Не бягайте от бедствията - молете се да ви сполетят!

Знаете ли как най-лесно да прецените дали човек го бива в нещо? Невежите се фукат колко са велики, а майсторите разказват за бедствията, които са преживяли по пътя към съвършенството.

Техните истории са много по-забавни и образователни. Надявам се, че моята ще ви хареса и ще бъде полезна.

Цените опита, но не кой да е опит

Когато наемате служители, търсите опит, но не случаен опит. Хората на една и съща възраст са разполагали с еднакво време да натрупат такъв.

Вие обаче не се вълнувате колко часа някой е прекарал в ядене на бисквитки и сладолед. Интересуват ви хората, които са гасили пожари.

Искате и вие да се научите да гасите пожари, което значи, че сами сте изправени пред такива.

Последното ми бедствие и как то ми помогна да израсна

То няма нищо общо с рецесията, пропуснати разплащателни срокове, крещящи членове на борда или други подобни ситуации, с които съм се сблъсквал, но ми създаде сериозни главоболия в момент, когато бях особено уязвим.

Миналия уикенд се проведе вторият ми уебинар (уеб семинар). Целта ми е да предлагам стойност и да разказвам за онлайн курса, който водя.

От години преподавам на живо, но уебинарите са нещо ново. В тях участвам само аз, без помощници, без дубли – само слайдове за видео.

Първият ми уебинар мина по план и ме зареди с увереност.

По време на втория обаче, без предупреждение, хостинг услугата, която използвам, промени интерфейса си – факт, за който научих секунди преди уебинара. Всичко се обърка.

На един лаптоп, разположен до моя, се виждаше таймер, отброяващ секундите до началото на живото предаване. Изведнъж от него се понесе някакъв звук – гласът ми! Още преди семинарът да започне, вече чувах гласа си. Зрителите ме чуваха. Какво бях казал?

Преди това бях нервен, но в онзи момент можех да изпадна в паника... само че таймерът все още отброяваше. Имах по-малко от минута. Станалото – станало.

Когато започна живото видеопредаване, видях... разполовен екран, а на него – лицето си! Бях в тъмна стая, само с камерата на лаптопа.

Не бях подготвен. Изглеждах непрофесионално. В този момент трябваше да реша дали да продължавам, или да прекратя уебинара. Но хората ме гледаха, не можех да се откажа.

Заиграх се с настройките, опитвайки се да изкарам презентацията си на екрана. И без да искам затворих уебинара. Не можех да го рестартирам.

За да спася положението, влязох в сайта на услугата, насрочих нов уебинар и разпратих имейли на старите участници с надеждата да го намерят.

Интерфейсът не показваше присъстващите. Не знаех колко човека гледат. Как да разбера кога да започна? За щастие, някой ми изпрати съобщение.

Шоуто трябва да продължи!

Започнах и дадох най-доброто от себе си.

Нима имах друг избор, освен да презентирам? Въпреки сценичната треска се бях научил да се наслаждавам на времето пред камера.

Заложих на материала в презентацията си и на разбирането на зрителите и проведох уебинара, колкото и аматьорски да е изглеждал.

Защо не бих могъл да се надявам на по-добро преживяване

На следващата сутрин си дадох сметка, че нещата едва ли можеха да се стекат по по-добър начин.

Защо?

Нима не бях прекарал месеци в подготовка за уебинарите си? Нима не бях планирал успех? Нима не бях опитал да избегна подобни грешки?

Разбира се! Но сладоледът и бисквитките не компенсират опита! За да се чувствам комфортно по време на бъдещите си уебинари, трябва да знам как да гася пожари.

Искал съм пожари – малки такива и в ситуации, в които съм можел да ги преборя.

Искайте и вие! Искайте бедствия! Искайте ги отрано, за да се подготвите за по-големите по-нататък!

Това бе най-ужасното уебинар преживяване, което можех да си представя и което някога ще имам. Но вместо да го крия, аз го споделям.

То ме мотивира. След като ударих дъното, мога да вървя само нагоре. Благодарен съм, че се случи толкова рано.

Джошуа Сподек, коуч по лидерство, предприемачество и продажби към Columbia Business School и New York University, за Inc.com