред и ние трябваше да чакаме забити тук. Това за мен винаги бяха няколко много досадни минути. Но, изчакахме да светне зелено и автобусът тръгна, без да чака влак. Помислих си "Пфу, кризата свърши!". Тогава чух зад себе си майка да казва на малкото си дете: "Е, колко жалко. Днес няма да можем да видим влака". 

Това е идеалният израз на положението. Защо просто не се насладите на това, което имате?

***

Безценният урок

Шефът ми, директор на малка болница, ми разказа история от времето, когато той бил обикновен лаборант. Дан (да го наречем така) една вечер забравил да провери някакъв механизъм на оборудването, което се използва. Оборудването се счупило и се наложили ремонти на стойност 250 000 долара. Когато пристигнал на работа на следващия ден, Дан бил сигурен, че ще бъде уволнен. Неговият началник го попитал защо не е направил надлежна проверка, убеден, че Дан разбира ситуацията и иска да остане на работа. Дан бил изненадан, че не го уволняват направо. Шефът му му казал: "Това са просто изразходвани 250 000 долара, за да ти дам урок, който никога няма да забравиш. Защо да те уволнявам сега?". 

Тази история докосна струна от душата ми. Няма нужда да се вземат професионални решения, основаващи се на емоционални импулси. Винаги помнете, вашата основна цел в работата с някой човек е да разрешите някакъв проблем. Всички хора правят грешки. Мирът и разбирателството ще ви помогнат да спечелите уважение.

***

Големият огън на открито

"Не е нужно човек да изгори себе си, за да стопли другите". Това беше откровение за мен. Израснал съм в опит да посреднича в сложните отношения на родителите ми и приятели тийнейджъри са ми помагали постоянно да се справя с емоционалните си кризи. Като човек, който е прекарал по-голямата част от живота си в грижи за проблемите на другите, бях шокиран да чуя, че трябва да се запазя в свои граници, дори по отношение на тези, които наистина се нуждаят от помощ.

***

Учителите наоколо

"Всеки човек знае нещо, което ти не знаеш". Дядо ми ми го каза веднъж. Тази фраза ми напомня всеки път, че съм заобиколен от учители.

***

Мечо Пух

Моят психолог ми даде снимка на Мечо Пух и Прасчо в гората. На нея имаше един цитат: 
"- Ами Пух, ако дървото изведнъж падне, докато ние просто си седим под него?", пита Прасчо. 
"- Да предположим, Прасчко, че няма да падне", отговаря Пух след известен размисъл. 

Сещам се за този цитат всеки път щом се почувствам в ситуация на ръба на катастрофа. Той ми помага да се успокоя и да започна да мисля рационално.

***

Превозът

Веднъж срещнах един мъж в инвалидна количка. Попитах го дали му е много трудно да бъде прикован към нея. Неговият отговор беше: "Аз не съм обвързан с моята количка - тя ме освобождава. Ако не беше тя, щях да съм прикован на легло, болен и нямаше да мога да напусна моята стая или къща."

Всичко е в начина на мислене.